Заформя се либерално-консервативен разлом

Управлението преодолява собствените си кризи

Публикувана: 5 Май, 2015 13:48
0 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1387
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Въпреки привидното спокойствие на повърхността, в българската политическа система протичат процеси, които ще бъдат от съществено значение през следващите години. Това заявяват в регулярният си анализ от Институт за дясна политика. 

Най-значимият от тях е оформянето на либерално-консервативен разлом. Той все повече измества традиционния кливидж на прехода, който се водеше по оста комунизъм-антикомунизъм. Развитието на политическия дебат по оста либерали-консерватори има потенциал да премести цели електорални масиви от левия спектър на прехода в десния на постпрехода и обратното – от десния спектър на прехода в левия на постпрехода. Този процес започна с разпада на десницата на прехода и появата на ГЕРБ. Подобна тенденция вече се наблюдава и в лявото политическо пространство като БСП силно наподобява СДС в периода след оттеглянето на Иван Костов от лидерския пост.

Процесът на формирането и изкристализирането на новите левица и десница вече е в ход и има своите резултати.

 Доминацията на постпреходната десница и консервативният консенсус

След предсрочните парламентарни избори през 2014 година в България практически се оформи пълноценна постпреходна десница, която намери своите механизми за взаимодействие и състави управление. В нея участват всеобхватната (catch-all) партия ГЕРБ, традиционалистко-националистическата коалиция Патриотичен фронт и наследниците на десницата на прехода от Реформаторския блок.
След учредяването си Блокът премина през три етапа на развитие. В началото той се заяви като надидеологически проект, който търсеше сътрудничество дори с откровено леви формации като партията на Татяна Дончева и „Зелените“. Вторият етап се състоя преди европейските и предсрочните парламентарни избори, когато в Блока доминираха по-скоро либералните идеи и търсенията бяха насочени към гражданските организации и неформалните групи, които участваха в протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. Третият етап започна след предсрочните избори през 2014 година с влизането на Реформаторския блок в едно управление с ГЕРБ. С това решение Блокът се отказа да претендира за либералната ниша. Там той щеше да се бори за овладяване на гражданските среди и да се превърне в основен опонент на дясното, като в тази си роля щеше да се конкурира основно с БСП. С влизането във второто правителство на Бойко Борисов обаче, Реформаторският блок избра да се върне в десницата и този процес вече е практически необратим. Симптом за това са знакови стъпки като партньорството с Патриотичния фронт, нежелано в началото от ГЕРБ, но категорично  защитавано от Блока.

В контекста на европейските тенденции, взаимодействието между ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт все повече ще доближава консервативното начало, което защитава интересите на националната общност и принципите на капитализма и се уповава на християнските ценности, без това да изключва претенцията им да дадат шанс на монополизираният електорат на ДПС да има политическа алтернатива. Трите формации намериха точка на пресичане и по отношение на геополитическата ориентация на България. Този консервативен и в същото време проевропейски консенсус предопределя сравнително дълъг хоризонт за доминация и управление на десницата и контрастира силно с процесите на фрагментация вляво. В средносрочен и дългосрочен план консервативният консенсус ще има за задача да действа като преградна стена срещу извънсистемни и крайни политически движения, които неизменно ще възникнат при по-продължителна доминация на десните партии.  

Битката за лявото – новите леви срещу носталгиците

От европейските избори през 2014 година тече процес на фрагментация и пресяване на лявото политическо пространство – както на идейно, така и на структурно ниво. Най-общо могат да бъдат отличени три основни групи, които в следващите години ще водят битка за овладяване на това пространство.
Първата група е на привържениците на традиционната левица в лицето на БСП, която изживява най-тежката си идейна и организационна криза.
В годините на прехода БСП практически се отказа от всичко, за което се бореше, включително и от марксистката идеология. Днес партията е амортизирана, застаряваща и системна. Тези три фактора ще й пречат да приобщава антисистемен вот и да участва ефективно в създаването на постпреходната левица, която по дефиниция би трябвало да се роди като алтернатива на настоящата политическа рамка. В този контекст БСП по-скоро ще се опитва да пречи на тези процеси, отколкото да ги подпомага. В същото време Столетницата дава отчетливи знаци, че ще продължи да разчита най-вече на носталгичен вот, което ще забавя процеса на разпад и изчезване, но в същото време ще го прави необратим. Голямата битка за доверието на традиционния си електорат БСП ще води най-вече с АБВ. Въпреки, че шансовете да спечели тази битка са големи, в нея ръководството на БСП ще изгуби голяма част от и без това недостатъчната си енергия.

Втората група се състои от радикални носталгици и към този момент се лидира най-вече от Атака.
За този електорален сегмент, който не е голям, предстои да се води тежка битка, в която наред със заявените нови леви политически проекти, като този на Велизар Енчев, ще участва и БСП. Поради тесния си електорален периметър тази тенденция трудно може да се превърне в основен опонент на десницата и по-скоро може да си осигури участие в политическия живот на страната под формата на традиционно представителство на носталгичните комунисти. Ако БСП си постави задачата да овладее тази ниша приоритетно, ще рискува да се трансформира в малка партия от мащаба на Атака и с това ще загуби основната битка.      

