В търсене на съвършенството, или защо всички са маскари

Знаете ли кой е изобретил уокмена? Не, не е Акио Морита от Сони. Изобретил го е някой си Александър Павел, живеещ по това време в Бразилия. Защо тогава светът и историята винаги ще запомнят Акио Морита? Защото той е пуснал уокмен пръв, защото е имал смелостта да стартира, защото е имал структурата и йерархията под себе си и защото не е прекарал още дълги години в търсене на съвършения продукт.

В света на високите технологии е пълно с емблематични примери, в които успява не търсещият съвършенството, а този, който се осмелява да излезе на пазара първи – въпреки заплахата от неуспех, въпреки рисковете и въпреки ясното съзнание че има още много да подобрява. У себе си, в компанията си, в продукта си, в уменията си.

Тук се крие още една ирационалност на политиката и народопсихологията ни – търсенето на съвършенството, което обаче да е създадено и култивирано извън нас, предназначено само и единствено за нас, и да съществува и служи въпреки нас.

Съвременният свят създава и поддържа легендите за своите идоли. Хора, които въпреки множеството си недостатъци са признати за визионери, идеолози и двигатели на съвремнното общество. Защо обаче на едни хора се прощават и едва ли не поощравят определени прегрешения, а на други, занимаващи се с политика - не?

Дали това се дължи на цялостната ненавист към това (иначе така желано) призвание, дали се дължи на култивирания от годините на комунизма рефлекс да се търси ролята на държавата и управниците във всяко ежедневно събитие (като липсата на жожоба в магазинната мрежа, по Петър Москов), или се крие в прозрението „всички са маскари“, върху което в последно време беше построена цялата пропаганда на медиите на успелия млад на 33, и на тези с 34-те милиона?

Никъде в Интернет – във Фейсбук, в коментари под статии, във форуми, няма да видите от никой коментатор твърдението „аз съм перфектен“. Но претенцията към политиците е да бъдат именно такива. И всяко остъпление от образа на перфектността бива наказвано с убийствен поток от обиди, вулгаризми, лъжи и простащина, които биха демотивирали всеки прочел ги да жертва дори още минута от времето си в полза на обществото. Особено пък в полза на коментаторите, анонимните.

Представете си как политикът Х признава, че в младостта си тежко е злоупотребявал с ЛСД, и дължи огромна част от вдъхновението си и дизайнерските си видения именно на синтетичния наркотик. Милионите прочели биографията на Стив Джобс и милиардите ползващи продуктите на Епъл, не виждат нищо скандално в това. Напротив.

Представете си как политикът Х се разхожда облечен с женски дрехи на стюардеса и намазан с червило, заради загубен бас. Феновете на Ричард Брансън изглежда нямат против – нито продажбите на книгите му, нито тези на авиокомпанията му, пострадаха от травеститската пиар акция. Напротив.

В случая изобщо не става дума за писаните и неписани правила на политиката и за спазването на определен протокол произхождащ от задълженията към съответната позиция или институция.

Става дума за непрестанното, системно и безмилостно оплюване на всеки, дръзнал да се занимава с политика, независимо от качествата и мотивацията му. Става дума за тоталното незачитане на авторитета, на успелия, на лидиращия. Става дума за неуважението към цели институции, пораждащо се от личната неприязън към оглавяващити ги в момента; става дума за простащината, която си пробива път към все по-високи нива на обществото. Става дума за водещ в национален ефир, който си позволява да нарича, при това без грам основание, министри с думите „мишок“, „рецидивист“ и „недоразумение“. Става дума за помията, лееща се в хартиени и дигитални скупщини с претенции за „медии“.

Става дума за цялостния негативизъм и нихилизъм, който целенасочено се култивира и обгрижва, и който покрива под гадния си миризлив прах добрите примери, добрите хора, добрите каузи.

Става дума за безпочвената претенция на хвърлящия си боклука от балкона, на изпреварващия през буслентата, на мятащия си фаса през прозореца, на псуващия анонимно в мрежата, на този, който краде от съседите си през парното, на неплатилия данъци и осигуровки, на недоучилия, недоработилия, неуспелия.

Претенцията да бъде управляван от съвършени, привнесени от друга цивилизация и друга вселена хора. Хора без недостатъци, без човешки слабости, без право на грешка и без право на прошка.

Успех в търсенето, драги ми Ганьо. Само докато търсиш съвършенството, моля те, престани да гласуваш за Баракова, Ташева и Бареков. Мерси.