„Левски“ ще загуби битката за парите от Васил Божков

Новината, че бизнесменът Васил Божков придвижва въпроса към събиране на вземанията си от футболния клуб „Левски“, логично потъна в море от емоции и упражнения върху струните на морала и честта. Настрана останаха анализът за реалния статус на тези задължения, съдбата им, а следователно и съдбата на клуба. И макар това да е пред очите на всички, малцина забелязаха модела, по който олигарси и политици опитват да употребяват „Левски“. В миналото – и ЦСКА, и „Ботев“.

В тази статия ще обърна внимание на непосредствените последствия от претенцията на Божков. След това ще стане дума и за контекста, в който тя се случва, и дали не маркира по-големи процеси.

За вземанията

Самият Божков обясни, че тъй като много от сметките му са запорирани, а трябва да плаща на адвокатите си, е решил да им прехвърли своите вземания от „Левски“. Да платиш на някого, като му отстъпиш свое вземане от трето лице, се нарича цесия. И Божков цедира вземанията си от „Левски“ към своите адвокати. Оправдава това с пасивността на синята общност и отказа ѝ да го подкрепи през 2020 година, когато държавната репресия се изсипа върху хазартните бизнеси на Васил Божков.

Клубът реагира по странен начин. Представи се като пазител на санкциите „Магнитски“, които бяха наложени срещу Божков. Обяви, че ще пита Министерството на финансите, НАП, БНБ и Министерството на външните работи какъв е статутът на задълженията му, може ли да се платят и така нататък. Обявиха, че ако не могат да откажат плащането, ще търсят преговори. Но че нямало да плащат така, че да се разстрои финансовото състояние на отбора.

Всички, които не са със сини капаци на очите, знаят, че това е тупане на топката, но в дългосрочен план е обречено на провал. Законодателството на Европейския съюз пази гражданите на съюза от санкции на трети страни. Нашата Конституция ги пази. Точно по заявка на БНБ Министерството на финансите пита една от адвокатските кантори, които защитават България в международните инвестиционни арбитражи, какво може и трябва да прави държавата при условие, че нейни граждани и фирми са санкционирани по „Магнитски“. Отговорът е колкото изненадващ, толкова ясен и директен. Не е длъжна да прави нищо. Нито държавата, нито фирмите, нито хората са длъжни да прилагат американските санкции. Единствено финансовите институции – банки, застрахователи, инвестиционни фондове и други – не трябва да взимат, дават и трансферират щатски долари на санкционираните и свързаните с тях лица. Така санкционираните се изключват от стопанския живот на Съединените щати и това е всичко. Макар на теория САЩ да не преследват сътрудниците на санкционираните, ползването на международна платежна инфраструктура, която е създадена от САЩ и е видима за американците, притеснява банките да обслужват санкционираните лица.

Затова извън еврозоната на теория за тях беше по-лесно, тъй като България си имаше собствена платежна система. Но това е вторичен въпрос. Вземането на Божков е негов актив. Цедирането е стопанска операция, при която не се ползва платежна инфраструктура. Дали дългът на „Левски“ към санкционирания Божков отпада, защото той е санкциониран? Отговорът е не. Дали „Левски“ трябва да плати на новия си кредитор в лицето на адвокатите на Божков? Да. Ако не се стигне до преговори и отстъпки, най-логичният ход на събитията е към футболния клуб да се изпрати нотариална покана за изплащане на задълженията. Ако плащане няма, ще последва налагането на обезпечителни мерки. Ако и те не сработят, клуба го грози процедура по неплатежоспособност.

Левскарите могат да си късат ризите, да говорят за чест, да обвиняват Божков, че не държи на думата си, но бизнес логиката, а и житейската логика е, че обещанията стават ангажименти, когато се споят с подпис върху документ. Преди това са си само приказки и да се лежи на приказки е наивно, глупаво, дори безотговорно.

Претенцията на Божков може да е сигнал за по-големи процеси

За тяхното обясняване трябва да се проследи и историята на авантюрата на Божков със синия клуб. Той встъпва като мажоритарен акционер в „Левски“, след като преди него кърпата е хвърлил Тодор Батков, а Иво Тонев и Спас Русев са се провалили в опита си да спрат упадъка. Всеки така наречен собственик прелива пари от други свои бизнеси, с които да субсидира загубите на клуба. Това преливане се оформя под формата на заеми, не на дарения, не на увеличения на капитала. Причината е, че ако клубът излезе на печалба, собственикът ще си прибере парите. Ако се продаде самият клуб, ще може да си ги получи от следващия собственик – рано или късно. И в това накратко се обобщава моделът на финансиране във футбола, наречен „бащица“.

Когато Васил Божков дойде, синята общност вече беше осъзнала, че моделът „бащица“ вреди на клуба, но го прие. Имаше обещания нещата да се променят, макар и не веднага. Аз не вярвах и бях скептичен, но какво от това. Кой съм аз, че да наклоня хода на събитията. Когато започнаха проблемите на Васил Божков с държавата и той се премести, да не кажем избяга, да живее в Дубай, държавата опита да изключи футболния клуб от операцията по съсипването на Васил Божков. Предложи му се опция или му се прати сигнал, че ако прехвърли акциите на компромисна личност, ще бъде добре за всички. „Левски“ остава настрана от войната срещу Божков. Стотиците хиляди левскари няма да намразят държавата заради това, че съдебната ѝ система преследва един бизнесмен. Самият Божков може би е виждал шанс за реставрация на интересите си, като прехвърли акциите и удължи нормалното съществуване на клуба, като в същото време остане кредитор с вземания от „Левски“.

После Съединените щати санкционираха Божков по закона си „Магнитски“, а днес, шест години по-късно, той си търси парите от „Левски“. За тези години футболният клуб се изправи на крака. Твърди се, че управлението му е изнесено на професионални начала и заради това финансовото състояние се подобрява. По-малко пари за трансфери, подбор на по-качествени играчи. Търсене на изгодната им реализация след някакво време и така с малки печалби през годините се чистят натрупаните преди това дългове. Амбиции за шампионска титла няма, докато финансовото състояние на клуба не се доближи максимално до това, което би могло да наречем „нормално“.

Шест години по-късно „Левски“ стана шампион за първи път от 2009 година. Финансово е стабилизиран, но Румен Радев и партията му „Прогресивна България“ печелят изборите. Успоредно с това компромисната личност Наско Сираков продава акциите на българския бизнесмен Атанас Бостанджиев, който живее в Лондон. Какъв е интересът на бизнесмена към клуба? Защо го придобива сега, а не по-рано?

На тези въпроси могат да се дадат много отговори, но е факт, че Бостанджиев купува акциите от Сираков точно след като „Прогресивна България“ спечели изборите, а ГЕРБ и ДПС на Делян Пеевски ги загубиха.

И едно от обясненията е, че клубът като основа за изграждане на политическо и икономическо влияние по линия на някои фенски групировки е твърде важен за Борисов и Пеевски, които неведнъж са помагали на клуба в миналото. За разлика от Васил Божков те могат да задвижат фенските групировки. И тук може да има игра срещу новата власт. За да не си помислят новите управляващи да репресират Наско Сираков заради акциите и влиянието, което върви с тях, мажоритарният пакет се прехвърля. Васил Божков, макар да е напълно в правото си, се излага, като казва как наивно е опитвал да купи любовта на синята общност. Но ако сега той или адвокатите му сериозно си потърсят парите от „Левски“, клубът ще бъде принуден да ги плати.