Йотова и Гюров: какви са шансовете им за президентския пост

Андрей Гюров още не е обявил кандидатурата си, но вече получава обещания за подкрепа. Илияна Йотова пък се радва на високо одобрение - и на подкрепата на "Прогресивна България". Какви са шансовете им? От Даниел Смилов:

Андрей Гюров не се е заявил като кандидат за президентските избори наесен, но вече получава обещания за подкрепа от политически партии и граждански сдружения. За момента той е и единственият евентуален кандидат, който би могъл да се изправи с някакви шансове за успех срещу фаворита Илияна Йотова. Президентът Йотова пък се радва на подкрепата на "Прогресивна България" (ПБ), а самата партия на Румен Радев стои стабилно и всъщност не е загубила електорална подкрепа според това, което социологическите изследвания показват. Йотова се ползва с близо 50% одобрение и в момента води в тази класация сред политиците, което по принцип е характерно за действащите президенти.

Тези факти сигурно обезкуражават другите кандидати и много от тях ще участват просто на олимпийския принцип в президентското състезание: да се чува името им и да привлекат симпатизанти за определени политически партии. Една кандидатура на Гюров би била по-амбициозна: за нея минимумът би бил достигане до балотаж и достойно представяне на втори тур. Изпълнима ли е такава програма?

Подкрепата за Гюров

Според заявките дотук евентуалната кандидатура на Гюров би получила одобрение от ПП, ДБ и Форума за демократично действие. Електоратът, на който и трите организации говорят, до голяма степен се свежда до гласуващите за ПП-ДБ и периферията на тази група. След разделението на ПП и ДБ двете формации като цяло запазват своята обща тежест от около 14%. Въпреки че раздялата не доведе до срив в подкрепата им, не се забелязва и някакъв осезаем прираст. В рамките на два-три месеца тези тенденции няма как драматично да се променят, което означава, че Гюров ще трябва да търси подкрепа и от други партии и избиратели.

Изборът му не е особено голям и се свежда основно до ГЕРБ, негласуващите и поддръжниците на Ахмед Доган, както и до недоволни от Пеевски членове на ДПС. Проблемът с тези възможности е, че всяка една от тях - успешно реализирана - може да саботира останалите. Негласуващите по принцип са трудни за мобилизация в избори, които не са видимо вододелни и не се случват по време на тежка криза. Привличането им изисква радикализация, а радикализацията отблъсква центристките избиратели. Привържениците на АПС са може би най-близки до Гюров и неговите възгледи. Същото се отнася и за тази част от ДПС, на която ѝ е омръзнала олигархичната доминация на хората от ръководството им. Но тези гласове като цяло са малко.

Открита подкрепа от страна на ГЕРБ пък би била спорен дар за Гюров и може да разколебае част от най-твърдите му избиратели. По-прикрита подкрепа за Гюров от ръководството на ГЕРБ рискува да остане неразбрана от електората на партията на Борисов - в крайна сметка този електорат е свикнал да смята ПП-ДБ за най-голям свой враг.

Основното е дали ГЕРБ ще излезе със собствен кандидат на тези избори или ще подкрепи човек, различен от Гюров. Ако ГЕРБ не направи подобен ход със собствен кандидат, тогава Гюров би имал възможност да привлича и техни избиратели.

Разочарованието на проевропейците и споменът от протестите

Шансовете на Гюров са свързани най-вече с разочарованието на проевропейски настроените избиратели, което новото управление на Радев започна да предизвиква. Това разочарование се усеща вече в спада на доверието в правителството, но все още то не засяга самия Радев или ПБ. Т.е. това разочарование не бива да бъде преувеличавано, но все пак вече е факт.

Неговите корени са три: фискалната безотговорност с приемането на бюджет с неоправдан дефицит от 5.7%, проруските позиции на Радев и плахите антикорупционни действия на новите управляващи.

