Заформя се либерално-консервативен разлом

Въпреки привидното спокойствие на повърхността, в българската политическа система протичат процеси, които ще бъдат от съществено значение през следващите години. Това заявяват в регулярният си анализ от Институт за дясна политика. 

Най-значимият от тях е оформянето на либерално-консервативен разлом. Той все повече измества традиционния кливидж на прехода, който се водеше по оста комунизъм-антикомунизъм. Развитието на политическия дебат по оста либерали-консерватори има потенциал да премести цели електорални масиви от левия спектър на прехода в десния на постпрехода и обратното – от десния спектър на прехода в левия на постпрехода. Този процес започна с разпада на десницата на прехода и появата на ГЕРБ. Подобна тенденция вече се наблюдава и в лявото политическо пространство като БСП силно наподобява СДС в периода след оттеглянето на Иван Костов от лидерския пост.

Процесът на формирането и изкристализирането на новите левица и десница вече е в ход и има своите резултати.

 Доминацията на постпреходната десница и консервативният консенсус

След предсрочните парламентарни избори през 2014 година в България практически се оформи пълноценна постпреходна десница, която намери своите механизми за взаимодействие и състави управление. В нея участват всеобхватната (catch-all) партия ГЕРБ, традиционалистко-националистическата коалиция Патриотичен фронт и наследниците на десницата на прехода от Реформаторския блок.
След учредяването си Блокът премина през три етапа на развитие. В началото той се заяви като надидеологически проект, който търсеше сътрудничество дори с откровено леви формации като партията на Татяна Дончева и „Зелените“. Вторият етап се състоя преди европейските и предсрочните парламентарни избори, когато в Блока доминираха по-скоро либералните идеи и търсенията бяха насочени към гражданските организации и неформалните групи, които участваха в протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. Третият етап започна след предсрочните избори през 2014 година с влизането на Реформаторския блок в едно управление с ГЕРБ. С това решение Блокът се отказа да претендира за либералната ниша. Там той щеше да се бори за овладяване на гражданските среди и да се превърне в основен опонент на дясното, като в тази си роля щеше да се конкурира основно с БСП. С влизането във второто правителство на Бойко Борисов обаче, Реформаторският блок избра да се върне в десницата и този процес вече е практически необратим. Симптом за това са знакови стъпки като партньорството с Патриотичния фронт, нежелано в началото от ГЕРБ, но категорично  защитавано от Блока.

В контекста на европейските тенденции, взаимодействието между ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт все повече ще доближава консервативното начало, което защитава интересите на националната общност и принципите на капитализма и се уповава на християнските ценности, без това да изключва претенцията им да дадат шанс на монополизираният електорат на ДПС да има политическа алтернатива. Трите формации намериха точка на пресичане и по отношение на геополитическата ориентация на България. Този консервативен и в същото време проевропейски консенсус предопределя сравнително дълъг хоризонт за доминация и управление на десницата и контрастира силно с процесите на фрагментация вляво. В средносрочен и дългосрочен план консервативният консенсус ще има за задача да действа като преградна стена срещу извънсистемни и крайни политически движения, които неизменно ще възникнат при по-продължителна доминация на десните партии.  

Битката за лявото – новите леви срещу носталгиците

От европейските избори през 2014 година тече процес на фрагментация и пресяване на лявото политическо пространство – както на идейно, така и на структурно ниво. Най-общо могат да бъдат отличени три основни групи, които в следващите години ще водят битка за овладяване на това пространство.
Първата група е на привържениците на традиционната левица в лицето на БСП, която изживява най-тежката си идейна и организационна криза.
В годините на прехода БСП практически се отказа от всичко, за което се бореше, включително и от марксистката идеология. Днес партията е амортизирана, застаряваща и системна. Тези три фактора ще й пречат да приобщава антисистемен вот и да участва ефективно в създаването на постпреходната левица, която по дефиниция би трябвало да се роди като алтернатива на настоящата политическа рамка. В този контекст БСП по-скоро ще се опитва да пречи на тези процеси, отколкото да ги подпомага. В същото време Столетницата дава отчетливи знаци, че ще продължи да разчита най-вече на носталгичен вот, което ще забавя процеса на разпад и изчезване, но в същото време ще го прави необратим. Голямата битка за доверието на традиционния си електорат БСП ще води най-вече с АБВ. Въпреки, че шансовете да спечели тази битка са големи, в нея ръководството на БСП ще изгуби голяма част от и без това недостатъчната си енергия.

Втората група се състои от радикални носталгици и към този момент се лидира най-вече от Атака.
За този електорален сегмент, който не е голям, предстои да се води тежка битка, в която наред със заявените нови леви политически проекти, като този на Велизар Енчев, ще участва и БСП. Поради тесния си електорален периметър тази тенденция трудно може да се превърне в основен опонент на десницата и по-скоро може да си осигури участие в политическия живот на страната под формата на традиционно представителство на носталгичните комунисти. Ако БСП си постави задачата да овладее тази ниша приоритетно, ще рискува да се трансформира в малка партия от мащаба на Атака и с това ще загуби основната битка.      

