Белград след блокажа от София за ЕС: Между "нож в гърба" и прагматично хладнокръвие

Белград остава блокиран по пътя си към Европейския съюз, след като на заседанието на посланиците на страните членки в Брюксел общо осем държави се обявиха против отварянето на Клъстер 3 (Конкурентоспособност и приобщаващ раст). Сред наложилите вето, освен Нидерландия, Швеция, Финландия, Белгия и трите балтийски републики, се наредиха и съседните България и Хърватия.

Решението дойде в същия ден, в който Европейският парламент прие изключително критична резолюция спрямо Сърбия, което предизвика вълна от коментари и анализи в сръбското публично пространство.

Официалният Белград: „Кръгът на подкрепа се разширява, блокадите са преодолими“

Въпреки сериозния дипломатически удар, официалните власти в Сърбия демонстрират умерена увереност и се опитват да омаловажат тежестта на колективното вето.

Министърът за европейска интеграция Неманя Старович запази оптимистичен тон и подчерта пред Радио-телевизия Сърбия (РТС), че въпреки решението в Брюксел, „кръгът на подкрепа за Сърбия в ЕС всъщност се разширява“. Според него отварянето на Клъстер 3 е „само една от стотиците стъпки“ по дългия път към пълноправното членство.

Старович изтъкна, че всяка една двустранна или регионална блокада в рамките на ЕС може да бъде преодоляна, стига да има силна политическа воля сред големите столици. Той даде за пример някогашното вето, което Словения наложи на Хърватия, и което впоследствие бе успешно разрешено.

Президентът Александър Вучич от своя страна зае по-дистанцирана позиция. Още преди финалното гласуване на посланиците той изрази сериозен скептицизъм относно бързото разширяване на Съюза, заявявайки, че не е оптимист за скорошно приемане на страните от Западните Балкани в блока.

Загреб под лупа: Специфичните аргументи на Хърватия

Във фокуса на сръбските коментари традиционно попада позицията на официален Загреб, която в Белград се тълкува не толкова като принципна загриженост за реформите, а като открита политическа враждебност.

Президентът Александър Вучич избухна остро срещу Хърватия, заявявайки, че "съседката ни иска да вижда Сърбия слаба, бедна и унизена“. Той допълни пред РТС, че за него подобно поведение от страна на Загреб „не е нищо ново или неочаквано“.

Председателката на Скупщината Ана Бърнабич насочи гнева си директно към новия докладчик на Европейския парламент за Сърбия – хърватския евродепутат Тонино Пицула.Бърнабич коментира в социалната мрежа X, че исканията на Пицула за спиране на еврофондовете са опит за наказание на Сърбия, защото страната води суверенна политика, а не защото ѝ липсват реформи.

Водещите сръбски медии отбелязват, че Загреб използва двустранните въпроси (като правата на малцинствата и издирването на изчезнали лица от войните през 90-те) като лост за оказване на максимален дипломатически натиск върху Белград в Брюксел.

Факторът София: Между „ножа в гърба“ и прагматично хладнокръвие

Реакцията в Сърбия спрямо позицията на България показва интересна динамика – тя се люшка между традиционното емоционално разочарование от „съседското предателство“ и неочаквано прагматичния, студен прочит на политическата реалност.

Голяма част от водещите и по-сензационни сръбски медии, включително всекидневникът „Блиц“, реагираха с остро заглавие: „ОПЕТ НОЖ У ЛЕЂА ОД БУГАРСКЕ, ОПЕТ ХРВАТСКА“ („Пак нож в гърба от България, пак Хърватия“). Тази фраза е дълбоко вкоренена в сръбския исторически наратив и отразява усещането за обида, че съседна държава, с която Белград се опитва да гради стратегически партньорства в енергетиката и инфраструктурата, за пореден път спира евроинтеграцията им.

За разлика от яростните атаки срещу Хърватия, сръбският държавен връх демонстрира забележително хладнокръвие спрямо София. Президентът Александър Вучич и председателят на парламента Ана Бърнабич съзнателно избягват персонални нападки срещу българските политици. Това се обяснява с нежеланието на Белград да руши деликатните икономически отношения с България, особено по линия на транзита на газ през „Балкански поток“.

Сръбските анализатори коментират хода на София без излишна патетика. В експертната общност в Сърбия се изтъква, че българското вето е по-скоро резултат от „солидарност в рамките на ЕС“ и следване на линията на Берлин и Хага, отколкото от някакъв дълбок двустранен конфликт с Белград. Ходът на София се приема като прагматично „пренасяне на тежестта“ към по-големите държави, за да не остане България в изолация на Балканите.

