Райският газ и тихото, натрупващо се увреждане на нервната система… Д-р Нейко Нейков пред ФАКТИ

Райският газ – просто забавление или огромни рискове за употребяващия? От сърдечни, неврологични, двигателни и много други проблеми, до последиците за психиката и тежките дългосрочни ефекти здравето... Пред ФАКТИ говори д-р Нейко Нейков, невролог и специалист по медицина на съня в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“.

- Д-р Нейков, райският газ често се възприема от подрастващите като нещо безобидно и „само за забавление“. Какво всъщност се случва с мозъка и нервната система при вдишването му?
- Самото име „райски газ“ е малко подвеждащо. Звучи като нещо безобидно. А всъщност говорим за вещество, което действа директно върху мозъка. Ефектът настъпва много бързо – буквално в рамките на секунди. Променят се настроението и възприятията. Човек може да усети внезапно добро настроение, безпричинен смях, отпускане, лекота, понякога усещане, че е откъснат от обстановката или дори от собственото си тяло. И именно това е очакваният ефект.
Само че заедно с тези усещания се случват и други процеси. Преценката се влошава, реакциите се забавят, координацията и равновесието могат да се нарушат. Тоест човек може субективно да се чувства прекрасно, но обективно мозъкът му вече да не работи по обичайния начин. Това е и една от опасните особености – „чувствам се добре“ не означава непременно „всичко е наред“.

Тук е важно да кажем, че райският газ не е екзотично вещество, непознато на медицината.

Напротив – използва се от много години за обезболяване и приспиване. Разликата е, че в медицината това става в контролирана среда. Знаем каква концентрация подаваме, за колко време, обикновено се подава в смес с кислород, пациентът се наблюдава и има ясни правила за безопасност. Дозата не се определя „на балон“ – още един, защото предишният не е подействал достатъчно.
И дори в медицината днес сме много по-предпазливи с него. В редица ситуации разполагаме с други средства и употребата му е по-ограничена, отколкото е била в миналото. Тоест фактът, че едно вещество има медицинско приложение, в никакъв случай не означава, че е безобидно, когато се използва свободно и без контрол.
Има и още един, по-коварен ефект, който човек не усеща веднага. Райският газ пречи на организма да използва правилно витамин B12. А този витамин е изключително важен за поддържането на нервната система и защитната обвивка на нервите. При повтаряща се или по-интензивна употреба могат постепенно да започнат да страдат нервите на ръцете и краката, а в по-тежките случаи – и гръбначния мозък. Така че всъщност имаме два много различни типа въздействие. Едното е непосредственото – краткото приятно усещане, заради което веществото се употребява. Другото е тихото, натрупващо се увреждане на нервната система, което може да се прояви дни или седмици по-късно. И между двете няма предупредителна лампичка. Човек може няколко пъти да е употребил райски газ, след това да се е чувствал напълно добре и точно това да му създаде фалшивото усещане: „Щом досега нищо не ми е станало, значи е безопасно.“

- Кои са първите неврологични симптоми, които могат да се появят при редовна употреба на райски газ, и има ли признаци, които родителите могат да разпознаят?
- Първите симптоми често не са много драматични и точно затова лесно могат да бъдат подценени. Обикновено започва с изтръпване, мравучкане или намалена чувствителност по ходилата и ръцете. Някои хора го описват като усещане, че стъпват върху кабарчета или че краката им са някак „чужди“. Може да се появи несигурност при ходене, по-лесно залитане, слабост, непохватност на ръцете, изпускане на предмети. При по-сериозно засягане вече може да има ясно нарушение на походката и човек да започне да се затруднява дори с обичайни ежедневни дейности.
Тук обаче много държа на едно уточнение – нито един от тези симптоми сам по себе си не означава, че някой употребява райски газ. Изтръпването, нестабилността или слабостта могат да имат много различни причини. Не бих искал да създаваме нагласата, че ако едно дете залита или се оплаква от изтръпване, родителят трябва веднага да заключи: „Употребява нещо.“
Ролята на родителя не е да бъде следовател. По-важно е да познава детето си и да забележи, когато има трайна промяна. Ако започне да се оплаква от необичайно изтръпване, ако походката му се промени, ако се появи слабост, несигурност или тези симптоми постепенно се задълбочават, това е повод първо за разговор, а след това – ако оплакванията продължават – и за медицинска оценка.
Всъщност целта не е родителят да „разпознае райския газ“. Целта е да разпознае, че детето му може да има неврологичен проблем и че не бива да се чака той просто да отмине.
Разбира се, ако към тези симптоми има и информация за употреба на райски газ, тогава това вече е много важно да бъде споделено на лекаря. Понякога именно тази информация насочва правилно и спестява време. Но подходът трябва да е разговор, не разпит. Ако детето очаква обвинение или наказание, много по-вероятно е просто да скрие употребата, а това може да забави лечението.

