Спирка "България" по пътя на бежанците

През 2015 г. страната ни отново стана обект на непредвиден и неуправляем бежански поток главно от Сирия, която е разкъсана от войната. България сякаш се оказа неподготвена за тази криза. Или пък не е съвсем така...

През тази година, бежанската вълна към страната ни се увеличи два пъти. Някои от мигрантите търсеха закрила, храна и подслон, повечето от тях обаче просто се опитваха да преминат нелегално през България, по пътя си към Западна Европа.

С изпълнението на спешните мерки за овладяване на кризата и борбата с нелегалните мигранти се започна със строежа на ограда по българо-турската граница. Засилването на контрола по границите ни с Турция, Гърция и Македония се осъществяваше и от военни и гранични полицаи. „Пазителите“ на границата бяха инструктирани, че могат да използват оръжие само в случай на неизбежна самоотбрана. По думите на военния министър Николай Ненчев, държавата дори може да увеличи бройката на военните до 1000 души, ако се налага. До това обаче не се стигна. Въпреки уверението на управляващите, че имаме засилен контрол, незаконното преминаване на границата продължи.

Бежанците дадоха хляб на трафикантите. Каналджиите яхнаха вълната, а поговорката „Ден година храни“ заработи с пълна сила. Транспортирането на мигрантите се случваше със закрити автомобили, камиони, бусове и леки коли. Живи хора натъпкани в превозни средства като картофи, преминаваха през цялата страна и пристигаха в София. Настаняваха се в центъра на столицата, след което по същият начин се товареха на други превозни средства. Почти всяка седмица се провеждаха полицейски операции. Ставаше ясно, че стотици мигранти се укриват в хостели и малки хотели в страната, та дори и в центъра на София, плащайки луди пари на трафикантите, за да ги преведат по пътя им към спасението. България бе само част от маршрута, а не страна, в която бежанците искат да останат. Те идваха у нас и плащаха за свободата си с надеждата за по-добър живот в Германия или Швеция например. Каквото и да си говорим, за всички ни е ясно, че зад всичко това стоят едни пари, стиснали за гушата съдбата на бежанеца и на трафиканта. Колелото на този бизнес къде  успешно, къде не, се завъртя.

Бежанската вълна през страната ни взе и своите жертви. Не един или двама каналджии бяха заловени "в крачка" и изпратени на съд. Жертви имаше и от другата страна. И то в буквалният смисъл на думата. „България с бруталност посреща бежанците“, написа сп."Нюзуик", разказвайки за случай от началото на годината, когато на турска територия бяха открити двама иракски бежанци, починали от измръзване и причинени им от побой рани. Върховният комисариат на ООН по бежанците призова българските власти да разследват смъртта на двама иракчани, които преди това били спрени на българската граница. Според докладите става дума за представители на малцинството ”йезиди“, които бягали от ”Ислямска държава“. Те са били задържани и бити от българска страна. Двама от тях по-късно починали, след като били върнати на турска територия. Страната ни отрече обвиненията за бруталност.

Случай на неизбежна отбрана пък се оказа, когато граничен полицай стреля във въздуха и след рикошет на куршума загина мигрант. Стрелбата стана под моста на пътя Средец-Бургас. Трима гранични полицаи засякоха група от 54 имигранти на 20 км от границата. По думите на главния секретар на МВР Георги Костов тогава - групата от афганистански мигранти била хомогенна. Състояла се от агресивни момчета със спортни тела. 54 мигранти срещу патрул от трима граничари... По думите на Костов, граничарите били принудени да стрелят, за да респектират тълпата. За нещастие, първият изстрел се оказал и фатален за едно от момчетата със „здрави, спортни тела“. Министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова също определи действията на полицаите като „много адекватни“, а смъртта на мигранта - като резултат от „неприятно стечение на обстоятелствата“. На това мнение беше и премиерът Бойко Борисов, както и хората, които излязоха на протест пред Народното събрание в подкрепа на граничния полицай. Тази случка обаче имаше своя негативен отзвук в Европа. Светът също беше разтърсен от новината за първия убит от полицаи мигрант на територията на Европейския съюз – на територията на България. "Амнести Интернешънъл" поиска независимо и прозрачно разследване на обстоятелствата. „Ние сме много разтревожени от ситуацията. Става дума за хора, които търсят подслон и вместо да бъдат защитавани, полицията е взела доста екстремни мерки“, заявиха тогава от правозащитната организация.

„Лично аз съм силно обезпокоен от това какво се случва, такова нещо не се е случвало от Втората световна война”, беше едно от изказванията на министъра на отбраната Николай Ненчев. Появиха се опасения, че бежанската вълна носи риск от тероризъм.

