Дяволът не е толкова черен или мажоритарния вот

Гражданска инициатива „100% мажоритарен вот в два тура” настоя пред Гражданския борд за честни и прозрачни избори в Меморандума с предложения за промени в изборното законодателство да бъде записано искането за промяна на Изборния кодекс в посока мажоритарен избор. По повод на този факт и политическата ситуация в страната ни Факти.бг разговаря с Боян Атанасов, представляващ Гражданска инициатива „100% мажоритарен вот в два тура”.

Г-н Атанасов, каква е Вашата прогноза ще има ли правителство или отиваме към нови избори?

Аз се надявам, като повечето хора, правителството в България да се случи. Зависи за какъв мандат се договорят – една, две, четири години. Това ще зависи много от какво мнозинство и около какви приоритети ще се обединят политическите сили. Все още неизвестните са много около състава на правителството. Засега по-скоро надеждите са малко хипотетични, но все се надявам, че разумът ще надделее и в един момент политиците ще загърбят егото, което толкова много им пречи.

Като председател на Гражданска инициатива „100% мажоритарен вот в два тура”, участвахте в Гражданския борд за честни и прозрачни избори. Там бе внесена от инициативата декларация, в която бе заявено желанието ви за промяна на изборната система в мажоритарна. Доколкото знаем доста от присъстващите са се обявили против включването изобщо на тази точка да влезе за разглеждане в парламента. Как бихте го коментирали?

Изненада ме единомислието, с което много от участниците в борда нападнаха самото предложение за включване в меморандума на идеята за 100% мажоритарен вот. Нещо повече – те даже се противопоставиха на каквото й да било споменаване на мажоритарни избори да има в борда, а пък идеята, че хората могат да бъдат попитани чрез референдум или някаква друга форма, просто едва ли не беше като еретична за много от тях. На моите доводи, че хората в България заслужават да бъдат попитани поне по това - как искат да си избират депутатите, много от присъстващите репликираха, че не е мястото на тази тема в борда, тъй като тя не се е обсъждала, няма дебати по нея,  което е парадоксално, защото точно мястото й е там, в предложенията, които трябва да залегнат в бъдещия меморандум.

Пред борда си позволих да цитирам някои от последните извадки от социологически изследвания, правени по време на самите избори, чрез т.нар. метод „екзит пол” на някои от агенциите. Това, което се получи през деня на изборите и което никога не е било много по-различно, е това, че болшинството от българите искат да избират депутатите си мажоритарно. Голяма част от гласувалите, които са поискали да отговорят на този въпрос - около 60%  искат да избират депутатите си мажоритарно. А тези, които не гласуват, явно не виждат смисъл да гласуват по тази система, по която избираме 25 години народни представители. Тази система възпроизвежда едни и същи типове, едни и същи анонимни некадърници в парламента и затова хората не виждат смисъл да гласуват.

И още един любопитен факт – хората, за да имат по-голям контрол, предпочитат да отзовават или да имат възможност да отзовават депутатите си, естествено с някаква регламентирана законова процедура, каквато има в достатъчно цивилизовани държави. И на този въпрос отговорът е още по-очеваден – около 80% от запитаните, от участвали на изборите на 5 октомври, завяват че искат да могат да отзовават депутатите си. А само мажоритарно избран кандидат може да бъде отзоваван, защото избирателите го знаят кой е. Нито една смесена или пропорционална система не дава такава възможност. Така че на тези мои съждения, аз по-скоро се изненадах в началото, че имаше такъв отпор, защото по нито една тема не е имало такава реакция в борда.  Всъщност това май е нещо нормално, защото винаги в тези среди - политици, политолози, експерти които са на гребена на вълната последните 25 години, така защитават статуквото, което ги обслужва толкова добре, че май съвсем е естествена тази реакция. Те просто защитават това, което обслужва много добре олигархията, а мажоритарният избор е най-естествения начин за промяна на модела, което явно ги дразни.

Как ще коментирате случаят бат Сали...