- Споменахте, че райският газ влияе върху витамин B12. Защо именно дефицитът на този витамин може да доведе до сериозни увреждания на нервната система?
- Витамин B12 е едно от веществата, без които организмът трудно може да поддържа и възстановява нормално тялото си. Той участва в образуването на кръвни клетки, в растежа и обновяването на клетките, но за нас като невролози особено важно е, че е необходим за нормалното поддържане на нервната система.
Нервите ни не са просто „жички“. Те имат и защитна обвивка, която им позволява да предават сигналите бързо и правилно. За поддържането на тази обвивка витамин B12 е много важен. Райският газ прави нещо коварно – той може да направи витамин B12 в организма практически неизползваем. Тоест човек може дори да има витамин B12 в тялото си, но организмът да не може да го използва нормално. Все едно имате необходимия материал за ремонт, но той е заключен в склад и никой не знае къде е ключът. Когато това продължи, нервната система започва да страда. Първо могат да се появят промени в чувствителността като изтръпване и мравучкане. След това може да се наруши равновесието, походката, силата на крайниците. При по-тежко увреждане вече могат да бъдат засегнати и самите нерви, и гръбначният мозък. Точно затова проблемът с райския газ не е просто „дефицит на един витамин“. Витаминът е част от система, без която нервната тъкан не може да се поддържа нормално. Ако я блокираме достатъчно дълго, започват реални структурни увреждания.
И това е една от причините хората да се заблуждават – ефектът от райския газ минава за няколко минути, но нарушението, което причинява на работата на витамин B12, може да остане и след това. Тоест балонът отдавна го няма, „удоволствието“ е отминало, но процесът, който може да увреди нервната система, вече е започнал.

- В научна публикация на екип от „Токуда“ са описани случаи на млади хора с неврологични усложнения след злоупотреба с райски газ. Какви са били оплакванията на тези пациенти и възстановяват ли се напълно?
- Това всъщност е един от въпросите, на които ми е трудно да отговоря само с „да“ или „не“, защото при тези пациенти видяхме колко различно може да протече едно и също увреждане. Оплакванията в началото често бяха точно тези, за които вече говорихме – изтръпване на ръцете и краката, загуба на чувствителност, слабост, несигурна походка. При някои обаче процесът беше стигнал много по-далеч и пациентите вече не можеха да ходят нормално или изобщо да се придвижват без помощ. И възстановяването е много различно. Имаме млада жена, която и до днес не е възстановила нормално усещането в краката си. Имаме и пациент, при когото симптомите практически отзвучаха. Тоест да – възстановяване е възможно, понякога дори много добро. Но не можем предварително да обещаем на човека, че ще бъде така. Имаме и друг много показателен случай. Млада жена след такова увреждане впоследствие забременя. Тя се е възстановила в голяма степен, но преживяното продължава да има значение и години по-късно.

Сега при раждането анестезиолозите трябва да се съобразяват с предходното увреждане на нервната система и изборът на обезболяване и анестезия става по-сложен.

Тоест последицата не е непременно само „изтръпваха ми краката няколко месеца и ми мина“. Понякога това остава част от медицинската история на човека и влияе на решения, които ще се вземат много по-късно.
Може би най-фрапиращият пример за мен са двама студенти, които са употребявали райски газ заедно – в една и съща стая, в рамките приблизително на една седмица. На пръв поглед бихте очаквали и последствията да бъдат сходни. Не бяха. Единият днес се придвижва с патерици. Другият все още е в инвалидна количка.
Това е много важно, защото при райския газ не може да се правят изводи като „Аз използвах толкова, приятелят ми използва същото и на него нищо му няма.“ Организмите ни не са еднакви. Има значение с какви запаси на витамин B12 разполага човек, как се храни, колко често употребява, в какъв период, вероятно и редица индивидуални особености, които няма как да знаем предварително.
Затова и отговорът на въпроса „възстановяват ли се напълно?“ е – някои да, други не. Нервната система има способност да се възстановява, особено при млади хора и когато проблемът бъде разпознат и лекуван навреме. Но има момент, след който част от увреждането може да остане.
И за мен точно тези млади хора са най-силният аргумент срещу репликата „на мен няма да ми се случи“. Никой от тях не е започнал с идеята, че след няколко балона един ден ще трябва отново да се учи да ходи.

