Калина Андролова: Европа се подготвя да живее в свят без американския чадър за сигурност

Министърът на отбраната каза, че за участие или неучастие на България в т.нар. „Коалиция на желаещите“ можело да се говори „едва след постигането на мир в Украйна“. Нонсенс.

Някой разбира ли какво иска да каже този човек? Европа се подготвя да живее в свят без американския чадър за сигурност. Още през 2000 година Йошка Фишер, германски външен министър, представи идеята за авангард от държави, които да станат ядрото на бъдещата федерализация.

Един Европейски съюз обаче под германска хегемония беше твърде неприемлив за САЩ, от една страна, а съответно и за Русия, от друга страна. Така Германия беше подложена на разтерзание, а Европа започна да се самоунищожава чрез перфидното хибридно оръжие – МИГРАНТИ и толерантност. Чак на следващо място са зелените политики, които пробиха икономиката, защото при пазарите няма идеология, има рационалност и математика.

След това се появи и идеята за „Европа на две скорости“, заради такива балкански субекти като Румен Радев, които нямат ясна представа защо го правят, но мислят, че ако могат да предизвикват институционална парализа на общите решения, то това означава, че защитават българския интерес.

ДВЕТЕ ДЕЙСТВИЯ НЕ СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЕДНО И СЪЩО. А какъв е българският интерес? Живеем в състояние на геополитическа ревизия, за която Русия претендира, но на практика САЩ отново ОСЪЩЕСТВЯВАТ В СВОЯ ПОЛЗА.

Европа е отстранена, движи се към икономически и културен упадък, но се самоорганизира да се доказва, че е съвкупен субект, който може да възпре Русия. Възможно е инвестициите във военната промишленост постепенно да съживят европейската икономика. Това вече се е случвало преди. В момента няколко европейски компании заявиха, че съвместно ще разработят системата BLIKSEM за прехващане на хиперзвукови балистични ракети, включително такива от класа на „Орешник“.

Има ли някой, който не е съгласен?

Румен Радев от Европа на втората скорост. Формулата е съвсем ясна. Великобритания, Франция, Германия и Италия плюс скандинавските държави се отделят.

Едната европейска компания, Destinus, е специализирана в ударни системи и системи за противовъздушна отбрана, ще ръководи консорциума и ще носи отговорност за компонента, който буквално ще унищожава балистичните ракети в космоса.

Забавно е да се отбележи, че Destinus е основана през 2021 г. от руския физик и изобретател, Михаил Кокорич, емигрирал в САЩ през 2012 г., който преди това е създал първата частна компания за космически разработки в Русия.

Кокорич е основал в САЩ няколко компании, чиито основен клиент е американският департамент по отбраната – анализ и разпространение на сателитни данни, революционна система за задвижване на совалките с вода и слънчева светлина и пр. Когато войната с Украйна започва, от съображения за сигурност американците принуждават Кокорич да си продаде компаниите и той се премества в Европа, в Швейцария, а по-късно и в Холандия, поради проблемите с швейцарските закони за военно производство и търговия.

Работи в областта на свръхзвуковите военни технологии и двигателите с водород. Корпорацията му произвежда и дронове за Украйна, безпилотни разузнавателни летателни апарати, противовъздушна отбрана срещу дронове, разработва системи за прехващане на хиперзвукови ракети и др. Другата корпорация от европейския блок за защита е баварската MBDA Deutschland, германското подразделение на съвместно предприятие между Airbus, BAE Systems и Leonardo.

Тя ще осигури ускорителя, пусковата установка и контейнера за прехващача, който се планира. Компанията също е специализирана в системи за противовъздушна отбрана, лазерни технологии и управляеми ракети (напр. Taurus). MBDA е с локации във Франция, Великобритания, Италия, Германия и Испания, базова основа на европейския военно-промишлен комплекс. Третата европейска фирма, Safran Electronics & Defense, френски производител в системите за стрелба, космическа инерциална навигация, разузнаване, критичен софтуер и пр., ще достави самонасочващата се система за унищожаване.

И накрая, Airbus Defence and Space, както и Thales ще се грижат за командните, контролните и радарните системи. Тоест няколко големи гиганти във военната промишленост на Европа се обединяват за разработване на система за прехващане на хиперзвукови ракети, оръжието, което Русия обявява, че ѝ дава военно предимство. ARROW-3 е такава система, разработена от Израел и САЩ. Но когато Германия направи сделка за покупка от Израел, трябваше да получи и разрешение от САЩ.

Докато BLIKSEM се планира като изцяло европейски проект, и е адаптиран към данните, които се събират от бойните действия в Украйна, тоест разделящи се и маневриращи бойни глави, каквито имат новите ракети на руснаците. Румен Радев извади България от възможностите да участва в общия проект за защита, вероятно по финансови, популистки и ред други причини.

