България стана член на Групата за наблюдение на Земята

България стана член на Групата за наблюдение на Земята /ГЕО/.  Това стана с протоколно решение №23/11.06.2014 на МС. Страната ни е 92-рият член на групата и приема 10 годишния план за осъществяване на Глобална мрежа от системи за наблюдение на Земята и предприема всички необходими стъпки за изпълнение на системата на организация за Глобална мрежа от системи за наблюдение на Земята / Global Earth Observation System of Systems  - GEOSS/. Със същото решение се одобрява и споразумение за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция.  Това съобщи в интервю за Факти.бг инж. Валентин Йовев,  изпълнителен директор на Агенцията по гeодезия, картография и кадастър.

Г-н Йовев, какво ще донесе членството в ГЕО за България и с какво страната ни се обвързва?

Като член на ГЕО България не дължи такси. Това е междуправителствена организация, която обединява вече 92 страни, като 92-та е България. Госпожа Барбара Райън, директор на секретариата на GEO, с имейл от 04.08.2014 в който се казва че след полученото уведомление от България да стане 92 член на ГЕО ни кани в Габон, където нашето членство и усилия ще бъдат официално признати от пленарното заседание и, че ще  съобщи на останалите членки, че България вече е редовен член на ГЕО. Преди два месеца тя бе на посещение в България и бе много щастлива, че страната ни става член на ГЕО.  Процедурата по изготвянето на първичните документи, а това е една сложна и много обемна документация, се осъществи с усилията на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Българската картографска асоциация и със изключителното съдействие на Министерство на инвестиционното проектиране. Голямата полза за нас от членството ни в ГЕО, която обединява най-разнообразни сведения за Земята,  е ползването на един огромен масив от актуални данни. Ние също имаме задължение да предоставяме същия обем данни за територията на страната. Това не е само геопространствена информация. В ГЕО се събират и данни за годишните добиви на жито например, до най-различни екологични такива,  ландшафта, релеф, природни и други катаклизми и др.
Това има отношение и към директива 2007/2/EO (INSPIRE) за изграждане на инфраструктура на на пространствени данни в ЕО, която цели улесняването на обмена на оперативно съвместими пространствени данни по единни хармонизирани правила между различните нива на публичната администрация и между страните от Общността.  Напълно подготвено е и с попълнени съгласувателни процедури изменение на Закона за достъп до пространствената информация, в което отговорностите по директивата от агенция ЕСМИС се прехвърлят към Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Този законопроект обаче не успя да влезе в програмата на МС. Надявам се следващото правителство да го придвижи. Още повече, че по директивата ИСПАЕР (касаеща стандартизацията на географската информация - бел.ред.) имаме писмо за възможни санкции при неизпълнение на задълженията, които следват по нея. Те са в пряка връзка с организацията ГЕО и ще улеснят достъпа до данните.
 

Членството ни в ГЕО с какво по конкретно ще помогне на Агенцията по геодезия, картография и кадастър?

Ние като агенция, сме най-големия доставчик в страната на геопространственна информация и ще можем да предоставим на ГЕО набор от данни за имоти, /граници, сгради и др. Без данни за собственост/, за площи, специализирани данни за Черноморието, в момента се изработват и приемат карти за дюните, всичко по чл. 6 от Закона за Черноморското крайбрежие. Предстои изготвянето на цифрова едромащабна топографска карта в мащаб 1:5 000 по фотограметричен начин, ще се игражда държавна GPS мрежа от перманентни станции и много други. За съжаление, тази година не успяваме да се справяме все още с извънредните задачи по този въпрос, но това предстои. Г-жа Барбара Райън ми споделиа, че най-трудно й е било да убеди правителствата да предоставят тази информация безплатно, тъй като от нея има освен преки и много  непреки ползи. Примерно заснетите количества жито могат да служат за определяне на зърнен баланс, информацията може да помогне при предвиждане на различни катастрофи, бедствия и аварии, оценка на последствия и др.. Отново подчертавам, че членството ни в ГЕО  няма някакви финансови ангажименти за страната.

Вие споменахте, че може да ползваме средства по европейски програми?

Споменах за средства по програми свързани с Европейската космическа асоциация  Тук вече членството ни не е безвъзмездно, но по този начин много наши учени и институти, научни звена и университети ще могат да работят по проекти на ЕКА и да ползват средства по тези проекти. До колкото знам, вноската е около 1 милион евро, мисля.  Това се случи след многократни усилия на много научни институти, Института за космически изследвания към БАН и най-различни организации, включително и Агенцията по гeодезия, картография и кадастър. В края на краищата доклада и проекта на споразумение бе внесен от Министерство на икономиката и енергетиката и ще влезе в сила в условията на последваща ратификация, докато за ГЕО нещата са решени окончателно.

Какво постигнахте през последната година?

Първо постигнахме един бюджет, който ни даде възможност да продължим създаването на кадастрална карта. Все пак до момента едва 18% беше покритието на страната. Приети бяха измененията на Закона за кадастъра и имотния регистър, което също се оказа една голяма сага, подобрихме обслужването, изработихме вече напълно централизирана информационна система за поддръжка на Кадастралната карта, увеличихме с около 10-15 бр.нови електронни услуги с което те стават 71 и др., но най-важното всъщност е, че продължаваме изготвянето на кадастрални карти за цялата територия. Вече успяхме да  възложиме около 10-15 нови договора и продължаваме, тъй като дългите процедури по ЗОП, почти приключиха и имаме само едно/две обжалвания, доколкото знам. Общо взето са изготвени почти всички наредби, които се очакваше да са готови към момента и готвим отчетът, който съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ трябва да правим ежегодно чрез Министерски съвет пред Народното събрание. Тук е мястото да изразя моето лично мнение, че Агенцията за геодезия, картография и кадастър може би е по-добре да бъде структурирана като държавна към Министерски съвет, тъй като дейността ни засяга много сфери и общо взето има национални и наднационални функции. Видяхме, че тя бе разменяна между различни министерства със сходни функции. А всъщност тази агенция може да има отношение и приложение и към всички инвестиционни проекти, но и към цялостното регионално развитие и към  земеделието и горите, и към промишлеността и към енергетиката и към бедствията и авариите и към отбраната и сигурноста, както и към недвижимостите на всички граждани, фирми, ведомства министерства, общини и други. Има общо регламентиращи наредби и инструкции задължителни за всички изпълняващи подобни дейности. Агенцията е работещ орган, тя е създадена през 2001 г. с приемането на ЗКИР. Има дългосрочна 15годишна програма приета от МС и последно актуализирана през 2007, но за съжаление, главно поради нередовното финансиране тази програма към момента е безнадеждно изостанала във времето, но в случай че финансирането на дейността продължи с този темп в близките 3-4-5 години, страната ни може да има пълно покрите с КК. Разбира се със състав от 345 души за цялата страна не можем да отговорим на нарастващата потребност от геопространственна информация и данни за собствеността. Поддържаните от нас регистри се нуждаят от качественна човешка намеса. 90% от нашия състав са хора с висше образование, магистри по геодезия и са висококвалифицирани кадри, които все по-трудно задържаме. От тук нататък какво ще стане, бъдещето ще покаже, но ние сме заложили верен път.