- Може ли употребата на райски газ да доведе до трайни увреждания на мозъка, гръбначния мозък или периферните нерви? Кои от последствията могат да останат за цял живот?
- Да, може. И това всъщност е едно от най-важните неща, които трябва да останат от този разговор – при райския газ не говорим само за временно замайване или изтръпване, което непременно ще мине.
Могат да бъдат засегнати периферните нерви – нервите на ръцете и краката – както и гръбначният мозък. При тежки случаи последствията могат да бъдат слабост, нарушена чувствителност, проблеми с равновесието и походката, а понякога и загуба на способността човек да се придвижва самостоятелно.
Колко от това ще се възстанови, е различно при всеки пациент. Някои хора се възстановяват почти напълно. При други остават изтръпване, намалена чувствителност, слабост или затруднения при ходене. А при най-тежките случаи част от увреждането може да остане трайно.
По отношение на мозъка ситуацията е малко по-различна. Най-често при злоупотребата виждаме проблемите в периферните нерви и гръбначния мозък, но при тежко остро отравяне, особено ако има и недостиг на кислород, може да бъде увреден и самият мозък.
Така че краткият отговор е - да, последствията могат да останат за цял живот. Не при всеки и не можем предварително да кажем при кого ще се случи. Именно тази непредвидимост е част от риска.

- Какви са непосредствените рискове при вдишването на големи количества райски газ – например загуба на съзнание, недостиг на кислород, травми или други остри състояния?
- Да, и това е другата страна на проблема – досега говорихме повече за уврежданията, които се натрупват с времето, но при райския газ има и съвсем непосредствени рискове. Някои от тях могат да настъпят още по време на самата употреба.
Когато се вдишват големи количества, особено едно след друго, човек може да не получава достатъчно кислород. Мозъкът е изключително чувствителен към това. Първоначално може да има силно замайване, обърканост и още по-голяма промяна във възприятията, а при по-тежък случай – загуба на съзнание. Ако недостигът на кислород е достатъчно тежък или продължителен, вече можем да говорим за трайно мозъчно увреждане, а в крайни случаи – и за фатален изход.
Но според мен един от най-подценяваните рискове е комбинацията. Човек едновременно възприема света по различен начин, преценява по-лошо ситуацията, реакциите му са забавени и координацията му е нарушена. Ако към това добавим и недостиг на кислород, получаваме чудесна рецепта за травма. Падане от собствен ръст може да завърши само с натъртване, но същият човек може да е на стълби, на тераса, край басейн, на улицата или зад волана. Тогава последствията вече нямат нищо общо с „няколко минути забавление“.
Има и един много характерен риск, свързан със самия начин на употреба. Райският газ се съхранява под налягане и при освобождаването си се охлажда изключително силно. Ако бъде вдишан директно от бутилка или флакон, може буквално да причини студово изгаряне – на устните, устата и гърлото. В средите на употребяващите дори може да се срещне изразът „NOS lips“ за характерните увреждания около устните. Това не е просто козметичен проблем – описани са тежки измръзвания на устната кухина и гърлото, а при директно вдишване под високо налягане може да се увреди и белият дроб.
Студови изгаряния могат да се получат и без човек да вдишва директно от бутилката. При изпускането на газа самият метален съд става изключително студен. Описани са дори тежки изгаряния по бедрата при хора, които са държали голямата бутилка между краката си, докато пълнят балони. Допълнителният проблем е, че райският газ притъпява усещането и човек може да не осъзнае веднага колко сериозно се изгаря.
Така че непосредственият риск не е един. Имаме недостиг на кислород, загуба на съзнание, промяна на възприятията, нарушена преценка и координация, студови увреждания и травми – и тези неща могат да се случат едновременно. Именно комбинацията ги прави особено опасни.
И пак стигаме до същия проблем – при употребата за забавление никой не измерва концентрации, никой не следи кислорода и никой не знае предварително в кой момент „още един балон“ ще се окаже един балон повече.

Има още един много важен практически момент – райският газ рядко се употребява самостоятелно.