По-очебийно доказателство от това, че хората са манипулирани, че хората, даже когато си положат усилия да отидат да гласуват, те дават своя вот за едно, а получават нещо съвсем друго. И това не е изолиран случай за Ямбол, Кюстендил, Дупница или където й да било. Това е навсякъде през изминалите 25 години. Те примерите са десетки, да не кажа стотици –  гласуваш за един, а получаваш друг политик. Така, че хората нямат избор. Техният избор се свежда до това да препотвърдят избора, който са направили други вместо тях. Този избор се прави някъде в партийните централи. Където пък са спуснати поредните списъци от някои други групировки. Зависимостите са толкова очевидни, след като едни и същи лица наблюдаваме в парламента 25 години и шанса ни да ги извадим от там е нулев.

Необходимо ли е при преференциалния вот, при 50 на 50%, да бъде премахнат номера на партията и да остане само името в бюлетината?

Не мисля че е нещо съществено. Това по-скоро показва до каква степен преференциалният вот може да бъде пробивен и чрез него да се заиграват с някакви обяснения, защо вотът е по един начин и защо е по друг, кой се е излъгал, кой някъде е манипулирал, кой е играл срещу своите съпартийци, но не мисля, че това е нещо толкова важно, защото преференциалният вот не е нещо, което може да промени системата. По-скоро е някаква залъгалка, някакъв прах в очите, чрез който олигархията се опитва да отклони вниманието и да не позволи на хората, които искат мажоритарен вот да отидат до край. Просто им казват: „ето вие имате право да избирате”. Какво всъщност имат право да избират? Имат право да избират от една група - предварително избрани хора, да си изберат кой от тях им е по-симпатичен. Ами ако никой не ми е симпатичен или даже ако някой е много симпатичен, какво правя с останалите? Аз го слагам на първо място и втори, трети или т.н. подредени в листата, които са поредните партийни апаратчици отново са в парламента. Какъв ми е изборът?!

Нужна ли е промяна на Конституцията, за да се отиде към мажоритарен вот?

Не. Това е от правомощията на всяко обикновено народно събрание. Промяна, касаеща само Изборния кодекс. Не е необходима нито конституционна поправка, нито мнозинство от 2/3. Приема се с мнозинство от 50%+1. Никакъв проблем не е всеки парламент да го приеме.

Т.е. липсва единствено и само политическата воля?

Абсолютно. Политическата воля и много се надявам силният натиск на гражданското общество. Гражданите трябва да разберат, че това е единствения начин обикновеният човек да си избере депутат. При мажоритарния избор обикновеният човек си избира депутат, на който може да задава въпроси, да го контролира, да му пише, да му търси сметка за всяко нещо, което този народен представител е свършил или не е свършил, но е обещал. И този депутат в този смисъл ще е зависим от избирателите си, а не от партийната централа. Докато сега единствената цел на народните избраници е да влязат в следващата депутатска листа.

При мажоритарния избор няма ли пак народните представители да са членове на определена партия?

Естествено, че партиите ще излъчат кандидати. Но по този начин партиите ще бъдат принудени да  излъчат най-добрите си кандидати, които ще се състезават както помежду си, така и с независими кандидати,издигнати от гражданите чрез своите концепции и платформи. Така, че изборът първо е много по-лесен, той е между няколко души и е много по-прост, като всеки от тях ще се състезава с платформи, хората ще му виждат биографиите, концепциите, визията.  Докато сега с някакви размити политически програми, които копират една от друга и в голямата си част се припокриват, поне на пръв поглед. След това не се знае какво остава при тези безпринципни коалиции, които в момента наблюдаваме, защото от една програма заявена от една партия, при поредната коалиция може нищо да не остане и да се получи като ефект, че избирателят е излъган за пореден път.

Избирателите в България  готови ли са мажоритарен вот? Имам предвид грешките, които се получиха при преференциалния вот като например „15-15”.

При мажоритарния вот няма да има никакви грешки, защото още в деня на избора, в момента, в който приключи изборния ден и се преброят бюлетините, веднага всеки депутат знае в кой район е избран,  в същия ден  се знае и какъв е състава на парламента, така че грешки не може да има. Мажоритарно избраният кандидат е избран с мнозинство от половината или над половината от избирателите си. Така че не може да има грешка, защото винаги на втория тур победителят ще бъде избран с повече от половината.

На тези избори 8 партии влизат в парламента. При един мажоритарен вот мнозина говорят, че ще има да речем само две големи партии, как мислите?

