Александър Стоянов: Именно тази група от безотговорни шофьори е виновна за постоянните трагедии по пътищата

Вчера 12 души загинаха, а 48 бяха ранени на АМ "Тракия" в резултат от катастрофа, включваща 50 МПС-та.

Това коментира във "Фейсбук" будителят на годината историкът Александър Стоянов.

Шофирам в България от 14 години и си позволявам следните бележки по отношение на това защо се случва тази катастрофа:

Инфраструктурата у нас е под всякаква критика - липса система за ранно предупреждение на шофьорите за влошени климатични условия; пътните настилки се превръщат в "огледало" и при най-малкото понижаване на температурите и натрупване на влага; самият асфалт е некачествено поставен, пълно е с дупки, бабуни и неравности; мантинелите от двете страни на магистралата съществуват по-скоро, за да се отчете дейност, а не за да изпълняват реалните си функции.

Престъпна небрежност - това е моята дефиниция за отношението на държавна администрация и отговорните органи по отношение състоянието на пътищата у нас. НО:

Вторият ключов фактор е престъпната небрежност на някои шофьори у нас. "Българинът е лош шофьор" е грешно и твърде опростенческо тълкуване. Повечето шофьори у нас са добри, съвестни хора, които спазват правилата и се съобразяват с ограниченията. Проблемът е в немалката група, които не го правят и се мислят за вездесъщи, всезнаещи и всеможещи на пътя.

Именно тази група от безотговорни шофьори е виновна за постоянните трагедии по пътищата. Всеки от нас се е нагледал на такива прояви - достатъчно е да прекарате половин час в движение и ще забележите, че на 100 коли поне 1 се движи против правилата. При 4.42 милиона МПС-та у нас, 1 на 100 би означавало 44 200 шофьори минимум - не е много на фона на 6 000 000 население, но е достатъчно, за да съсипва човешки животи.

Да се търси отговорност от институциите е нужно и задължително - виновните за състоянието на инфраструктурата у нас следва да понесат последиците. Но ние трябва да потърсим отговорност у себе си. Всеки от нас, който застава зад волана, трябва да мисли за всички останали на пътя. Ние сме индивиди, съставляващи общност - както в живота, така и на шосето. Ако всеки от нас дава най-доброто от себе си, всички ще живеем по-спокойно, по-добре и по-дълго.