Русия на Путин – по-стабилна, отколкото изглежда

Бърз преглед на пресата, социалните медии и дори някои научни трудове разкриват дискусии за перспективата на нестабилност, пред която е изправена Русия. Основната теория гласи следното – драматичният спад на цените на петрола, съчетан със санкциите от Запада и подкрепата за сепаратистите в Източна Украйна, ще създадат икономическо и социално напрежение в Русия, което ще се превърне в заплаха за правителството на Владимир Путин.

В подкрепа на тази теория се хвърля фокус върху скорошните протести (на шофьори заради увеличените такси), реториката срещу Путин от опозиционни блогъри и дори неразрешеният случай с убийството на Борис Немцов. Някои ги посочват за пример за растящата нестабилност в Русия. И докато за тях може да е изкушаваща прогнозата за началото на края на Путин, то трябва да се направи внимателен и проникновен анализ на случващото се в страната.

По този начин Стивън Хол от частната разузнавателна компания „Стратфор“ започва своя анализ за случващото се в Русия.  Той се оттегля от ЦРУ през миналата година след 30-годишен стаж. Той оглавява разузнавателните операции в Евразия и Латинска Америка. По-голямата част от кариерата си Хол прекарва зад граница, наблюдавайки разузнавателни операции в страни от бившия Съветски съюз. Той се фокусира и в кибер опасностите, сигурността и контратероризма.

Хол получава наградата „Донован“ от Централното разузнавателно бюро. В момента работи за частната разузнавателна и аналитична компания „Стратфор“ със седалище Тексас, САЩ.

Според него, анализът на Путин, Кремъл и събитията в Русия е от прекалено „западна“ гледна точка. В действителност, президентът държи властта в страната си и контролът му остава силен, въпреки обстоятелствата, които биха сринали всеки западен лидер. Нестабилността в Русия е малко вероятна. Правилата в западните страни не важат с пълна сила в Русия.

Първата сериозна грешка, която западните анализатори допускат, е представата, че Путин е загрижен за това какво мисли за него руският народ. Трябва да се отбележи, че властта на Путин не идва по начина, по който се случва на Запад. Кариерата на държавния глава в КГБ не е просто част от биографията му, има много по-голямо значение. Да бъдеш част от КГБ (Комитетът за държавна сигурност в СССР) носи след себе си различна представа за света. Мирогледът на членовете обхваща използването на принудителни мерки срещу собственото население, когато е необходимо. И двете страни – и Путин, и народът – разбират много добре това.

Втората основна грешка, която се допуска, е съждението, че Путин е загрижен от начина, по който част от населението изразява недоволството си – чрез демонстрации, протести и бунтове. Западните репортери понякога споменават протестите в Русия като предвестник или барометър на недоволството. Важно е да се помни, обаче, че Кремъл наблюдава, контролира и анализира протестите, извличайки информация (за организаторите) и използвайки я на по-късен етап. Путин много добре разбира това и е малко вероятно властите да позволят нещата да излязат извън контрол. Президентът използва по умел начин протестите – признак на демокрацията и гласността на опозиционните сили – посочвайки ги (на международни форуми) за пример за свободата в Русия.

Третата сериозна грешка е, че ако икономическият климат продължи да се влошава, това ще застраши статуквото. Когато руското правителство обяснява икономическите трудности, обвинявайки Европейския съюз или САЩ, то това се приема от руснаците като повод за национална гордост, а не обратното. Този факт обяснява и контрасанкциите на Кремъл срещу Запада, които в действителност удрят по джоба на руското семейство.

Много анализатори смятат, че в някакъв момент – когато нещата станат достатъчно лоши в икономически план за Русия – то рейтингът на Путин ще се срине. Президентът, обаче, няма да се поколебае да използва сили, за да противодейства на този факт. Преследването на момичетата от „Пуси Райът“ и убийството на журналистката Анна Политковская са добри примери за това. Руснаците се различават от западняците и по друг показател – те предпочитат стабилността в страната, а не „хаоса“ на демокрацията. Освен това Владимир Путин е смятан от много свои сънародници за първия силен лидер в постсъветските времена, което прави риска от намаляване на популярността му минимален.

Коя е истинската заплаха за трона на Путин? Действията на олигарсите и ръководните органи в руските служби! Президентът много добре го осъзнава и е предприел няколко профилактични мерки. Той отправи недвусмислен сигнал с Михаил Ходорковски, който направи фаталната грешка да оспори политическото му господство. Олигархът първо бе изпратен в сибирски затвор, а след това последва изгнание в Русия. Другите богаташи разбраха, че трябва да стъпват внимателно.

Президентът и олигарсите разбират, че двете страни могат да си бъдат полезни в рамките на настоящата действителност. Малко вероятно е някой да направи опит да промени политическото статукво.

Владимир Путин винаги ще действа първо в свой интерес, а след това за това, което възприема за руски такъв. Западът много добре разбира това, но често пропуска да го асоциира с руския контекст.

Какво високопоставен руснак веднъж каза: „Ние не сме западняци. Това е една от най-големите грешки, които американците правят. Не правите същата грешка с китайците, нали? Защото те не приличат на европейците“. Докато Путин и Русия може да изглеждат като западно ориентирани на повърхността – заради парламентарните избори, протестите – то това е само на повърхността. Истината трябва да се види през руската призма.