Третата група е на новите леви, зелените движения и либералните среди.

Това е най-интересният кандидат за основен опонент на постпреходната десница, защото е автентична и се поражда отдолу нагоре. Тя се състои от интелектуални леви, които се опитват да направят нов прочит на марксизма, от крайни и индоктринирани либерали, от зелени движения, модерни градски хора с космополитни убеждения, модерни атеисти, маргинални активни групи с комунистически възгледи, но без носталгия към комунистическия режим и от хора на перманентния протест срещу статуквото. Към момента многообразието на тези групи се изразява в осъзната или неосъзната конкуренция помежду им, което им пречи да придобият сериозна политическа тежест. Такава би се родила ако повечето от тях намерят начин да взаимодействат помежду си и да породят общо лидерство. При такова развитие на ситуацията подобно радикално социал-либерално движение, което би могло да се заяви и като надиделогическо може да се оформи като основна алтернатива на постпреходната десница. За да се появи българската Сириза обаче важно условие е тя не само да защитава радикални идеи, но и тези идеи да се артикулират от нови хора.
За разлика от десницата на прехода, десницата на следпреходния период няма да бъде основен носител на промяна, а на стабилизиране и консолидиране на демократичния процес възникнал след 1989 година. Радикалните предложения за демонтиране и разрушаване на настоящата система за организиране на обществото ще идват отляво  и все по-често ще атакуват традиционните религиозни и национални традиции, както и пазарния икономически модел.

Управлението преодолява собствените си кризи

Въпреки трудното съставяне на  второто правителство на Бойко Борисов и честите напрежения между коалиционните партньори, настоящото парламентарно мнозинство е стабилно. Основният фактор за тази стабилност е в липсата на реална управленска алтернатива и тежко фрагментиране на опозицията. По всичко личи, че след първите шест месеца във властта, четирите управляващи формации вече имат оформени механизми, чрез които да преодоляват поражданите в рамките на самото мнозинство кризи. Такива бяха ситуациите с пенсионната реформа, сключването на договора за обслужване на външния дълг и оставката на вътрешния министър Веселин Вучков. Последното беше и най-тежкото изпитание за кабинета. То беше преодоляно чрез изненадващия избор на вицепремиера Румяна Бъчварова за вътрешен министър.
Като успех може да бъде определен консенсуса в рамките на коалицията по отношение на съдебната реформа и свързаните с нея промени в Конституцията. Този въпрос изправя пред изпитание преди всичко опозицията, от която зависи предложенията за конституционни промени да бъдат приети. При отказ на опозиционните партии БСП и ДПС да подкрепят предложенията на управляващите, те могат да бъдат обвинени в саботиране на съдебната реформа и защита на статуквото в съдебната власт. Подобен вариант за развитие не е изключен, но при провал на предложенията, отговорността за липсата на сериозна реформа в съдебната система ще бъде понесена по-скоро от опозицията, отколкото от управляващите.
Успех може да бъде наречена и политиката по отношение на борбата с контрабандата, където има сериозно увеличение на приходите спрямо миналата година. Тези резултати са знак за стабилизиране на властта, защото приходите от митниците често са пряко свързани с ефективното и стабилно функциониране на управлението. Резултатите говорят за практическо разрешаване на политическата криза и дават спокойствие на правителството за неговото функциониране.
Ефективна е и политиката в сферата на енергетиката, където беше предоговорена цената на тока изкупуван от НЕК от „Марица-Изток“ 1 и 3. Спестяването на 100 милиона лева на година от изкупуването на скъпия ток, заедно с преразглеждането на политиката за изкупуване на „зелена“ енергия са първи крачки към стабилизиране на финансовото състояние на електрическата компания.
Наблюдава се забавяне на заявените реформи в здравеопазването и пенсионното осигуряване. Като се има предвид, че доверието и към министър Москов, и към министър Калфин е високо, то очакването за сериозни промени в тези сектори става още по-ангажиращо.
Силно очакване има и към новия вътрешен министър Румяна Бъчварова, която даде заявка за продължаване на реформата в МВР и стабилизирането на сектора за сигурността. 

Състояние на основните политически сили

ГЕРБ е още една силна фигура

Най-значимото събитие за ГЕРБ през последните три месеца е избирането на вицепремиера Румяна Бъчварова за министър на вътрешните работи. С това Бъчварова стана най-влиятелният член на правителството след премиера Бойко Борисов. Публичният й образ допълва този на министър-председателя, чийто патриархален стил имаше нужда от гарант за едно по-модерно управление. Като отговарящ и за коалиционната политика в качеството си на вицепремиер, влиянието й силно надхвърля рамките на правителството и собствената й партия и се простира и върху коалиционните партньори. Интересно ще бъде развитието на политическата кариера на Бъчварова в средносрочен и дългосрочен план и дали тя ще се „професионализира“ като вътрешен министър или силовото министерство ще бъде транплин за по-висока позиция.