Радев дойде на власт заради протести, чийто повод беше внесен от кабинета "Желязков" проект за безотговорен бюджет за 2026 година. Този бюджет, да припомним, беше все пак предвиден да е в рамките на 3% дефицит. Протестите избухнаха заради раздути разходи и увеличение на данъка дивидент. Предложеният от правителството на Радев бюджет (вече приет от мнозинството в НС) раздува държавните разходи много повече, отколкото този на Желязков. Само капиталовите инвестиции са вдигнати с над 2 милиарда евро. Сериозно увеличени са и средствата за "издръжка" на администрацията и държавните органи. Запазени са и всички обещани разходи за общините. Т.е. Радев всъщност възприе същите политики като правителството, което си отиде заради тях, като дори сериозно влоши положението. Това е политическа самонадеяност, която мислещата част от електората няма да пропусне да регистрира.

Нещо повече, разпасването на фискалния колан от Радев се случва в непредвидима международна ситуация, която предполага едновременната ескалация на две войни - в Украйна и в Иран. Ако най-лошите варианти се реализират, България може да се окаже в икономически кризисна среда с неоправдано раздути разходи и голям дефицит. Това няма как да се харесва на избиратели, които са за дисциплинирано и рационално европейско управление.

Дъхът на руския мир

Мнозина остават с впечатлението, че Румен Радев е заложил политическата си кариера на победа за Русия във войната срещу Украйна. Първо той твърдеше, че Украйна ще загуби за броени дни; след това, че ядрена държава не може да загуби; а сега - че Европа и Украйна нямат отговор на балистичните ракети на Русия. Последното до голяма степен е факт, но е чудно тогава защо България не иска да участва в изграждането на антибалистична програма на Европа: именно затова беше създадена "коалицията на желаещите", в която ние демонстративно (макар и с пирует) не поискахме да влезем.

Откъдето и да погледнем действията на новото правителство, руският уклон е видим. Стигна се дори дотам да подкрепяме дискредитирани руски олигарси и свещеници с произход от КГБ. Прави се и опит проруският уклон да бъде прикрит като роден тръмпизъм. Не е ясно това с какво променя нещата - като цяло с нищо.

Едва ли проевропейските избиратели намират всичко това за приемливо. Йотова трудно ще се разграничи от Радев за каквото и да е било, макар че тя има по-европейски убеждения от него. Именно невъзможността ѝ да се разграничи ще даде шансове за открито проевропейски политици в президентската надпревара.

Антикорупционната плахост

Цялата антикорупционна дейност на новото правителство се състои от вербалните схватки между министър Демерджиев и Делян Пеевски. Дори ДПС вече не се впечатлява особено от тях, защото гласува систематично заедно с новото управляващо мнозинство и дори подкрепи бюджета му. Какво повече трябва да се знае за антикорупционните намерения на управляващите всъщност?

Тази "плахост" - дипломатично казано - също отваря възможност на Андрей Гюров и други проевропейски кандидати да се опитат да привлекат разочаровани от първите стъпки на Радев.

Целият проблем с тази стратегия не е в това, че тя няма да проработи. Тенденциите са ясни и ако няма промени и по трите фронта на разочарование, то само ще расте. Проблемът е, че това не може да се случи за два-три месеца, особено ако единият от тях премине във ваканция, както се очертава. От тази гледна точка решението на Гюров да отложи обявяването на кандидатурата си за септември е най-малкото спорно. Негов основен опонент може да се окаже времето или по-скоро неговата липса.

Очертава се интересна кампания и може би за първи път тя ще бъде толкова силно повлияна от хода на двете войни, които доста пряко засягат и България, и Европа като цяло. Без да изглеждат екзистенциално важни, президентските избори всъщност могат да се окажат решаващи за политическите процеси у нас за години напред. Съседи и други доброжелатели (ехидно и иронично) хвалят втория ум на българите, т.е. решението, което се взема, след като белята вече е станала. Защо пък не ги изненадаме с добра употреба на първия ум: стига сме го пазили, той няма да се изхаби.

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.