Една учителка на 80

Имаше толкова промени в училището, колкото дори в модата нямаше, споделя Лиляна Генчева

Публикувана: 9 Февруари, 2016 07:31
1 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2114
Една учителка на 80
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Какво се случва с образованието? Всяка година избухват скандали, държат се високопатетични речи, сменят се експерти, някой път сменят и министри, но всички са убедени, че нещата стават все по-зле. Ще се появи ли политик, който да направи необходимите реформи, чийто ефект ще се види след 12 години? Все повече този въпрос сякаш става риторичен.

А същевременно всички знаем, че нещата вече са на живот и смърт и че ако не осигурим добро образование на децата си, държавата все повече ще губи своите шансове. Но, както е обичайно в нашите географски ширини, всеки се спасява поединично...

Има една приказка, че когато сме затруднени е добре да попитаме препатилите хора, хората с опит. Така и аз се сетих за моята учителка по литература, която е от онези обичащи професията си хора, които предават любовта към предмета, който преподават на своите ученици.

Запознайте се с г-жа Лиляна Генчева, завършила Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1959 година, започнала да преподава литература в град Ямбол през 1960 г. и пенсионирала се в края на учебната 1991 г. Но това не слага край на активната й работа като учител. Както се шегува, оттогава тя е ОЗ (офицер от запаса – бел.а.) по литература и продължава дълго време да преподава по заместване, да помага на ученици и на свои колеги, някои от които са й били ученици. Както казва тя, "живот и здраве, тази година ще навърша 80..."

Ето какво сподели тя въз основа на своя преподавателски опит, простиращ се в течение на половин век:

Имах щастието да завърша гимназия и от ученическия чин да се преместя веднага на студентската скамейка. В СУ (тогава СДУ) «Климент Охридски» учих българска филология от септември 1954 г. до януари 1959 г.

Филологията беше голямата ми любов и мечта.

А двойно късметлия бях, защото курсов ръководител ми беше Мирослав Янакиев, един великолепен човек, ерудиран асистент тогава и голяма личност, от когото научих много. За по-младите колеги е професор Янакиев. Още по-голям късмет имах и поради това, че са ми чели лекции и са ме изпитвали проф. Стойко Стойков, проф. Георги Цанев, проф. П. Динеков, професорите Емил и Владимир Георгиеви, проф. Александър Пешев, проф. Пантелей Зарев, проф. Велчо Велчев, проф. Симеон Русакиев, проф. Кирил Мирчев (и сега мога да изброя и останалите), както и асистентите и преподавателите тогава - Розалия Ликова, Донка Петканова, Петър Илчев, Христо Първев, Куйо Куев. Плеяда!

След университета се върнах в Ямбол и седем години бях учителка по български език в Багеристкото училище, както го наричаха тогава (средно професионално училище за строителни машини – бел.а.). Не че не исках да отида веднага в гимназия, но… тогава това ставаше с ходатайство и със съгласието на директора, а на мен и двете ми липсваха. През 1967 г. ме преместиха в друго професионално училище, а от 1970 г. законът май се промени и започнах да преподавам в гимназия – „Васил Карагьозов”, където се и пенсионирах в края на учебната 1991 г.

Може да се каже, че

активно помагам и сега:

имам голям род, от поколение на поколение, от децата на учениците ми, та и до днес. Шегувах се, че имам два брака: с мъжа ми от студентските години и с училището. Ако бях родила дете в първия си учебен ден, то днес щеше да е на 56 години. Нескромно ще кажа, че помагам, защото децата си вземат отлично матурата и конкурсните изпити. Не съм броила бившите си ученици - филолози, но в момента в града имам 5 колеги литераторки, с други в страната често комуникираме тук или по фейсбук.

Да,

имаше толкова промени в училището, колкото дори в модата нямаше.

Много се експериментираше: липецки метод, семинарен урок, онагледяване, кабинетна система, методически обединения, открити уроци, политинформации , професионално ориентиране, всичко не мога да изброя. Най-болезнено за мен беше УПК (Учебно-професионален комплекс – една от безумиците в края на соц-а, когато след 10 клас гимназистите отиваха за една година в някой от техникумите, за да овладеят професия, в резултат на което нито си довършвахме гимназията, нито научавахме професията, която в тези техникуми се изучаваше чак до 12 клас – бел.а.) и „новите дисциплини”. Подготвяш си учениците до 10 клас за успешно завършване и последната година отиват другаде - не можеш да обереш нито плодовете на труда си, нито да си направиш равносметка на постиженията и грешките. А „новите дисциплини”, които се налагаше да преподават най-често литераторите, в това число и аз, изискваха самостоятелна подготовка - естетика например.