Множество специалисти застанаха зад тезата, че има промяна в профила на групите от мигранти. В тях вече нямало жени и деца. Те се състояли от млади, групирани и организирани мъже. Експерти пък твърдяха, че страната ни се използва като коридор за преминаване на терористи от Близкия Изток за Европа. На българо-турската граница беше задържан 28-годишният французин Фриц Жоакен, заподозрян за връзки с атентаторите от Париж - братята Куаши, които бяха обвинени за кръвопролитието в редакцията „Шарли Ебдо“.

Трима обвинени в тероризъм холандски граждани бяха задържани на ГКПП „Капитан Андреево”. Те бяха издирвани от холандското правосъдие за участие в терористична група, подготовка на терористичен акт и убийство. Според холандските власти, 17-годишната Шаима Калоуаа, 22-годишният Илиас Хасан и Юнес Айса на 18 г. са пътували за Сирия, където да се включат във войната.

Четирима мъже от Косово пък бяха заловени при проверка на лек автомобил, в граничното село Каменичка Скакавица. В мобилните им телефони бяха намерени множеството снимки на екзекуции, които събудиха подозрения за съпричастността им към джихадистите.

„Без да преувеличаваме, можем да кажем, че част от хората, които минават незаконно границите, всъщност бягат и от издирвания за криминални престъпления в своите държави. Бих демонстрирал като пример хората от Афганистан. Без особени размишления и без особени доказателства, спокойно можем да кажем, че националната ни сигурност е застрашена“, заяви в интервю за Факти.бг експертът по сигурността проф. Николай Радулов.

По думите му обаче голяма част от хората, които преминават през България по пътя си към Западна Европа са и икономически мигранти. „Имаме постоянна вълна от преминаващи незаконно границата хора, за които не можем да твърдим, че са бежанци. Статистиките в момента, дори и на "Евростат“, показват, че по-малко от 1/3 от тези хора могат да претендират за статута и названието „бежанец“. Повечето от тях са икономически имигранти“, заяви тогава Радулов. На същото мнение бяха и други експерти.

На 10 ноември президентът Росен Плевнелиев свика Консултативен съвет за бежанския проблем, на който бяха обсъдени промените в геостратегическата среда за сигурност и произтичащите от това рискове и заплахи, както и способностите на държавните институции ефективно да им противодействат. По думите му проблемите с миграцията, трафика на хора и тероризма ще продължат да бъдат сериозна заплаха за националната ни сигурност. Провалените държави и рекордният брой конфликти в Афганистан, Близкия изток и Северна Африка, както и появяването и възходът на „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия, предизвикаха безпрецедентен миграционен натиск към Европейския съюз, чиято външна граница е и България. "Големият брой мигранти натовари изключително много социалните системи и службите за сигурност на страната, което налага отделянето на сериозен и допълнителен, от гледна точка на планирането, финансов ресурс. МВР пък разработи необходимите планове и комплексни мерки по защитата на държавната граница от нелегално преминаващите, като сега е важно да се ускори и изпълнението им", заяви тогава президентът. На съвета като приоритет се очерта и активното противодействие на каналите и схемите за трафик на хора от страна на всички компетентни правоохранителни институции.

При визитата си у нас пък британският премиер Дейвид Камерън посочи, че е силно впечатлен от ефективността на охраната на границата. „Важно е Европа да има сигурни външни граници и тук, в България, се вижда, че премиерът и правителството са изключително ангажирани с този въпрос. България има морска граница, има и сухопътна граница с Турция, която охранява, и смятам, че това е реален пример как нещо, ако е истински приоритет, може да бъде постигнато. Европейските държави, изправени пред нарастващия мигрантски поток, трябва да се поучат от България как да подобрят външния си контрол”, каза Камерън.

Дали през тази година се справихме с бежанската вълна, определено е въпрос, на който трудно можем да отговорим. Едно е сигурно: част от тези хора наистина бягат от война и ужаси, каквито не можем да си представим дори. Други бягат към Европа от съсипани държави, защото не им се живее в теократична ислямска държава, където и бездруго не са желани. Трети пък се стремят към социалните помощи и безплатното образование в Германия например. Четвърти сигурно са спящи терористични клетки. Общото между всички тези хора е, че щяха още да се намират в домовете си, ако страните им съществуваха като държави, а не като колониални територии, на които под една или друга форма чужди страни водят войни за ресурси.

Ако Великите сили се обединят, ще се справят с ИДИЛ за по-малко от месец и бежанският поток ще намалее драстично.