Възможна ли е европейската сигурност без САЩ

След заплахите на американския президент Доналд Тръмп от последните седмици да превземе Гренландия, като първоначално не изключваше и използването на военна сила, все повече високопоставени европейски представители смятат, че е време да се погледне истината в очите - Америка на Тръмп вече не е надежден търговски партньор, още по-малко - сигурен съюзник в областта на сигурността, и Европа трябва спешно да мисли за бъдещето си.

„Има промяна в политиката на САЩ и в много отношения тя е трайна“, каза високопоставен представител на ЕС пред „Политико“. „Да се чака да отмине не е решение. Това, което трябва да се направи, е подредено и координирано придвижване към нова реалност“, добави той.

При липса на сериозна промяна в подхода на САЩ, процесът вероятно ще завърши с радикално прекрояване на Запада, което ще обърне глобалния баланс на силите. Последиците ще варират от икономически щети в трансатлантическите отношения, до рискове за сигурността, докато Европа се опитва да се защитава без американска помощ, преди да е напълно готова за това.

Но за някои европейски лидери общото бъдеще на западните съюзници без САЩ е напълно възможно, отбелязва изданието. Като начало, европейските държави, включително такива извън ЕС като Великобритания и Норвегия, през по-голямата част от втория мандат на Тръмп работят в една все по-ефективна група, която вече функционира без Америка: т.нар. „Коалиция на желаещите“ в подкрепа на Украйна.

Съветници по националната сигурност от 35 държави са в постоянен контакт, срещат се често онлайн и на живо. Те вече свикват да търсят многостранни решения в свят, в който Тръмп представлява голяма част от проблема.

И това не е само на експертно равнище - самите национални лидери започват да работят в нови, тесни формати. Британският премиер Киър Стармър, френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц, както и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, финландският президент Александер Стуб и италианската премиерка Мелони редовно си пишат - често в един и същи групов чат.

През последната година те изградиха добре отработена рутина за обмен на съобщения всеки път, когато Тръмп направи нещо потенциално вредно. „Когато нещата започнат да се развиват бързо, координацията е трудна и този (групов чат) е наистина ефективен“, обясни представител на един от европейските лидери пред „Политико“.

Подходът на европейките лидери през изминалата година беше основно да запазят спокойствие и да реагират на конкретните политически действия, вместо да се хващат на провокативните думи на Тръмп.

Но шумното поведение на американския президент относно Гренландия стана причина за втвърдяване на тона срещу заплахите. Дори Стармър - обикновено най-сдържаният от европейските лидери - нарече заплахата с мита „погрешна“, включително в директен разговор с Тръмп в неделя.

Кризата с Гренландия насочи вниманието към въпроса как да се продължи напред без Америка до себе си.

„Коалицията на желаещите“, започнала като формат за Украйна, потенциално може да се превърне в основа за нов съюз за сигурност в епоха, в която САЩ вече не подкрепят НАТО и европейската сигурност. Новото споразумение не би изключило сътрудничество с Америка, но и не би го приемало за даденост.

Още повече, че и самият украински президент Володимир Зеленски е част от групата на европейските лидери, а Украйна е най-милитаризираната страна сред представените - с огромна армия, високотехнологично производство на дронове и практически опит от мащабна война.

Ако военният потенциал на Киев бъде съчетан с този на Франция, Германия, Полша и Великобритания, възможната сила на подобна коалиция би била значителна и би включвала както ядрени, така и неядрени държави, пише изданието.

Макар необходимостта Европа да се защитава с по-малко американска подкрепа да е стара тема, последните дни донесоха поредица от инициативи в Брюксел. Официално ЕС е решил да може да се защитава самостоятелно до 2030 г. Европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс предложи създаването на постоянна армия на ЕС от 100 000 души.