БСП след конгреса си остана същата

Въпреки големите очаквания за остри конфликти или съживяване след проведения през април конгрес на БСП, форумът по-скоро премина скучно и в духа на вътрешнопартийния популизъм. Столетницата остана в плен на собствените си проблеми и изведе като основно послание промените в устава си. Едва ли дебатите за процедури или поръчковата социология ще изведат социалистите от тежкото положение, в което се намират преди местните избори. По всяка вероятност демонстрацията на спокойствие по върховете на БСП ще продължи до местните избори. При провал и на този вот обаче е много възможно да се стигне до смяна на настоящия лидер и дори до още едно тежко разцепление на партията. След сътресенията и скандалите от последните месеци, в БСП се наблюдава разпад и фрагментиране на вътрешнопартийните лобита, като към момента единствената стабилна група в партията е тази на Сергей Станишев. Затова с голяма доза сигурност може да се прогнозира, че след изборите на есен бившият председател ще свали Миков от лидерския стол и ще постави на него по-удобна за себе си фигура.

ДПС избира философията пред икономиката

Въпреки частичният успех на изборите в Сърница, ДПС продължава да се намира в криза. Лидерът на движението Лютви Местан продължава курса си на индоктриниране на партията в рамките на либералната идеология. Прекаленото теоритизиране на либералното начало в ДПС едва ли кореспондира с нагласите на електората на движението. В същото време партията все повече изостава в икономическия дебат и рядко прави предложения, които засягат пряко икономическите интереси на неговите избиратели. Важен факт, който трябва да бъде отчетен е, че Движението е изолирано и дори считано за основен противник от автентичните либерални среди. Това още веднъж поставя въпроса за негативния публичен образ, който партията има, и с който лидерството на Местан не успява да се справи.  Дали идеологизираният подход ще помогне или ще попречи на формацията ще се разбере на местния вот. Ако ДПС допусне загуби в знакови общини, то разговорът за лидерството на Местан ще бъде отворен и може да приключи с нов председател на Движението. При успех на тази политика Местан ще се утвърди като лидер и ще има дълъг хоризонт на председателския пост.

Реформаторският блок ще се рестартира след местния вот

Опасенията за слабо представяне на местните избори са в основата на нежеланието на Реформаторския блок да прерасне в единен политически субект с единно лидерство. Предчувствието за слаби изборни резултати не позволява на нито един от потенциалните кандидатите за лидерския пост да поемат подобна отговорност. При слабо представяне на местния вот в коалицията ще протекат едновременно процеси на консолидация и разделение. След местните избори коалиционният формат няма да издържи и формацията ще трябва да направи избор между практическото си сливане в едно цяло и разпада си на отделни части. По-вероятно е тогава Блокът да ускори процеса на консолидация и до президентските избори да прерасне в единен политически субект, дори и цената на това да бъде раздялата с някои от настоящите партии и фигури в него. Подобен процес може да съвпадне и с по-сериозен следизборен ремонт на правителството.

Патриотичният фронт иззе националистическата ниша

По всичко изглежда, че Патриотичният фронт се стабилизира както в организационно отношение, така и по отношение на доверието на избирателите. Към момента формацията успешно запълва изоставената от Атака националистическа ниша и да започва да я овладява. Фронтът създава усещане за стабилност и ако това продължи и занапред, местните избори могат и да се окажат относително успешни за Патриотите.

АБВ срещу Първанов

Въпреки, че влезе в управлението като монолитна формация с безспорно лидерство АБВ понесе тежки вътрешни сътресения. Парламентарната група и лидерът Георги Първанов се оказаха на противоположни позиции и това доведе до оставка на председателя. От този момент нататък сякаш групата и лидерът живеят паралелни политически животи. Първанов залага на изцяло опозиционно говорене, докато депутатите му мълчаливо гласуват в подкрепа на правителството и мнозинство. По всичко изглежда, че този подход ще продължи и след като бившият президент беше преизбран на партийния си пост. Симптом за това е фактът, че в критиките си срещу правителството и искането на оставките на петима министри, Първанов остана самотен и нито едно знаково лице на АБВ не защити неговите тези. С действията си бившият президент иска да се включи в битката за лявото, без да съзнава, че партията му е част от дясно мнозинство. След местните избори напрежението в АБВ ще ескалира и е вероятно партията окончателно да се отрече от своя създател.

Атака в очакване на конкуренция  

Атака продължава устойчиво да се развива като партия на руския интерес в България. Към момента формацията държи силни позиции в русофилската ниша и успешно поддържа електорален потенциал, който да я държи в политическия живот на страната. Проблемите на Сидеров могат да дойдат от конкурентни русофилски проекти, като партията на Велизар Енчев и подготвяния от Светлана Шаренкова и Николай Малинов проект. При подобно развитие, проруските партии ще стигнат до самоизяждане, тъй като таргетират тясна електорална ниша, чийто потенциал изключва съществуването на повече от една русофилска партия извън БСП.

 

София / България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Стефан Кенов
Съпредседателят на Български демократичен център за важността на държавния бюджет
Хладилникът на българина няма ляв и десен рафт"

Още бисери