Особено на партита той често върви заедно с алкохол, цигари или вейпове, а понякога и с други вещества. Тогава вече рисковете не стоят отделно един от друг, а започват да се наслагват. Алкохолът например също влошава преценката, забавя реакциите и нарушава координацията. Ако към това добавим райски газ, променено възприятие и евентуален недостиг на кислород, рискът от падане, загуба на съзнание или друга травма нараства значително.
Никотинът действа по различен механизъм, но и той може да добави замайване, гадене, сърцебиене и допълнително натоварване на организма. Така че човек често не поема един-единствен риск, а няколко наведнъж.
Именно това прави употребата по купони и партита особено непредвидима. Не е просто въпросът „колко райски газ е вдишал“, а какво още е пил или употребявал, колко е спал, дали е ял, дали е обезводнен и в каква среда се намира. В един момент тези фактори започват да се усилват взаимно и рискът вече е много по-голям, отколкото би бил от всяко едно поотделно.

- Вие и Ваши колеги участвате в срещи с ученици, на които се говори за вредата от райския газ и други субстанции. Как реагират самите деца – приемат ли предупрежденията на лекарите, или все още го смятат за безобидна мода?
- Определено се впечатляват. Най-силно им действат не толкова абстрактните предупреждения от типа „това е вредно“, а конкретните последствия – че може да остане трайно увреждане, че човек може месеци наред да не ходи нормално, да има нужда от рехабилитация, лекарства, изследвания, а понякога и че лечението може да струва много пари и да продължи дълго.
Когато говорим с конкретни примери, а не просто с назидателен тон, тогава те слушат. Особено когато разберат, че това не са някакви далечни случаи на „хора, които са прекалили ужасно“, а техни връстници – ученици, студенти, млади хора.
Но прави впечатление и нещо друго, което за мен е по-притеснително. Почти веднага след въпросите за райския газ започват въпросите и за всичко останало – никотинови паучове, снус, вейпове, марихуана, CBD, THC и различни негови модификации, стимуланти и така наречените „study drugs“, включително метилфенидат и модафинил.

И тук говорим за деца в 9., 10. и 11. клас.

Понякога познават терминологията, различните продукти и начина, по който се употребяват, учудващо добре. Разбира се, това не означава, че всяко дете, което задава въпрос, непременно употребява. Любопитството е нормално. Но показва колко достъпна и колко близка до ежедневието им е станала тази информация.
И това според мен е големият проблем – много от тези неща вече не се възприемат непременно като „наркотици“ в класическия смисъл. Вейпът е просто вейп. Паучът е „само никотин“. CBD изглежда безобидно, защото се продава легално на много места. А когато едно вещество е и лекарство, например метилфенидат или модафинил, това понякога създава допълнителното усещане, че щом лекарите го изписват, значи е безопасно за всеки.
И затова според мен тези срещи имат смисъл не когато просто казваме „не правете това“, а когато обясняваме какво реално правят тези вещества, какви са рисковете и защо „легално“, „модерно“ или „продава се свободно“ не е синоним на „безопасно“.

- Къде е границата между експерименталната употреба и вече опасната злоупотреба?
- Аз бих бил малко внимателен със самото понятие „експериментална употреба“, защото то лесно създава усещането, че има някакъв безопасен пробен период – първите няколко пъти само експериментираме, а чак след това започва опасността.
От медицинска гледна точка няма такава ясна граница. Няма брой балони, цигари, таблетки или употреби, след който изведнъж да преминем една линия и да кажем: „Оттук нататък вече е опасно.“ Употребата си е употреба и ефектът върху организма започва още от първия път.
Разбира се, това не означава, че човек, който веднъж е пробвал дадено вещество, автоматично е зависим. Това са две различни неща. Зависимостта обикновено се развива с времето и включва загуба на контрол, все по-силно желание за веществото, продължаване въпреки вредите и постепенно подреждане на живота около употребата.

Но опасността може да се появи много преди зависимостта.

Човек може никога да не стане зависим и въпреки това още при една отделна употреба да падне, да катастрофира, да загуби съзнание или да получи друго сериозно усложнение. А при райския газ вече говорихме и за това, че хората не започват от една и съща изходна точка – един може да има добри запаси на витамин B12, друг да е на границата на дефицит и въобще да не го знае.
Затова не одобрявам израза „само да пробвам“. Той описва намерението на човека, но не описва риска. Организмът не знае дали го правиш от любопитство, за забавление или защото вече имаш проблем с употребата. За него има само вещество, количество и ефект. Това е може би най-простият начин да го кажем: не всяка употреба означава зависимост, но всяка употреба означава излагане на риск. А при някои вещества понякога и един път е достатъчен, за да има много сериозни последствия.