Медиите в Сърбия: Провал на дипломатическата офанзива

Водещите сръбски медии и информационни портали акцентират върху факта, че Белград не успява да отвори нито едно ново преговорно заглавие вече близо пет години.

Вестник „Курир“ и регионалните издания отбелязват, че блокадата на осемте държави е факт, въпреки изключително интензивното лобиране на сръбската дипломация през последните седмици.

Медиите подчертават, че дори откритата подкрепа на влиятелни държави членки като Франция и Италия, както и препоръката на еврокомисаря по разширяването Марта Кос, не са се оказали достатъчни, за да задвижат преговорите от мъртвата точка.

Сръбският печат откровено посочва мотивите на блокиращата група от осем нации – системни забележки по отношение на върховенството на закона, липса на напредък в борбата с корупцията и категоричният отказ на Белград да хармонизира външната си политика с Брюксел, най-вече чрез налагането на санкции срещу Руската федерация.

Експертният анализ: „Криза на доверието и геополитически капан“

Сръбските политически анализатори и експерти по европейски въпроси виждат в решението на Брюксел дълбок структурен проблем, надхвърлящ чисто техническите критерии за преговори.

Експертите напомнят, че Сърбия е изпълнила техническите условия за този конкретен пакет още през 2021 година. Забавянето му превърна Клъстер 3 в мощен символ за това доколко самият процес на разширяване на ЕС е останал предвидим и меритократичен.

В анализаторските среди в Белград битува мнението, че Сърбия е поставена в геополитически капан. От една страна, Европейската комисия признава сътрудничеството на Белград за предотвратяване на заобикалянето на санкциите. От друга страна обаче, регионални съседи като Хърватия и България използват правото си на вето.

Експертите предупреждават, че поредното затваряне на вратите подсилва евроскептицизма сред обикновените сръбски граждани. Когато техническите критерии биват засенчени от политически искания, мотивацията за реформи в обществото спада.

Ходовете на Европейската комисия: Стратегията за „постепенна интеграция“

Въпреки блокадата на ниво държави членки, Брюксел няма намерение да изпуска Белград от геополитическата си орбита. Анализаторите в Сърбия прогнозират, че Европейската комисия ще заложи на т.нар. „постепенна или поетапна интеграция“, за да компенсира застоя в преговорите.

Новият еврокомисар по разширяването Марта Кос остава сред най-силните защитници на сближаването на Сърбия с ЕС. Комисията вече изпрати неофициален документ (non-paper) до столиците, аргументирайки се, че Белград е направил достатъчно реформи в правосъдието и медийната сфера (включително промените в РЕМ), за да заслужи крачка напред.

Тъй като пълноправното членство изглежда илюзорно до края на десетилетието, Комисията ще се опита да привърже Сърбия чрез икономически механизми, давайки ѝ ранен достъп до сектори от европейския общ пазар.

ЕС ще използва Плана за растеж на Западните Балкани като основно средство за влияние. Брюксел ще обвърже всеки транш от предвидените милиарди евро с конкретни политически отстъпки, опитвайки се да балансира между геополитическото задържане на Сърбия и изискванията на скептичните държави членки за демократични реформи.

Икономическата цена: Какво губи сръбският бизнес?

Забавянето на Клъстер 3 („Конкурентоспособност и приобщаващ раст“) няма само политически измерения – то нанася директни икономически щети на сръбското стопанство и местните компании.

Пропуснати ползи от единния пазар: Този клъстер обхваща ключови глави като информационно общество, медии, данъчна политика, икономическа и монетарна политика, индустриална политика и митнически съюз. Блокирането му означава, че сръбските износители ще продължат да се сблъскват с административни и митнически бариери на границите с ЕС, което оскъпява тяхната продукция.

Удар по преките чуждестранни инвестиции: Несигурността около европейския път на страната изпраща негативен сигнал към големите западноевропейски инвеститори. Корпорациите, които търсят стабилна правна и икономическа среда за изнасяне на производства, могат да пренасочат капиталите си към държави с по-ясна европейска перспектива.

Забавено технологично развитие: Понеже реформите в дигиталната сфера и пазарната конкуренция се отлагат, сръбският бизнес губи възможността за по-бърза модернизация и по-лесен достъп до европейските вериги за доставки. Въпреки че Сърбия наскоро се присъедини към Единната зона за плащания в евро (SEPA), пълните ползи от нея за намаляване на таксите за трансакции на бизнеса остават ограничени без политическия напредък по клъстера.

Източници: RTS, Tanjug News Agency, „Блиц“, „Курир“, EWB – Serbian Edition