Тодор Тагарев: Взривът в ЕМКО, дронът край границата и дефицитът на стратегическо мислене

При взрива в завода на ЕМКО край Трявна най-важното в първите часове беше да не се изключват прибързано възможни версии. Именно затова ме смути категоричното изявление на вътрешния министър Дремджиев, че няма външна намеса, направено още преди да е извършен същинският оглед.

Това написа във "Фейсбук" бившият военен министър Тодор Тагарев.

От фирмата заявиха, че няма данни за човешка грешка и че транспортното средство не се е самозапалило. Освен това вероятността барут, съхраняван при сравнително контролирани условия, да се самовъзпламени, е изключително малка.

Това не доказва външна намеса, но означава, че тя не бива да бъде изключвана предварително. Особено предвид поредицата от взривове през последните години в обекти на ЕМКО, ВМЗ – Сопот и „Арсенал“, по част от които възникнаха сериозни подозрения за действия на руското военно разузнаване. Проблемът е, че години наред тези разследвания не дадоха убедителни публични резултати.

Недоверието се натрупва. При опита за отравяне на Емилиян Гебрев през 2015 г. първоначалната реакция на прокуратурата беше почти подигравателна. Едва след случая „Скрипал“ и разследванията в Чехия започнаха да се правят връзки със служители на руското военно разузнаване. Затова съмнението към прибързаните официални версии не е конспиративно мислене, а здравословна предпазливост.

Случаят с дрона край българо-румънската граница е още по-показателен.

Четири часа между откриването му и пресконференцията на премиера и министъра на отбраната бяха достатъчни да бъде представен основният снимков материал. Вместо това информацията се подаваше на порции.

Получихме и взаимно трудно съвместими твърдения.

Премиерът говореше за сравнително голям дрон, който е „нахлул“ и се е „взривил“. Министърът на отбраната постави под съмнение дали въобще е имало взрив. Веднъж определя платформата като „дрон-примамка“, а после обяснява, че радарите не са я видели, защото била прекалено малка. Но дронът-примамка по предназначение трябва да имитира по-значима цел и именно затова може да има отражатели, които го правят по-видим за радара.

Почти няма съмнение, че дронът е с украински произход. Това обаче не отговаря на най-важния въпрос: защо се е озовал на българска територия?

Най-вероятната версия според мен е украински дрон, отклонил се вследствие на руско радиоелектронно противодействие — заглушаване или „спуфинг“ на навигационната система.

Но не може да бъде изключена и провокация.

Дронове падат, биват прихващани, ремонтирани и използвани повторно. Това създава възможност за операция под фалшив флаг. Произходът на платформата е важна улика, но не доказва кой я е изпратил и с каква цел. Същата логика би важала, ако след време бъде намерен руски дрон на българска територия — само произходът му не би доказал автоматично руска операция.

Значение има и езикът на премиера Радев. Формулировката, че дронът е „нахлул“ и се е „взривил“, създава внушение за целенасочена атака — все едно две ескадрили бомбардировачи са навлезли в българското въздушно пространство. При положение че още не знаем траекторията, причината за отклонението и дори дали е имало бойна част, този език е неоправдано емоционален и вероятно предназначен да всява страх.

Проблематичен е и опитът част от отговорността да бъде прехвърлена към съюзниците — чрез внушения, че Румъния и натовският център в Торехон не са видели дрона и България едва ли не е била оставена сама. Нямаме достатъчно информация за подобно заключение.

Оттук идва и по-големият въпрос: как България да изгражда антидрон защита?

Не ни е нужна пожарна реакция — паднал дрон, значи веднага купуваме нещо или наливаме средства в произволни местни фирми. Нужен е стратегически подход.

При дроновете иновационният цикъл вече се измерва в седмици.

Актуалното ноу-хау за противодействие на най-новите руски системи идва преди всичко от Украйна, където тези технологии се изпитват ежедневно в реална война.

До мен достига информация, че български компании вече имат добре изградено сътрудничество с украински фирми и са готови да започнат производство в България, но не получават необходимото съдействие от правителството.

Именно това е разумният модел: **българско производство с достъп до най-актуалния украински боен опит и технологии**.

На този фон позициите на Илиана Йотова звучат като слабо и безлично ехо на правителствената линия — да дадем повече средства на български фирми. Но същинският въпрос остава: с каква технология, на основата на какъв оперативен опит и в партньорство с кого?

Взривът в ЕМКО и дронът край границата са различни случаи, но показват един и същ проблем: прибързани заключения, селективно предоставяне на информация, противоречиви послания и липса на стратегическо мислене. А резултатът е неизбежен — спад на общественото доверие и съмнение в избраната от Радев посока на развитие на България.