България си върна останките на цар Самуил, но може ли да стори същото и с костите на Гоце Делчев?

След близо шест десетилетия усилия България успя да си върне останките на цар Самуил. На 3 октомври 2026 г. българска делегация пристигна в Солун. Министрите на културата на България и Гърция подписаха приемно предавателен протокол, с който страната получи останките на средновековния владетел, а южната ни съседка си върна 48 църковни реликви.

Това коментира за News.bg Боян Боянов.

Останките на цар Самуил бяха пренесени със самолет "Спартан" до София. Те бяха посрещнати на тържествена церемония, преди да бъдат положение в базиликата "Света София". Това е исторически момент с огромно емоционално значение за България.

В същото време е звучен шамар за претенциите на Република Северна Македония да си "присвои" Самуил.

Тук се появява въпросът може ли България да си върне костите и на друг национален герой, какъвто е Гоце Делчев. Поне на хартия отговорът е "да". Това обаче изглежда като изключително трудна задача на фона на обтегнатите отношения между България и РСМ.

Това не е просто въпрос за историческа справедливост или къде трябва да почиват останките на Гоце Делчев. Това е въпрос за паметта, идентичността и сложните отношения между София и Скопие.

Кой е Гоце Делчев и защо е толкова важен?

Роден през 1872 г. в Кукуш, той се превръща в ключова фигура във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Делчев е привлечен в организацията от Даме Груев в края на XIX век. По-късно той става ръководител на ВМОРО. Младият революционер загива в сражение с османските сили край село Баница през май 1903 г. Смъртта му нанася тежък удар на ВМОРО и то малко преди избухването на Илинденско-преображенското въстание.

Гоце Делчев и четниците му са погребани в общ гроб в село Баница.

По време на Първата световна война останките на Делчев са пренесени от Михаил Чаков, деец на ВМОРО, в Ксанти, а от там до Пловдив и накрая София. До 1946 г. тленните останки на революционера се съхраняват от "Илинденската организация". Това е културно-просветна организация на български бежанци от Македония, бивши участници в националноосвободителното движение, съществувала в периода 1921-1947 година. До останките на Делчев по идея на Михаил Чаков поставят надпис: "Заклеваме поколенията настоящите свети мощи да бъдат погребани в столицата на независима Македония". Едва ли обаче деецът на ВМОРО е имал представа какво ще се случи със същата тази Македония.

Голямата промяна настъпва след края на Втората световна война. България, както и по-голямата част от източна Европа, попадат в съветската сфера на влияние. На власт идват комунистически правителства. Властите в България и Югославия се сближават. В контекста на това сближаване и под натиск от СССР, България склонява да пренесе костите на Гоце Делчев в Скопие. Това се случва на 7 октомври 1946 г.

Останките на Гоце Делчев са положени в църквата Свети Спас, където се намират и до днес.

Предаването на костите на революционера е болезнена страница в българската история. Темата за Гоце Делчев е ключова за отношенията между София и Скопие. Тя създава политическо напрежение и задълбочава различията в тълкуването на историята. България се застъпва за обективно представяне на историческите факти. РСМ обаче възприема този подход като намеса в националната си идентичност.

На фона на това, връщането на костите на Гоце Делчев в България изглежда изключително трудно осъществимо.

Тук има няколко съществени разлики в сравнение с казуса с цар Самуил. Останките на Самуил се намираха в Гърция. В резултат на дълги преговори София и Атина успяха да постигнат междудържавно споразумение за предаването им. Костите на Гоце Делчев обаче са положение в мемориално пространство в Скопие, столицата на РСМ. Спънка пред евентуалното връщане на останките му у нас е и различното политическо и обществено мнение за личността на революционера.

На фона на днешните отношения между София и Скопие изглежда, че подобно искане може да задълбочи разрива между двете страни.

Така жадуваното историческо помирение ще остане един блян. България може да постави въпроса за връщането на костите на Гоце Делчев на дипломатическо ниво. Проблемът е, че връщането на останките не може да се постигне едностранно. Нужна е и политическа воля от страна на Република Северна Македония. В настоящият момент, когато Скопие не иска да изпълни т.нар. "френско споразумение" и обвинява София, че едностранно спира пътя на страната към Европейския съюз, това изглежда малко вероятно.

Историческата памет не бива да се превръща в инструмент за противопоставяне. Казусът с останките на цар Самуил трябва да служи като пример за това как се решават подобни спорове. Решението е дипломация и взаимно уважение, а не заплаха и обвинения.

Макар случаите с цар Самуил и Гоце Делчев да не са идентични, те показват силната връзка между националното самосъзнание и историята.

Гоце Делчев не е само фигура в историческите спорове. Той е важна част от българското освободително движение. За да покажем, че искаме да уважаваме историческото му наследство, трябва да сме способни да водим диалог, без да поставяме личността в центъра на политическото противопоставяне.

Връщането на останките на Гоце Делчев е възможно, но само при сключването на споразумение с РСМ. Подобно нещо би било огромна дипломатическа победа за страната ни. Останките на един национален герой може да бъдат положени на различни места, но истината за живота и делото му не бива да бъдат погребвани от политиката. Само времето ще покаже дали България ще се увенчае с този успех.

Източник: news.bg