Това е поредната заблуда, която 25 години един кръг политолози или по-скоро обслужващи някои партийни кръгове, опитват да втълпят  на хората, че това ще се случи. Това нито е вярно, нито ще се случи по няколко простички причини. Ако изхождаме от историческия опит, който България има – през 90-та година имахме избори за Велико Народно събрание, в които 50% от депутатите се избираха мажоритарно. По същата теория, която така и не се случи тогава, в парламента влязоха 7 партии избрани мажоритарно и само 4 пропорционално, като тогава имаше и двама независими кандидати, избрани пак мажоритарно.

В държави, които в момента си избират депутатите мажоритарно, каквато е Франция (там случаят е точно такъв – хората избират народните представители на два тура), в момента в парламента има 12 партии, плюс 9 независими депутати. Даже ако се обърнем към теорията, има и такъв закон в политологията – законът на Дюверже, който гласи следното: "избори проведени по мажоритарна избирателна система в един тур водят до двупартиен модел, но когато те са в два тура, много - партийността е гарантира, т.е. вторият тур на избор дава шанса на малките партии да издигнат и да излъчат добри кандидати, които да влязат в парламента". По-скоро хората са манипулирани и сплашвани с двупартиен модел. Но дори и да е двупартиен модела, нека погледнем САЩ. Какво им е лошото на САЩ, където има двупартиен модел? Просто по друг начин са  изградили политическата система. Народът, когато си е определял формите на управление е направил нещо много простичко – хората могат да издигат всеки на определена длъжност и могат да му я отнемат. Или стигаме пак до принципа на отзоваването, когато този човек не върши работата, за която е избран и за която хората са му гласували доверие.

Може ли да кажете няколко думи и за това дали отново трябва да е разделена страната ни на многомандатни райони при мажоритарния вот?

Административното деление е правено няколко пъти и мисля, че все още го има. При нашата Конституция ни трябват 240 депутати, т.е. държавата се разделя на 240 едномандатни райони с относително равен брой население. Относително, защото никой не може да е с абсолютно равен брой избиратели. Така че в нашия случай един едномандатен район е някъде  между 25 000 и 30 000 гласа, т.е. с такова мнозинство ще бъде избран всеки депутат и във всеки едномандатен район партиите и гражданите ще могат да си излъчват кандидати. В един район всяка партия има право на по един кандидат. Хората се запознават в кампанията с тези кандидати. Избират си. На първи тур участват всички. Ако никой не събере на първи тур повече от 50%, на втория тур отиват първия и втория и там при всички положения печели този, който събере повече от половината, така че легитимността е гарантирана.

Преди тези избори, противниците на мажоритарния вот непрекъснато се оплакваха, че при него щели да влязат две-три партии и щяло да стане ужасно. На тези избори влязоха 8 партии и сега всички отново казаха колко ужасно се е получила тази система. А точно при мажоритарната система в два тура, имаме една особеност - че тя е носител на стабилни мнозинства. Съставянето на правителство е чрез плавно предаване и приемане на властта. Там, където държавите практикуват мажоритарен вот, почти отсъстват правителствени кризи. При нас отново наблюдаваме в момента дилемата ще имаме ли правителство, няма ли да има? С кой ще се прави правителство, коалицията в какъв състав ще е, какво ще отпадне в тази коалиция? През 1993 г. в България въпросния Дюверже, за който преди малко споменах, имаше лекция в Софийския университет. Тогава беше поканен в София, за да дискутира евентуално избирателните системи, на които държавата трябва да се спре, и едно от изреченията, което той каза бе: „Докато у вас продължавате да практикувате пропорционалната избирателна система, винаги ще има риск от политическа нестабилност”. Още тогава много от нашите политици трябваше да се замислят върху тези думи и много от нещата, които се случиха през последните 20 години можеха да бъдат избегнати, но все още имаме шанс. Надявам се и народът да бъде просветен, за да си отвори очите и да разбере, че дяволът не е толкова черен и че ако сам вземе нещата в свои ръце, много по-лесно нещата могат да тръгнат, отколкото да се оставят  да ги решават партийните централи, които така бащински искат да ни очертаят живота, да определят съдбите ни и да ни представляват навсякъде и във всичко.