- Кога родителят трябва да потърси медицинска помощ, дори детето да отрича, че използва райски газ?
- Родителят не трябва да чака детето да си признае, за да потърси медицинска помощ. Ако има реални симптоми – продължително изтръпване, слабост, промяна в походката, залитане, проблеми с координацията или чувствителността – това само по себе си е достатъчна причина за преглед.
Казвам го и от доста голям практически опит. През последните години сме виждали много такива пациенти – само описаните от нас случаи вече са над 50. И отричането или омаловажаването на употребата е нещо, с което се срещаме постоянно.
Понякога е категорично: „Никога не съм употребявал.“ Друг път започва с версии от типа „Да, но беше само веднъж, преди години“. Съвсем наскоро имахме отново младо момиче, при което историята се променяше по този начин. И това не означава непременно, че пред нас стои „лошо дете“, което просто лъже. Често има страх – от родителите, от лекаря, от последствията, от това как ще бъде възприето.
Имали сме и много показателен случай, при който млада пациентка категорично отричаше употреба. Междувременно се наложиха няколко иглени ЕМГ изследвания, две магнитно-резонансни изследвания и лумбална пункция, защото клиничната картина ни караше да търсим други сериозни заболявания на нервната система. Стигнахме дотам да обсъждаме сложно и много скъпо лечение за друго възможно заболяване. Едва по-късно тя сподели за употребата пред млада колежка, която беше успяла да спечели доверието ѝ. За мен това е много показателно – натискът невинаги води до истината. Понякога истината излиза, когато пациентът усети, че човекът срещу него иска да му помогне, а не да го съди.

Но има и другата крайност при родителите.

Имал съм пациентка, при която майката е знаела за употребата, но не е искала да бъде „лошият родител“, не е искала да ѝ забранява и се е опитвала да запази по-приятелски отношения. Това също е разбираемо като човешка реакция, но в един момент родителят трябва да бъде именно родител.
Да имаш доверие с детето си не означава да приемаш всичко, което прави. Може едновременно да кажеш: „Няма да те съдя и можеш да ми кажеш истината“, и в същото време: „Това е опасно и тук трябва да поставим граница.“

Затова бих казал на родителите: не бъдете нито следовател, нито съучастник. Бъдете родител.

Ако има симптоми – потърсете лекар, независимо дали детето признава употреба. Ако имате съмнение, споделете го с лекаря спокойно, като възможност, а не като присъда. И всички примери, които давам, са умишлено обобщени и без подробности, които биха позволили пациентите да бъдат разпознати. Те са само малка част от много сходни случаи, които сме виждали. Важното тук не е конкретният човек, а повтарящият се модел.
В крайна сметка целта не е да изтръгнем признание или да спечелим спор. Целта е младият човек да стигне навреме до правилната диагноза и лечение.

- Какво е най-важното послание, което бихте отправили към един тийнейджър, който смята, че няколко вдишвания „няма как да му навредят“?
- Най-важното ми послание е много просто: не разчитайте, че точно вие ще бъдете човекът, на когото „нищо няма да му стане“.
Да, възможно е някой да е пробвал няколко пъти и да няма видими последствия. Но вече говорихме защо това не означава, че веществото е безопасно. Не знаете с какви запаси на витамин B12 започвате, не знаете как ще реагира организмът ви, не знаете какво още сте смесили с него и не знаете дали точно този път няма да паднете, да загубите съзнание или да получите увреждане, което после ще лекуваме с месеци. Иска ми се младите хора да разберат – никой от пациентите, за които ви разказах, не е тръгнал с мисълта: „Днес ще си увредя нервите и ще се озова в инвалидна количка.“

Всички са очаквали няколко минути забавление.

Проблемът е, че организмът не се интересува дали го наричаме „само веднъж“, „за купона“ или „просто да пробвам“. За него има вещество, количество и ефект.
И ако мога да си позволя едно съвсем лично послание към тийнейджърите – повярвайте ми, имаме достатъчно работа и без да ви учим отново да ходите.
По-добре да сте човекът, който е казал „не, мерси“ и след пет минути всички са забравили, отколкото човекът, който месеци по-късно още помни онази вечер.