„Дали САЩ биха били по-силни във военно отношение, ако имаха 50 армии на щатско равнище вместо една-единствена федерална армия?“, попита той на конференция по сигурността в Швеция в неделя, цитиран от „Политико“. „Петдесет политики за отбрана и бюджети на щатско ниво вместо една обща федерална политика и бюджет за отбрана? Ако отговорът ни е „не“, ако САЩ не биха били по-силни, тогава — какво чакаме?“, допълни той.

По думите на Кубилюс готовността на Европа за отбрана зависи от три стълба: повече инвестиции в производствения капацитет; институции, които са подготвени и добре организирани; и политическа воля за възпиране и, ако се наложи, за водене на бойни действия. Само увеличаването на финансирането на сегашната отбранителна структура на Европа няма да отговори на тези изисквания, посочи той. „Трябва да започнем да инвестираме средствата си по такъв начин, че да можем да се сражаваме като Европа, а не просто като сбор от 27 национални „армии бонсай“, заяви Кубилюс, използвайки израз на бившия върховен представител на ЕС Жозеп Борел.

За да се реши проблемът с политическата воля, Кубилюс предлага създаването на Европейски съвет за сигурност — идея, която отдавна се подкрепя от френския президент Макрон и бившия германски канцлер Ангела Меркел.

„Европейският съвет за сигурност може да бъде съставен от ключови постоянни членове, заедно с няколко ротационни членове, включително държавата членка, която председателства Съвета“, обясни Кубилюс. Предложеният съвет за сигурност трябва да включва и Обединеното кралство, добави той.

Испания наскоро също настоя ЕС да се насочи към създаването на обща армия като мярка за възпиране. Регионът първо трябва да се съсредоточи върху обединяването на наличните си материални ресурси, за да интегрира по-добре отбранителната си индустрия, а след това да мобилизира „Коалицията на желаещите“, каза испанският външен министър Хосе Мануел Албарес пред Ройтерс и отбеляза, че шансът да се събере критична маса е по-голям на равнище блок, отколкото на национално ниво. „Съвместните усилия биха били по-ефективни от 27 отделни национални армии“, добави той.

Албарес подчерта, че целта на подобна армия не е да замени НАТО, „но трябва да покажем, че Европа не е място, което ще позволи да бъде изнудвано с военни или икономически средства“.

В началото на годината Германия вече предприе първи стъпки към засилване на армията си. Германските младежи, навършили 18-годишна възраст, започнаха да получават задължителен въпросник за регистриране на тяхната годност за военна служба, съгласно закон, приет миналия месец. Присъединяването към армията засега остава доброволно, но законът позволява на правителството да въведе задължителна служба, за да постигне целта си да изгради „най-силната армия в Европа”.

През ноември миналата година числеността на действащия военен състав достигна 184 000 души - увеличение с 2 500 спрямо май, когато канцлерът Мерц за първи път заяви пред парламента, че Бундесверът, „трябва да се превърне в най-силната конвенционална армия в Европа“.

„Това е най-голямата численост от много дълго време и вече е най-голямата сила, с която разполагаме от 2021 г. насам“, каза Тимо Граф, старши изследовател в Центъра за военна история и социални науки на Бундесвера в Потсдам, в интервю за „Ал Джазира“.

Берлин е поел ангажимент към НАТО да достигне 260 000 военнослужещи на активна служба до 2035 г., както и да удвои резервистите си до 200 000.

Това предизвика безпокойство в Москва, но заплахата от Русия се оказа само едната страна за решението. Не по-малка роля изигра загубата на доверие в САЩ през последната година, коментира „Ал Джазира“.

Проучване на обществената телевизия Цет Де Еф (ZDF) от юни 2025 г. показва, че 73 процента от германците не очакват Вашингтон да продължи да гарантира сигурността на Европа. До декември този дял нараства до 84 процента. „Хората, които са за НАТО, и онези, които са проевропейски настроени, се срещат в идеята за едно „европейско НАТО“, каза Граф. „Германците все още ценят НАТО като отбранителна организация. Те просто не вярват, че американците ще изпълнят своята роля, и подкрепят идеята за европейско НАТО“, добави анализаторът.