Днешните ученици знаят и могат много неща, които предците им не са знаели и дори не са сънували. Особено по отношение на техника и компютри. Но културата им е затворена в рамките на тези познания. Куриоз: ученичка с отлична оценка в 10 клас от ИТ (икономически техникум постарому, по обясними причини няма да кажа името й) в 11 клас изповяда, че не е чела нито едно произведение от програмния материал за предидущата година. Моли ме срещу заплащане да й направя резюме на „Под игото”, „Чичовци”, „Разни хора, разни идеали”, „Бай Ганьо” и т.н. На въпроса поне „Дядо Горио” и „Бел ами” не е ли чела, па макар и на компютъра, отговаря, че не са й интересни. Питам хапвала ли е чер хайвер и харесва ли го? Гледа в недоумение - как питам за нещо, което не е яла. А тогава, казвам, как знаеш, че не са интересни, като не си ги чела?

Да, днес учениците не четат, защото:

1. Не виждат това да правят родителите и приятелите.

2. Някои колеги влизат без произведения в часа, други казват да се отворят телефоните за текста и се задоволяват да дадат само план за творбата и автора.

Аз никога не съм се срамувала да държа книгата и дори да поглеждам в нея, макар да зная текста наизуст. Народът казва: „Рибата се вмирисва откъм главата”. Не ми е било неудобно да покажа, че текстът ме трогва или въодушевява. Онези, които са ме учили, го правеха, а примерът е заразно нещо, в най-хубавия смисъл.

Единадесетокласничката, която споменах, не е изключение. Абитуриентка от елитно училище признава, че без телефона си няма да направи отлична писмена работа. Трябва да се намери път към учениците, макар да не е лесно. Но за това трябват стимули и желание двупосочно. И контрол!

Промените в учебната програма по литература от 60-те години до днес бяха и са КОЗМЕТИЧНИ.

През дългия ми учителски стаж (аз друг нямам) съм преподавала Каравелов и „Маминото детенце”, после не - само повестта „Българи от старо време” и „Хубава си, моя горо”.

Имаше Елин-Пелиновата „Ангелинка”, преди това беше „Андрешко”, после някак се изгубиха, няма да споменавам Яворовите „Заточеници” и тяхната съдба; появиха се Лилиев и Хайтов, някъде изчезнаха Стаматов, Антон Страшимиров, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, Георги Караславов и неговата „Снаха”, но пък сега в литературните паралелки пак се преподава; появиха се Багряна и Далчев (вторият учениците го харесват).

Въпрос на конюнктура са промените... Слушам споровете за присъствието на „остарелите творби” в училище и се питам, по-стара от „Илиада” има ли? Но никой не оспорва стойността и значението й. И се питам, с какво се провини Есхил и в коя глуха го пратиха? Чудя се как преподават Софокъл и старогръцка драма и театър без него?

С делегираните бюджети, слава богу, нямах среща, човек с късмет съм! Колегите казват, че те не помагат, че са

вредни за училището,

че създават зависимости и морални вреди, особено ако директорът не е човек с морал. Нашето училище, не е вече онова, в което сте учили. Чак ми се плаче, когато го казвам, а няма как да го скрия или променя. Аз съм ОЗ, нямам думата...

Относно истерията около Ботев, Вазов, робството и учебните програми, нали знаеш, че куче, което не знае да лае, докарва вълк в стадото! Тази истерия си е чисто политическа! Дано онези, в чиито ръце е образованието днес, се заловят да прочетат програмите на предците си! Там има много умни и полезни неща! За да има промяна, трябва да си „сменим чипа” ние, българите. И този процес трябва да започне от детска възраст. Купувай на детето си книжка, чети му, докато само започне да чете. Моите внуци и досега ми правят подарък книги, защото баба с пенсията си не може да си купува, ако и да й се иска.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Владимир Путин
Руският премиер се шегува, след като Реджеп Ердоган му представя шефа на турското разузнаване:
След като ръководителят на разузнаването е тук, няма какво да говорим, той вероятно всичко Ви е докладвал."

Още бисери