Скандалът Момчилова – Карабашлиев: Плагиатство или атака?

4 Септември, 2026 10:55 2 659 10

  • захари карабашлиев-
  • соня момчилова-
  • скандал-
  • плагиатство-
  • опашката-
  • зоология

Как се разви литературната драма около романа „Опашката“ и руския филм „Зоология“ в социалните мрежи

Голям скандал разтърси българските културни и литературни среди през последните дни. В епицентъра на събитията се оказаха писателят и главен редактор на издателство „Сиела“ Захари Карабашлиев и бившият председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) Соня Момчилова. Спорът, който започна като размяна на реплики във Facebook, бързо ескалира в сериозен конфликт с обвинения за плагиатство, политически намеци и заплахи за съдебни дела.

Как започна всичко: Обвинението във Facebook

Напрежението ескалира след онлайн публикация, критикуваща Карабашлиев в конфликт на интереси заради това, че издава собствените си книги в издателството, където работи. В коментарите под материала Соня Момчилова реагира остро, заявявайки: „Пропуснали са момента с бруталното плагиатство на "Опашката'“. Тя допълни, че авторът е тестван за високи политически позиции и отправи тежки критики към неговия талант и политкоректност.

Първоначално в дискусията се включи Веселина Седларска, редактор на романа „Опашката“. Тя предположи, че Момчилова визира известния едноименен роман на руския писател Владимир Сорокин от 1983 г., и защити Карабашлиев, посочвайки, че сюжетът на Сорокин е коренно различен (разказва за реална километрична опашка пред съветски магазин). Седларска призова Карабашлиев да заведе дело за "нагла лъжа".

Впоследствие обаче Соня Момчилова уточни, че визира руския филм „Зоология“ (2016 г.) на режисьора Иван И. Твердовски. Фентъзи драмата разказва за средновъзрастна жена, работеща в зоопарк, на която неочаквано ѝ пораства опашка — метафора, която според критиците на Карабашлиев поразително напомня на основната метафора в неговия награждаван роман „Опашката“ от 2021 г.

Отговорът на Захари Карабашлиев и хронологията на текста

Захари Карабашлиев категорично отхвърли обвиненията в плагиатство и направи подробна хронология на създаването на своето произведение, за да защити творческото си име. Писателят поясни, че преди романа „Опашката“ е написал пиеса със същото заглавие. По думите му работата по нея е започнала още на 5 май 2014 г. и е завършена през 2016 г., докато самият роман е развит и издаден през 2021 г.

Авторът подчерта, че разполага с всички датирани варианти и метаданни на файловете, които доказват оригиналността на идеята му. „Романът е развитие на собствената ми пиеса и няма НИЩО ОБЩО с руски филм, който не съм гледал“, заяви Карабашлиев, визирайки лентата „Зоология“, която излиза по кината през есента на 2016 г. Припомняме, че театралната версия на неговата пиеса бе поставена от режисьора Явор Гърдев с Владимир Карамазов в главната роля.

Писателят допълни, че обмисля да потърси съдебна защита срещу клеветите по негов адрес.

Къде се намира казусът към днешна дата?

Дебатите в социалните мрежи остават полярни. Част от гилдията подкрепя Карабашлиев, изтъквайки, че мотивът за порастването на опашка е класически сюжетен елемент в световната литература и митология (от Гогол и Кафка до модерния магически реализъм) и не може да бъде обект на монопол. Други обаче виждат в скандала поредното разделение по оста „политкоректност срещу алтернативни гласове“ в българската култура.

Интересен щрих към драмата добави и фактът, че броени дни след скандала Българското национално радио (БНР) покани Карабашлиев на интервю по повод Празниците на изкуствата „Аполония“. По време на ефира обаче фокусът беше изцяло върху темите за паметта и състраданието в литературата, а горещата тема за плагиатството и обвиненията изобщо не бе повдигната от водещите.


Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка 3.9 от 7 гласа.