Третата група е на новите леви, зелените движения и либералните среди.

Това е най-интересният кандидат за основен опонент на постпреходната десница, защото е автентична и се поражда отдолу нагоре. Тя се състои от интелектуални леви, които се опитват да направят нов прочит на марксизма, от крайни и индоктринирани либерали, от зелени движения, модерни градски хора с космополитни убеждения, модерни атеисти, маргинални активни групи с комунистически възгледи, но без носталгия към комунистическия режим и от хора на перманентния протест срещу статуквото. Към момента многообразието на тези групи се изразява в осъзната или неосъзната конкуренция помежду им, което им пречи да придобият сериозна политическа тежест. Такава би се родила ако повечето от тях намерят начин да взаимодействат помежду си и да породят общо лидерство. При такова развитие на ситуацията подобно радикално социал-либерално движение, което би могло да се заяви и като надиделогическо може да се оформи като основна алтернатива на постпреходната десница. За да се появи българската Сириза обаче важно условие е тя не само да защитава радикални идеи, но и тези идеи да се артикулират от нови хора.
За разлика от десницата на прехода, десницата на следпреходния период няма да бъде основен носител на промяна, а на стабилизиране и консолидиране на демократичния процес възникнал след 1989 година. Радикалните предложения за демонтиране и разрушаване на настоящата система за организиране на обществото ще идват отляво  и все по-често ще атакуват традиционните религиозни и национални традиции, както и пазарния икономически модел.

Управлението преодолява собствените си кризи

Въпреки трудното съставяне на  второто правителство на Бойко Борисов и честите напрежения между коалиционните партньори, настоящото парламентарно мнозинство е стабилно. Основният фактор за тази стабилност е в липсата на реална управленска алтернатива и тежко фрагментиране на опозицията. По всичко личи, че след първите шест месеца във властта, четирите управляващи формации вече имат оформени механизми, чрез които да преодоляват поражданите в рамките на самото мнозинство кризи. Такива бяха ситуациите с пенсионната реформа, сключването на договора за обслужване на външния дълг и оставката на вътрешния министър Веселин Вучков. Последното беше и най-тежкото изпитание за кабинета. То беше преодоляно чрез изненадващия избор на вицепремиера Румяна Бъчварова за вътрешен министър.
Като успех може да бъде определен консенсуса в рамките на коалицията по отношение на съдебната реформа и свързаните с нея промени в Конституцията. Този въпрос изправя пред изпитание преди всичко опозицията, от която зависи предложенията за конституционни промени да бъдат приети. При отказ на опозиционните партии БСП и ДПС да подкрепят предложенията на управляващите, те могат да бъдат обвинени в саботиране на съдебната реформа и защита на статуквото в съдебната власт. Подобен вариант за развитие не е изключен, но при провал на предложенията, отговорността за липсата на сериозна реформа в съдебната система ще бъде понесена по-скоро от опозицията, отколкото от управляващите.
Успех може да бъде наречена и политиката по отношение на борбата с контрабандата, където има сериозно увеличение на приходите спрямо миналата година. Тези резултати са знак за стабилизиране на властта, защото приходите от митниците често са пряко свързани с ефективното и стабилно функциониране на управлението. Резултатите говорят за практическо разрешаване на политическата криза и дават спокойствие на правителството за неговото функциониране.
Ефективна е и политиката в сферата на енергетиката, където беше предоговорена цената на тока изкупуван от НЕК от „Марица-Изток“ 1 и 3. Спестяването на 100 милиона лева на година от изкупуването на скъпия ток, заедно с преразглеждането на политиката за изкупуване на „зелена“ енергия са първи крачки към стабилизиране на финансовото състояние на електрическата компания.
Наблюдава се забавяне на заявените реформи в здравеопазването и пенсионното осигуряване. Като се има предвид, че доверието и към министър Москов, и към министър Калфин е високо, то очакването за сериозни промени в тези сектори става още по-ангажиращо.
Силно очакване има и към новия вътрешен министър Румяна Бъчварова, която даде заявка за продължаване на реформата в МВР и стабилизирането на сектора за сигурността. 

Състояние на основните политически сили

ГЕРБ е още една силна фигура

Най-значимото събитие за ГЕРБ през последните три месеца е избирането на вицепремиера Румяна Бъчварова за министър на вътрешните работи. С това Бъчварова стана най-влиятелният член на правителството след премиера Бойко Борисов. Публичният й образ допълва този на министър-председателя, чийто патриархален стил имаше нужда от гарант за едно по-модерно управление. Като отговарящ и за коалиционната политика в качеството си на вицепремиер, влиянието й силно надхвърля рамките на правителството и собствената й партия и се простира и върху коалиционните партньори. Интересно ще бъде развитието на политическата кариера на Бъчварова в средносрочен и дългосрочен план и дали тя ще се „професионализира“ като вътрешен министър или силовото министерство ще бъде транплин за по-висока позиция.

