Заради талантливите студенти си заслужава

Във всеки випуск има поне няколко талантливи студенти, заради които си заслужава човек да преподава и да полага усилия. Това заяви в интервю за Факти.бг проф. д-р Орлин Дворянов, преподавател в катедра "Изобразително изкуство" на Факултета за начална и предучилищна подготовка на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е един от основателите на най-старото артистично сдружение у нас "Изкуство в действие". Наричан е „гуруто на пърформанса“ в България, тъй като благодарение на него този художествен акт, толкова популярен по света, започва да се прави и у нас.

Как се празнуваше 8 декември в края на 70-те години на ХХ век?

Е, различно беше. Няма да забравя един 8 декември, бях втори курс и студентите от Художествената академия и тогавашната Консерватория (сега Музикална академия) се бяхме събрали на общ купон. Вероятно е бил стола на Консерваторията – доста голямо пространство беше. Забавлявахме се с много танци, естествено имаше и алкохол. Тогава жена ми Емилия (известната българска писателка Емилия Дворянова) се разтанцува и няколко дни по-късно се роди дъщеря ни.

Ние бяхме една добра компания, която непрекъснато се веселеше. Танцувахме, правехме скечове, карнавали...

Сред Вашето поколение обаче мнозина вече са знакови имена в българското изкуство и култура?

Така е. Конкретно от моята тогавашна група „Кукувден“ поне половината от тези 30-тина души, които се събирахме се изявиха максимално - заеха добри позиции в университетите, в чужбина.

Не само сте се забавлявали...

Да, разбира се. Основната ми идея винаги е била да се забавляваме креативно. Спомням си една Нова година, която прекарахме в монтиране на филми, които бяхме заснели. Така, покрай купона, свършихме и доста работа.

Да се върнем на днешните студенти. Мнозина преподаватели се оплакват от неподготвеността на съвременните младежи. Какви са Вашите наблюдения?

Малко е тъжно на празника да говорим тези неща, но действителността е такава. Нивото на първокурсниците пада всяка година. Особено поколението, което е родено през 90-те, е на доста ниско ниво на предварителна подготовка. При нас в катедра „Изобразително изкуство“ в Софийския университет има студенти, които не знаят защо са дошли и нямат никаква представа от рисуване...

На какво се дължи това?

За съжаление, това е обща тенденция, която обхваща и останалите страни, не само България. Преминаваме към един съвсем нов тип култура, базирана на интернет. По света все пак има сериозни изисквания към студентите, докато при нас такива изисквания няма – нито към студентите, нито към учениците. Много рядко се срещат хора, които имат лична дисциплина, налагат си да научат нещо конкретно, да се развиват. Не се мисли за бъдещето, а се реагира на момента. И друго - имам наблюдения от Германия, където има регламент колко време да работят студентите, за да могат да посещават учебните заведения. При нас обаче няма такова нещо - всички работят и малко от тях посещават занятия... Получава се така, че сякаш никой не се интересува от това, че има някакви хора с дипломи, които нищо не знаят.

Със сигурност обаче има талантливи студенти. Какво се случва с тях?

Златно правило е че във всеки випуск има поне няколко талантливи студенти, заради които си заслужава човек да преподава и да полага усилия. В повечето случаи тези студенти отиват във фирми за графичен дизайн и реклама. В повечето случаи те се подготвят самостоятелно, тъй като в университета няма толкова добри условия, въпреки, че от следващата година ще стартираме специалност „Графичен дизайн“. Всъщност най-добрите студенти, които съм имал през годините в момента са в Германия, САЩ, Южна Африка, Франция, Англия...

Талантите изтичат зад граница...

Не само. С тези хора аз продължавам да поддържам връзка. На изложбата, която направихме (става въпрос за изложбата на сдружение „Изкуство в действие“ „25 авторски арт алтернативи“ по повод 25-годишнината на най-старото артистично сдружение у нас), те участваха. С някои от тях работим редовно по проекти, канят ни в страните в които са. Разбира се, общуването с тях е на съвсем друго ниво. Изобщо, може да се каже, че на територията на Европа нещата стават вече не толкова сложно.

Може да се каже, че през тези 25 години е имало развитие в положителна посока?

Да, положителното е значително повече. Имаме огромно количество реализирани изложби, участия в международни фестивали, младежки културен обмен. През тези 25 години сме правили по десетина големи проекти годишно. Независимо че през това време се смениха вече три поколения, количеството и качеството на това което правим значително се повиши.

Какво да пожелаем за академичния празник?

На колегите желая най-вече търпение и сили, защото имаме още много работа. Независимо от това, че става доста трудно, не трябва да се предаваме.

На студентите желая да си прекарат празника весело и забавно. Когато човек е млад, винаги е хубаво.

Независимо от всичко, не смятам че тези млади хора са с отрицателна нагласа. Напротив, много от тях са изключително жизнени. Желая им малко повече концентрация и бъдещи успехи.