Подобни новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Куратор

    30 5 Отговор
    Карабашлиев е нагазил лука...
  • 2 Мда

    27 6 Отговор
    Плагиат, нормално. Прочее захари карабашлиев е сред обществениците и писмените лица, които представят и коментират книгите на иван костов, посветени на българския "преход". Този "преход" на иван костов докара най-голямата национална катастрофа на България.
  • 3 Анонимен

    4 12 Отговор
    Според съвременното законодателство идеята не е обект на авторско право и не се счита за плагиатство, ако двама автори имат един и същ сюжет (но различни герои и т.н.).

    Не е възможно един писател да е чел всички книги и изгледал всички филми на света, за да си промени идеята, ако открие, че някой друг я е разработил преди него.
  • 4 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 5 Полит-коректура

    24 3 Отговор
    Всеки писател разбира се може да се вдъхнови от някъде, но при прекаленото много случайности, няма нищо случайно. Карабашката е от политкоректните автори, които гравитират около пепейците-дерибейците по темите ваксини, украйна и т.н., тъй че не ме съмнява, че се изкушил да бръкне в кацата с меда като много преди него в тези среди..

    Коментиран от #6

  • 6 Анонимен

    4 11 Отговор

    До коментар #5 от "Полит-коректура":

    Проверих сюжетите на двете произведения.

    В руския филм става дума за някаква жена на средна възраст, на която ѝ пораства опашка и започва да живее по-интересен и свободен живот от досегашния си, започва връзка с мъж, който я намира за привлекателна и т.н.

    В българския роман на някаква жена ѝ пораства опашка, което довежда до проблеми във вече съществуващата ѝ връзка.

    В руския филм повествованието е разказано от перспективата на героинята с опашката, в българската книга разказът е през очите на годеника на жената.

    Да, има нещо общо - една опашка... но иначе звучат различно, дори като сюжети.

    Коментиран от #7

  • 7 Aлфа Вълкът

    13 0 Отговор

    До коментар #6 от "Анонимен":

    Звучат ми като две невероятни простотии.
  • 8 Христо Петров

    5 7 Отговор
    потесата- чалгаджийка Соня Момчилова е вредна и недостойна да е в СЕМ, но служи нта комунистите и на Слави Учиндолския чалгар. Срамно явление е тази Соня Момчилова!
  • 9 има има прилики

    3 0 Отговор
    Компонент на приликатаПроявление в „Зоология“ (2016)Проявление в „Опашката“ (2021)Централен мотивНа зряла жена внезапно ѝ пораства истинска, жива опашка.На зряла жена внезапно ѝ пораства истинска, жива опашка.Реалистична средаДействието се развива в реалния бит на малък руски град, а не във фентъзи свят.Действието се развива в познатата реалност на София, а не във фентъзи свят.Първа реакцияГлавната героиня изпитва срам, паника и се опитва да я крие под дрехите си.Главната героиня изпитва шок, срам и я крие с дрехи от околния свят.Сблъсък с медицинатаГероинята отива на лекар и прави рентгенови снимки; лекарите са в пълен шок.Героинята преминава през медицински прегледи и изследвания, които хвърлят лекарите в недоумение.Религиозни суеверияОколните и майката на героинята свързват опашката с дявола, греха и нечисти сили.Обществото и църковни фигури възприемат опашката като белег на Сатаната и проклятие.Промяна в женатаПоявата на опашката събужда у нея потискана женственост и първично (животинско) поведение.Опашката освобождава у нея по-дръзки, диви и първични черти на характера.Обществена реакцияКонсервативното общество реагира с агресия, клюки и сочене с пръст на "различния".Масите и медиите реагират с лов на вещици и страх от "чудовището".Символична функцияОпашката служи за лакмус, който изкарва наяве лицемерието и жестокостта на хората.Опашката служи за огледало на моралната поквара и ниските страсти в обществото.
  • 10 аааа

    5 3 Отговор
    Захарчо преписвача некадърника ще гризнне дръвцето.