Путин не е съюзник срещу ДАЕШ

Лидерите на САЩ и Европейския съюз правят болезнена грешка, мислейки, че руският президентът Владимир Путин е потенциален съюзник в борбата срещу Ислямска държава. Доказателствата ги опровергават. Сегашната цел на Путин е да насърчи разпада на ЕС и най-добрият начин да постигне това е да залее ЕС със сирийски бежанци. Така започва своя анализ за сайта „Project syndicate“ американският финансист Джорд Сорос*.

Руските самолети бомбардираха цивилното население в южната част на Сирия, с което ги принудиха да избягат в Йордания и Ливан. В момента около 20 000 сирийски бежанци лагеруват в пустинята, в очакване да бъдат приети в Йордания. По-малък брой чакат да влязат в Ливан. И двете групи се разрастват.

Русия започна мащабна въздушна операция срещу цивилни и в северната част на Сирия. Тя бе последвана от наземна офанзива на армията на сирийския президент Башар ал-Асад срещу град Алепо, който някога е бил населяван от 2 милиона жители. Бомбардировките обаче накараха 70 000 цивилни да бягат към Турция, а наземните действия, които продължават и в момента, могат да изгонят много други.

Семействата, които бягат от насилието в страната, може и да не спрат в Турция. Германският канцлер Ангела Меркел отлетя за Анкара на 9-ти февруари, за да уговори в последния момент турското правителство да убеди бежанците, които вече се намират в страната да удължат престоя си там. Тя предложи да осигури директен въздушен превоз към Европа за 200 000 - 300 000 сирийски бежанци годишно при условие, че Турция спре пътуването им към Гърция и ги приеме обратно, ако те все пак се доберат до там.

Путин е брилянтен тактик, но няма стратегическо мислене. Няма причина да се мисли, че намесата му в Сирия има за цел да влоши бежанската криза в Европа. Всъщност, неговата намеса е стратегическа грешка, защото тя го въвлече в конфликт с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, което накърни интересите и на двете страни.

Но след като Путин веднъж видя възможност да ускори разпадането на ЕС, той се хвана за нея. Той завоалира действията си, като започна да говори за сътрудничеството срещу общия враг -  ДАЕШ (другото име на Ислямска държава). Руският президент следваше подобен подход и в Украйна, с подписването на Споразумението от Минск, чиито разпоредби в последствие не спази.

Трудно е да се разбере защо лидерите на САЩ и ЕС разчитат на думата на Путин, вместо да го оценяват по поведението му. Единственото обяснение, което мога да намеря е, че демократичните политици се опитват да успокоят своите общества като рисуват една много по-благоприятна картина вместо да покажат действителността. Факт е, че Путин и ЕС са обвързани в надпревара с времето: Въпросът е кой ще рухне първи.

Режимът на Путин е изправен пред фалит през 2017 г., когато е падежът на голяма част от външния дълг на Русия, а политическите вълнения могат да избухнат по-рано от това. Популярността на Путин, която остава висока, се основава на обществен договор, според който правителството трябва да осигури финансовата стабилност и бавно, но стабилно растящ стандарт на живот. Западните санкции, съчетани с резкия спад в цената на петрола, ще принудят режима да се срине и по двете направления.

Бюджетният дефицит на Русия работи със 7% от БВП, а правителството ще трябва да го намали до 3%, за да предотврати излизането извън контрол на инфлацията. Руският фонд за социална сигурност е на изчерпване и трябва да се слее с правителствения инфраструктурен фонд, за да оцелее. Тези и други събития ще имат отрицателен ефект върху жизнения стандарт и позицията на избирателите преди парламентарните избори през есента.

Най-ефективният начин, чрез който режимът на Путин може да избегне срив, е да накара ЕС да се срине първи. ЕС, който вече се разкъсва по шевовете, няма да бъде в състояние да поддържа наложените на Русия санкции след нахлуването й в Украйна. Напротив, Путин ще бъде в състояние да извлече значителни икономически ползи от разпада на Европа, използването на връзки, свързани с търговски интереси и антиевропейските страни, които той внимателно вече е обработил.

ЕС наистина е на път да се разцепи. От финансовата криза през 2008 г. и последвалите спасителни пакети за Гърция, съюзът се е научил как да забърква криза след криза. Но днес той се сблъсква с пет или шест кризи едновременно, което може да се окаже твърде много за него. Както Меркел правилно предвиди, кризата с бежанците има потенциала да унищожи Европейския съюз.

Когато една държава, или обединение от държави, е в смъртна опасност, за лидерите й е по-добре да се изправят срещу суровата реалност, отколкото да я игнорират. Надпреварата за оцеляване изправя ЕС срещу Русия. ДАЕШ представлява заплаха и за двете страни, но това не трябва да се надценява. Атаките на терористите, независимо колко ужасяващи са те, не могат да се сравняват със заплахата, която идва от Русия.

ДАЕШ (а преди това Ал Кайда) е призната за ахилесовата пета на Западната цивилизация - страхът от смъртта - и се е научила как да използва това. Чрез събуждането на латентната ислямофобията на Запад и карайки обществеността и политическите среди да се отнасят към мюсюлманите с подозрение, те се надяват да убедят младите мюсюлмани, че няма алтернатива на тероризма. След като тази стратегия е разгадана, за нея има прост антидот: Не се дръжте по начина, по който вашият враг иска от вас да се държите.

На заплахата, която идва от Русия на Путин обаче ще бъде трудно да се противодейства. Признаването на неуспеха ще направи задачата още по-трудна.

* Джордж Сорос е американски финансист, инвеститор и филантроп, председател на фондацията Отворено общество. Пионер в хедж-фонд индустрията, той е автор на много книги, включително  "Новата парадигма на финансовите пазари: Кредитната криза на 2008 и какво означава тя"; "Трагедията на Европейския съюз"; "Финансовият смут в Европа и САЩ" и други. През 1997 г. българският президент Петър Стоянов му връчва орден „Стара планина“.