България: Последици от антируската политика

Гръцката дългова криза и сложната, почти пагубна ситуация в Украйна, са въпросите, които в последно време застават в светлината на прожекторите. На държава като България се отделя по-малко внимание, въпреки че тази страна може скоро да се превърне в новото главоболие на Европа. Българското правителство е лоялно към Съединените щати, но то може да се превърне в слаба брънка измежду съюзниците от Източна Европа, които в голяма степен зависят от Вашингтон. Тези разсъждения са началото на статия, написана от анализатора Дмитри Минин за сайта strategic-culture.org.

Гари Едуард Макдугъл, съ-председател на Фондация "Америка за България", смята, че руският президент Владимир Путин иска да създаде про-руско правителство, което да дойде на власт в България. Той пише това в септемврийското си обръщение към членовете на Фондацията в София, заявявайки, че българският президент Росен Плевнелиев сравнява Московската, както се изрази той, "плаха подмолна агресия към България" с опит за "Троянски кон" от страна на Русия, за да проникнат в НАТО. Няма да има нужда руснаците  да използват сила, за да установят контрол над страната. Това е истинският страх изказан от президента Плевнелиев и повторен от други български лидери. Много българи отдавна имат положителни чувства към бившите си другари -членове на Съветския съюз. Освен това, България е зависима от руския газ и мисълта, че Москва може да се превърне в енергиен клапан от разстояние през зимата, е превзела сърцата и умовете на българите.

Изследване, проведено от Българският институт за модерна политика в периода 26 юни - 4 юли, показва, че 71,4% от анкетираните не са съгласни с плановете, които предвиждат превантивно разполагане на американски военни съоръжения в Източна и Централна Европа, включително и в България. Предлогът е, че в съюзнически бази могат да бъдат съхранявани запаси, достатъчни да оборудват бригада от 3000 до 5000 войници. Само 7,2% от анкетираните подкрепи идеята. Всъщност не е важно колко оръжия системи предстои да бъдат разположени. Това, което наистина има значение е фактът, че американските сили ще бъдат разположени на територията на държави, които са били членове на Варшавския договор. Това е в противоречие с всички споразумения, постигнати по времето на управление на Горбачов и Елцин. Според полковник Стив Уорън, шеф на отдела за връзки с пресата на Пентагона, страната домакин не е била питана, а уведомена за плановете на американците, като това е било сторено по доста снизходителен начин. Американските военни заявяват, че решението вече е взето и подпечатано и единственото нещо, което може да бъде обсъдено е къде точно ще се съхранява оборудването.

Когато това се случи, в българското Министерството на отбраната, никой не бе чувал за плановете. Дори премиерът Бойко Борисов известен с про-американската си позиция, не е бил уведомен. Защо да го правят американците след като тя е "наша"?

Президентът Плевнелиев се опита да прави така, че да изглежда сякаш Вашингтон се очаква да поиска съгласието му за разполагане на военна мощ на територията на страната. До сега обаче въпросът не е бил обсъждан. В същото време той каза, че България ще действа като отговорен член на НАТО. Тази позиция е в противоречие с мнението на българския народ, но той се страхува, че някой отвъд океана, ще отнеме предпазливите му опити за показване на твърда независима позиция за недопустимо свободомислещи.

Бившият външен министър на България Соломон Паси предложи на територията на България да бъдат съхранявани 1400 танкове вместо 14. Докато бе на посещение във Вашингтон, от 13 до 17 юли, сегашният външен министър Даниел Митов заяви по доста сервилен начин, че никоя друга страна не е по-близка с България както САЩ и двустранните отношения процъфтяват.

България помага на Украйна с възстановяването на пострадалите, които са се борили във военната зона, докато туризмът от Русия е намалял с 60% през тази година. Медиите многократно и по различни поводи съобщават как България предоставя военна помощ на Украйна.

От известно време западните лидери се отказват от желанието си да посетят Киев. Те не искат да се асоциират с режима и с това какво прави той. Ето защо Петро Порошенко натрупа много точки от факта, че българския президент Росен Плевнелиев бе на официално посещение в Украйна. Срещата започна с много символичен и позорен епизод. Бдителни поддръжници на движението, зародило се на Майдана, свалиха около 200 бяло-зелено-червени български знамена. В тъмното те ги помислили за бяло-синьо-червените руски трикольори. Всичко това бе видяно в в контекста на конфронтацията с Русия в съвременна Украйна. Гостът не обрна внимание. Той е дебелокож и знае как да преглътне националната си гордост. Всъщност страните не са обсъждали двустранните си отношения, с изключение на смешното изявление за намерението на Украйна да се присъедини към усилията за изграждане на мост над река Дунав (в случай че Европейският съюз предвижда даването на средствата). Президентът Плевнелиев е известен в България като русофоб. По време на визитата си той се фокусира върху обвинения срещу Русия за нарушаване на суверенитета на Украйна, независимостта и териториалната й цялост. Той подчерта, че България подкрепя санкциите на ЕС срещу Русия и иска да ги продължи.

Има голямо разминаване между тази позиция и чувствата на хората в България. Горепосоченото изследване показва, че 64,5% от анкетираните решително се изказват против анти-руските санкции, а едва 15% ги подкрепят. Срещу санкциите са се противопоставили хора от всички възрасти: младежите, които са предмет на идеологическо промиване на мозъци (56%) и по-възрастните анкетирани (73%). Дори сред симпатизантите на Реформаторския блок, идеята за санкции е получила 37% подкрепа. Това е, от което Вашингтон се страхува - разликата в мненията на правителството и народа на България. Това е нещото, което предизвиква тревога, а не така наречената "ръката на Москва".

Белият дом кара своите съюзници да танцуват на неговата мелодия и също така да подадат рамо за материалната тежест. Министър-председателят Бойко Борисов признава, че националният селскостопанския сектор е загубил 80 милиона евро в резултат на военните санкции срещу Москва. Той поиска от Европейския съюз да компенсира загубата, но му бе предложена сума само от  300 000 евро. Според министъра на икономиката Божидар Лукарски, тази година стокообменът с Русия е намалял с 15% в резултат на санкциите. От миналата есен руснаците не купуват недвижими имоти в курортните български райони. Инженерингът, отбранителната промишленост и стоките с двойна употреба - всички тези отрасли на икономиката са пострадали.

Това е само върхът на айсберга. Млечните продукти, доматите и ябълките от други страни на Европейския съюз, предназначени за Русия в крайна сметка пристигат в България. Този процес е неконтролиран. Те са по-евтини от българските такива, защото производителите им са получавали по-големи субсидии. В резултат на това производството на млечни продукти и животновъдството в България са на ръба на колапса. Туризъм страда откакто руснаците предпочитат да ходят на други места. Много хотели, особено в малките населени места, са празни.

Положението е сериозно. Бойко Борисов има голям принос за създаването на съвместни проекти с Русия, включително и Южен поток. Този път той трябваше да се отклони от това, което президентът Плевнелиев казва. Според него България няма нищо общо с троянския кон на Москва. Министър-председателят заяви в интервю за ИТАР-ТАСС в началото на юли, че иска САЩ и ЕС да изгладят различията си с Русия и да бъде сложен край на санкциите възможно най-скоро.

Той каза, че Русия и България имат две нива на отношения - исторически връзки, имунизирани срещу външно влияние и политически отношения, засегнати от съвременните събития.

Излишно е да казваме, че русофобията е търсена стока в момента, но в края на краищата тя не донесе печалба на никого и е трудно да се продаде. Това със сигурност не е инструмент, който да превърне една държава в просперираща страна.