Досиетата “Р.Б.”

През последните години един деликатен въпрос спорадично завзема вниманието в публичното пространство. Независимо какво се случва в България и в света, независимо каквъв е социалният статус на българите или какво е нивото на здравеопазвене, най-важният въпрос остават досиетата. С тяхното разсекретяване, или както е по-популярно “отваряне”, се занимават правителствата от началото на Прехода.  Години наред се води спор дали това е редно или не. Години наред се прави опит да се разграничат хората, които са работили в службите за сигурност на Република България. Всичко обаче остава само опит, защото и до ден днешен не се прави разлика между агенти, доносници и оперативни работници. Разликата не се прави умишлено по ред причини. Едната е, че това е един балон, който съобразно обстоятелствата се надува или свива, но винаги върши прекрасна работа, когато трябва да се отклони общественото внимание.

Така е и сега. Министърът на отбраната Николай Ненчев каза:  „Ще бъда безкомпромисен към всичко онова, което се опитва под една или друга форма да скрие истината за комунистическото ни минало. Имам волята да изпълня конституционните си задължения и, съгласно закона, ще предам досиетата от външното разузнаване, военното разузнаване, за да стане ясно всичко онова, което се е вършило”. Изниква обаче въпросът как разсекретяването на досиетата на агенти от военното и външното разузнаване, ще доведе до разкриването на “истината”? Зависи и на чия истина. И зависи каква “истина”. Ако на някой от задграничните “приятели” на военния министър, “истината” ще помогне да не се напъва много при писането на “дипломатическите си доклади” до държавата, която представлява, това е едно. А да разсекретиш досиета на военни разузнавачи, които над 100 години служат на българската държава, е друго.  

Цялата вакханлия започва както обикновенно става, от глупост и незнание, а в нашата държава и от чист личен, корпоративен и задкулисен интерес. Въпросът “Кой?” е заменен от “Защо?”. Защо “радетелите” за прозрачност, какъвто е и военният министър, първи се оплитат в мрежите на задкулисието? За съжаление този път не става въпрос само за Буда или Гоце. Този път говорим за едно огромно предателство, което е на път да се узакони. В Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, както ясно личи и от самото му наименование, се касае само за български граждани. Министърът обаче претендира за архивни единици, които не са били предадени от служба “Военна информация”. Те не са предадени, защото са извън обхвата на този закон и в тях има имена на чужди граждани.

Ясно прозира интересът на военния министър, който очевидно изпълнява поръчка, която със сигурност е извън българския национален интерес. Време е да се зададе въпросът какъв е изобщо ефектът от т.нар. Закон за досиетата, какъв е приносът му за развитие на държавата, напимер допринесъл ли е за повишаването на брутния вътрешен продукт?

Не на последно място се чудя как ли братовчедите на министъра Ненчев, които са възпитаници на Уест Пойнт в САЩ, единият е дори военен пилот, биха реагирали, ако един чиновник, изпаднал в подчинение на чужди интереси, разсекрети техните досиета един ден?!