Връзките на България и Ватикана датират от векове

Връзките на България с Ватикана и Римокатолическата църква датират от векове и често пъти са играли важна роля в българската история, а и  днес са предпоставка за успешно изпълнение  или постигане на важни за държавата и нацията ни приоритети и задачи.

Официалните дипломатически отношения между България и Светия престол са установени на 6 декември 1990 г. на равнище на посолство (апостолическа нунциатура) в София и Посолство на Република България при Ватикана. Специално място в сътрудничеството с дипломацията на Светия престол заемат  обмен на информация и воденето на диалог по международни въпроси и проблемите в международните организации както прояви от културен и образователен характер. Особенно характерното в отношенията между България и Светия Престол са контактите,   каквито представляват  ежегодните посещение на българска правителствена делегация за 24 май.  Тази традиция да се посещава Рим и Ватикана по случай 24 май и  Кирил и Методиевите празници  съществува от 1977 г., като българските делегации, които задължително се приемат от папата са съставени от видни политически, обществени фигури и от висши духовни лица и са ръководени от висш представител на държавната власт на  възможно най-високо равнище (  (президент, председател на НС, министър-председател или министър на външните работи).

Програмата за посещението във Ватикана и Рим по случай Деня на българската култура и славянската писменост - 24 май съдържа няколко задължителни базови прояви, които всяка година  протичат в различна последователност, съобразно обективни обстоятелства:
-    поклонение в базиликата „Сан-Клементе”, в която се намира гробът на равноапостола св. Константин-Кирил Философ. Ритуалът включва поднасяне на венци и молебен пред гроба на Св. Кирил. Не само българската делегация полага венци на гроба, тук се извършват молебени и литургии и от други славянски страни, често в присъствието на държавни глави и политици. Папа Йоан Павел II се е молил там за Полша и другите славянски народи.
.-    поднасяне на цветя пред българската плоча в папската базилика „Санта Мария Маджоре”. В базиликата „Санта Мария Маджоре“ папа Адриан II приема славянските просветители Св. Св. Кирил и Методий и  за първи път са били осветени славянските православни книги и славянският език е обявен за литургичен. 
        
  - обикновено се включват и други прояви, които се уточняват и провеждат в зависимост от дадените обстоятелства: - посещение на църквата , предоставена  за богослужебно ползване на Българската православна църковна община „Св. Св. Кирил и Методий” и среща с българската православна общност в Рим и областта;  поднасяне на венци и цветя пред паметниците на Ив. Вазов (пл. „Торвалдсен”) и Капитан Петко Войвода (на хълма Джаниколо);

- аудиенция за ръководителя и придружаващата го официална делегация при папата. Това се приема като най-съществената част от визитата на българската делегация и честванията на Кирил и Методиивите празници .

Ватиканският протокол е изключително строг както по отношение на облеклото, така и относно броя и ранга на придружаващите ръководителя на делегацията. Облеклото по време на Аудиенция при папата и при срещата с кардинала – държавния секретар трябва да бъде, както за господата, така и за дамите, тъмно на цвят (черен, тъмно сив, тъмно син – при дамите черна рокля/костюм (с дълъг ръкав), с пола под коляното , без дълбоки деколтета и с дискретни аксесоари. Специално за  аудиенция при папата се изисква черен воал за дамите за покриване на главата. Не е приемливо да се използват  дрехи и аксесоари (костюми, вратовръзки, папийонки, шалове и др.) с бял, червен и виолетво цвят.

Доколкото Светият Престол  е чувствителен към всеки детайл на взаимоотношенията, съществува известна предопределеност при приема на делегацията от Папата, която се отразява както на броя на придружаващите главата на делегацията, така и по отношение на продължителността на срещата.  По протокол, броят на делегацията ( 10 + 2 или 6+2) е строго определен в зависимост от ранга на ръководителя на делегацията (президент, министър-председател и председател на Парламента) и от ранга на членовете.

Изключенията са възможни, но те зависят от цялостното състояние на двустранните връзки и демонстрирано отношение, и разбира се от контактите и активната дейност на българското посолство при Ватикана.  За пример, на аудиенцията на премиера Бойко Борисов при Папа Бенедикт ХVІ през 2010 г. присъства целият състав на делегацията, общо 22 души.