БСП след конгреса си остана същата

Въпреки големите очаквания за остри конфликти или съживяване след проведения през април конгрес на БСП, форумът по-скоро премина скучно и в духа на вътрешнопартийния популизъм. Столетницата остана в плен на собствените си проблеми и изведе като основно послание промените в устава си. Едва ли дебатите за процедури или поръчковата социология ще изведат социалистите от тежкото положение, в което се намират преди местните избори. По всяка вероятност демонстрацията на спокойствие по върховете на БСП ще продължи до местните избори. При провал и на този вот обаче е много възможно да се стигне до смяна на настоящия лидер и дори до още едно тежко разцепление на партията. След сътресенията и скандалите от последните месеци, в БСП се наблюдава разпад и фрагментиране на вътрешнопартийните лобита, като към момента единствената стабилна група в партията е тази на Сергей Станишев. Затова с голяма доза сигурност може да се прогнозира, че след изборите на есен бившият председател ще свали Миков от лидерския стол и ще постави на него по-удобна за себе си фигура.

ДПС избира философията пред икономиката

Въпреки частичният успех на изборите в Сърница, ДПС продължава да се намира в криза. Лидерът на движението Лютви Местан продължава курса си на индоктриниране на партията в рамките на либералната идеология. Прекаленото теоритизиране на либералното начало в ДПС едва ли кореспондира с нагласите на електората на движението. В същото време партията все повече изостава в икономическия дебат и рядко прави предложения, които засягат пряко икономическите интереси на неговите избиратели. Важен факт, който трябва да бъде отчетен е, че Движението е изолирано и дори считано за основен противник от автентичните либерални среди. Това още веднъж поставя въпроса за негативния публичен образ, който партията има, и с който лидерството на Местан не успява да се справи.  Дали идеологизираният подход ще помогне или ще попречи на формацията ще се разбере на местния вот. Ако ДПС допусне загуби в знакови общини, то разговорът за лидерството на Местан ще бъде отворен и може да приключи с нов председател на Движението. При успех на тази политика Местан ще се утвърди като лидер и ще има дълъг хоризонт на председателския пост.

Реформаторският блок ще се рестартира след местния вот

Опасенията за слабо представяне на местните избори са в основата на нежеланието на Реформаторския блок да прерасне в единен политически субект с единно лидерство. Предчувствието за слаби изборни резултати не позволява на нито един от потенциалните кандидатите за лидерския пост да поемат подобна отговорност. При слабо представяне на местния вот в коалицията ще протекат едновременно процеси на консолидация и разделение. След местните избори коалиционният формат няма да издържи и формацията ще трябва да направи избор между практическото си сливане в едно цяло и разпада си на отделни части. По-вероятно е тогава Блокът да ускори процеса на консолидация и до президентските избори да прерасне в единен политически субект, дори и цената на това да бъде раздялата с някои от настоящите партии и фигури в него. Подобен процес може да съвпадне и с по-сериозен следизборен ремонт на правителството.

Патриотичният фронт иззе националистическата ниша

По всичко изглежда, че Патриотичният фронт се стабилизира както в организационно отношение, така и по отношение на доверието на избирателите. Към момента формацията успешно запълва изоставената от Атака националистическа ниша и да започва да я овладява. Фронтът създава усещане за стабилност и ако това продължи и занапред, местните избори могат и да се окажат относително успешни за Патриотите.

АБВ срещу Първанов

Въпреки, че влезе в управлението като монолитна формация с безспорно лидерство АБВ понесе тежки вътрешни сътресения. Парламентарната група и лидерът Георги Първанов се оказаха на противоположни позиции и това доведе до оставка на председателя. От този момент нататък сякаш групата и лидерът живеят паралелни политически животи. Първанов залага на изцяло опозиционно говорене, докато депутатите му мълчаливо гласуват в подкрепа на правителството и мнозинство. По всичко изглежда, че този подход ще продължи и след като бившият президент беше преизбран на партийния си пост. Симптом за това е фактът, че в критиките си срещу правителството и искането на оставките на петима министри, Първанов остана самотен и нито едно знаково лице на АБВ не защити неговите тези. С действията си бившият президент иска да се включи в битката за лявото, без да съзнава, че партията му е част от дясно мнозинство. След местните избори напрежението в АБВ ще ескалира и е вероятно партията окончателно да се отрече от своя създател.

Атака в очакване на конкуренция  

Атака продължава устойчиво да се развива като партия на руския интерес в България. Към момента формацията държи силни позиции в русофилската ниша и успешно поддържа електорален потенциал, който да я държи в политическия живот на страната. Проблемите на Сидеров могат да дойдат от конкурентни русофилски проекти, като партията на Велизар Енчев и подготвяния от Светлана Шаренкова и Николай Малинов проект. При подобно развитие, проруските партии ще стигнат до самоизяждане, тъй като таргетират тясна електорална ниша, чийто потенциал изключва съществуването на повече от една русофилска партия извън БСП.