Радев се опитва да се движи, съобразявайки се ту с едните, ту с другите – някакво жонглиране, в основата на което обаче не стои ясна стратегия какво искаме да получим от България. Къде трябва да бъде България и как трябва да изглежда. Кабинетът на Радев просто продължава да ползва корупционните схеми, с удобен декор лек патриотичен популизъм, който поддържа електоралния интерес. На нас ни е някак удобно да сме маргинални и да се самоограбваме.

Емоционалните идеологически патриотарски обяснения са просто защита за абсолютната управленска некадърност във всякакъв план. Все повече ТИХО се насажда идеята, че Турция може да осигури базовите ни потребности от държавност в ролята на НЕОБХОДИМА практическа метрополия, независимо от формалния суверенитет на нашата държава.

Румен Радев стабилно и безогледно подпомага тази концепция за бъдещето на България. Доминацията на Турция на Балканите е удобна стратегия, лансирана отдавна от Запада, срещу естественото православно присъствие на руснаците. Но икономическото изтласкване на Русия от Европа, превърна Турция в принудителен партньор и за руските интереси. Две воюващи страни посочват една и съща регионална доминация за полезна! Мислите ли, че можем да си помогнем?! Не, разбира се. Още повече, когато НЕ ВИЖДАМЕ проблема.

Хибридната война е поразителна и непреодолима с това, че врагът може да ти е приятел. Тя произвежда слепота, и понякога създава нужда да пожелаеш своя финал, мислейки си, че извикваш победен марш. Извеждането на България в маргиналното НИЩО, въвеждането ѝ в НЕПОТРЕБНОСТ за американските и европейските сили, ни прави идеален терен за стратегическата дълбочина на турската национална доктрина за влияние. За разлика от България турската държава има стратегия!

Турция планира и осъществява. България се отказва от всичко, което притежава, и няма интелигентност, която да управлява държавата, няма доктрина, няма намерения, няма план дори за оцеляване. България се самоприключва с отчайваща настойчивост и нищо не може да я отклони. Ръкоплясканията и фойерверките около Румен Радев са просто жалки! ЖАЛКИ наистина!

И бъдещето ще извади истината, която днес е покрита с лъжи. Въпреки американските инвестиции, опитът през тези 30 години България да се превърне в успешно русофобско предмостие не постигна силен резултат. Вече почти не сме оперативно интересни като активна политическа субектност - това, което беше постигнато в Полша или дори в Румъния. Черно море обаче е ключов театър на действия, така че няма повече време да се убеждава едно балканско племе какъв е неговият интерес, то просто ще бъде поставено под неформална ОПЕКА.

Украйна и Грузия се подготвят за НАТО много отдавна, но Русия активно пречеше и пречи, съобразно руския национален интерес.

Сега Грузия не беше поканена на срещата на НАТО в Турция. Но външният министър на Грузия се оправда, че се кани да присъства на отделно събитие, наречено „Съюзници на Анкара“, което е част от Мюнхенската конференция по сигурността. За първи път Грузия е отстранена от среща на НАТО, същевременно грузинският президент присъства на погребението на Али Хаменей в Техеран. На Анкара се връчва нелеката, но приятна и значима задача да осъществява регионално лидерство и контрол върху „обърканите“ държави на Балканите и в Черноморския регион.

Инициативи като „Съюзници на Анкара“ и ред други подобни по линия на сигурността и географското положение, особено във времената на безкрайни военни конфликти, са видима стратегия за доминация и посредничество между глобалния фактор и държавите, които не могат да се самоуправляват, каквато е и България. Ако САЩ, Европа и Русия не могат да постигнат съгласие за влиянието си в тези държави, то Турция се очертава като възможен арбитър и опекун с НЕОСПОРИМА проекция върху сигурността.

Турция е идея за своеобразен неутралитет на терените между глобалните фактори, за енергиен хъб на Европа, за посредничество и мост между западната и източната културни групи, за насърчаване на лидерство в ислямския свят, за инструмент поне на няколко глобални фактора, които играят ситуационно, умело синхронизирайки своите интереси с турските възможни. Както ЕС е съюз, през който се контролират европейските държави, така и РЕГИОНАЛНОТО ИЗБУХВАНЕ на Турция би могло да бъде опция за контрол върху Черноморския регион и Балканите.

Русия неумело се опитва да използва доктрината, която САЩ и Великобритания измислиха за Турция още преди Ердоган да се появи.

В тази доктрина обаче Русия е архивраг на Турция, макар това да се подминава от руснаците към този момент, залагайки на логиката от икономическите ползи. Само че една държава без мощ не е като една държава с мощ. Нарастването променя ъгъла на виждане, претенциите, интересите, споразуменията...

От Фейсбук профила на журналистката Калина Андролова