Междувременно Френският институт за международни отношения (ФИМО, Ifri) сравни съвкупните сили на 30-те европейски държави членки на НАТО без Турция с военния потенциал на Москва в изследването „Европа-Русия: оценка на баланса на силите“, пише френският в. „Фигаро“.

Отбраната преди всичко е въпрос на бюджет, се отбелязва в документа. Руските военни разходи през 2024 г. се оценяват на около 13 трилиона рубли, или 145 млрд. долара. „При изчисляване по паритет на покупателната способност спрямо Запада тези разходи възлизат на около 460 млрд. долара - сума, приблизително равна на общите военни разходи на европейските съюзници в НАТО за същата година“, посочва ФИМО.

При сухопътна конфронтация Русия има числено превъзходство. Нейните сухопътни войски се оценяват на около 950 000 души, срещу 750 000 за европейските държави от НАТО. Тази разлика е „още по-осезаема, ако се вземат предвид политическата готовност и бойната подготовка“, отбелязва ФИМО, имайки предвид „политическата фрагментация“ на континента. Европа е и „недостатъчно оборудвана“ по отношение на ключови помощни ресурси, на първо място огневата мощ - артилерия, реактивни системи, ударни дронове и зенитни ракети.

Спасението на Европа може да се крие в „качественото превъзходство“ на нейните армии, „благодарение на овладяването на тактиката на взаимодействие между родовете войски и квалификацията на личния състав на всички нива“. Докато обикновените руски наборници преминават едва един до два месеца базова подготовка, стандартите на НАТО обикновено предвиждат шест месеца първоначално обучение, отбелязва ФИМО.

Във въздушно-космическата сфера изследването е категорично: Европа има „ясно превъзходство над Русия, както количествено, така и качествено“. Старият континент разполага с над 1500 бойни самолета, срещу по-малко от хиляда за Москва. Разликата е „още по-впечатляваща по отношение на оперативната готовност и технологичните характеристики“. Френските изследователи посочват, че руските военновъздушни сили не успяха да завоюват превъзходство в украинското небе след три години и половина война, „въпреки безспорното си материално предимство“.

В същото време Европа трябва бързо да отстрани някои слабости, по-специално проблемите с неутрализирането на вражеската противовъздушна отбрана. Русия е изградила цялата си военна доктрина „около сценарий на сблъсък с по-силен (западен) противник във въздушното пространство“, което обяснява „голямата ѝ експертиза в областта на наземната противовъздушна отбрана“.

В морето Европа има „безспорно качествено превъзходство“ благодарение на около стоте си големи надводни кораба - три пъти повече от руските. Проблемът е, че Русия е обградена от няколко тесни морета (Черно море, Балтийско море, Баренцово море) - география, която „затруднява превръщането на това превъзходство в решаващо предимство“, според авторите на изследването. Голямата сила на Москва са подводниците - „сериозна заплаха“ на фона на „ограничените“ способности на Европа за борба с подводници.

В заключение изследването на ФИМО отбелязва, че „Европа е способна да се защитава - при условие че инвестициите продължат и че политическата воля се съчетае с правилни организационни решения“. Стратегическото предимство на континента е „възможността да комбинира технологично и числено превъзходство, както и модерни военни доктрини“, отбелязват авторите. „Но без координация между страните членки и без механизъм за бързо вземане на решения, това превъзходство е само потенциално.“

Концепцията за интегриране на националните въоръжени сили в наднационална европейска армия не е нова. Тя е предложена за първи път през 1951 г. с цел противодействие на Съветския съюз и гарантиране, че превъоръжаването на Германия няма да застраши съседите ѝ, но е отхвърлена от френския парламент през 1954 г. „Идеята за европейска отбрана беше част от самия произход на ЕС. На моето поколение се пада задачата да довърши това начинание“, каза испанският външен министър Хосе Мануел Албарес, като подчерта, че днешната геополитическа ситуация и нестабилността на трансатлантическите отношения правят реализирането на тази идея по-необходимо от всякога.