Тестовете могат да подтикнат децата към по-опасни наркотици

Цветан Цветанов от ГЕРБ предложи тестовете за наркотици да се включат към профилактичните прегледи при личните лекари за учениците. Идеята е превантивна мярка. Според депутати връзката родител-дете е нарушена, семейните ценности почти ги няма и по този начин това може да бъде поправено.

Провокирани от въпроса, уместно ли е всички деца да бъдат подлагани на такъв тип тестове, как биха ги възприели и може ли да има последствия от това, от Факти.бг потърсихме експертното мнение на психолога Ирен Йончева от Столичния център по наркомании, където е ръководител на Дневен център за работа с деца и юноши, употребяващи наркотици и техните родители.

По думите й, тестовете за наркотици ще са вмешателство в личното пространство на подрастващите, което те изключително много пазят.

Младежът не трябва да чувства, че някой се съмнява в него. Ако този вид тестове се правят превантивно при личните лекари, то това е като вид съмнение. Децата го приемат точно така. Много от тях биха го приели дори и като предизвикателство и провокация да го направят, заяви Йончева.

Г-жо Йончева, какво смятате за идеята, на учениците и тийнейджърите, да се правят задължителни тестове за наркотици, като част от ежегодните профилактични прегледи при личните лекари, с цел превенция на наркоманията?

Самото правене на тестове за наркотици е особен момент. Дали тийнейджъра е употребил наркотици или не, за него това е деликатен момент. Подлагайки го на тест това е един вид съмнение, което се изразява към него. Човекът, който прави този вид тест, трябва да има предвид някои специфики и неща, с които да се съобразява – трябва да се следи това, че тестът може да бъде манипулиран от тийнейджъра. Младежите много добре знаят, че могат да го направят, особено тези, които има какво да крият.

Другият момент е, че не мисля, че мястото за тези неща трябва да е при личния лекар. Детето трябва да бъде заведено на специализирано за целта място. За да се прави такъв тест трябва да има съмнение, че ученикът употребява наркотици. Мисля, че в случая ще се получи смесване на пространствата. Пространството, където това се прави и пространството, където се осъществяват други прегледи. Към личния лекар трябва да има доверие, като място, където детето може да отиде и да бъде прегледано, когато е болно например. Особено при тийнейджърите доверието е много „плаващо“. Те са изключително мнителни към всеки - с кого биха могли да споделят и т.н.

Този род тестове е абсолютно изключено да се правят и в училище. Ако има съмнение за употреба на наркотици, трябва да се действа по реда учител – училищен психолог – родител. След това, родителите трябва и биха могли да се обърнат към специалисти. Тази процедура е трудна и тромава, но трябва да бъде спазена.

Има места в София, които се занимават с тези проблеми. Родителите могат да потърсят съвет, как биха могли да привлекат детето към специалист и то да отиде при него. И това се случва наистина, не е просто твърдение. Има деца с този проблем, които успяват да стигнат до центрове, където се работи с тях.

Тези тестове бяха посочени като решение за връзката родител-дете, която по думите на Цветан Цветанов е цитирам: „почти нарушена у нас и семейните ценности почти ги няма“. Няма ли го тук обаче и другият момент, че ако те станат задължителни, може да е грубо вмешателство в отношенията между родителите и децата?

Не знам дали ще е вмешателство в тази връзка. По-скоро ще е вмешателство в личното пространство на подрастващите, което те изключително много пазят. В тази възраст личното пространство е център за тях и личността, която те изграждат. Да, това може да се отрази и като реакция от подрастващия към родителя. Знаем, че родителят е отговорен за това да пази детето. Ако тази връзка, дете-родител, обаче е нарушена, тя си стои такава докато не започне да се работи върху нея.

По-скоро трябва да мислим каква е причината за самата употреба на наркотика. Някаква потребност не се задоволява, защото това е едно заместване. Първите, които забелязват промените в поведението на детето, са именно родителите и близките. Много са редки случаите, когато тийнейджърът идва сам и заявява своя проблем и това, че има нужда от помощ.

Как действа детската психика относно наркотиците и защо тийнейджърите прибягват до употребата им?

Тийнейджърите са деца, които експериментират и то не само от гледна точка на вещества. Експериментират в поведението и всичко, което за тях е любопитно и интересно. Това е част от тяхното порастване като поведение и няма как да бъде избегнато или прескочено. Живеем в свят, в който всичко е изключително достъпно, както от страна на информация, така и за съжаление, от страна на психотропни вещества от всякакъв род. Това, което правят децата е да експериментират и на тях им се предлага да го правят. Едни от тях спират на ниво експериментиране, други обаче се „закачат“, защото нещо в поведенческият им модел и структурата на личността позволява това и този модел на поведение е дисфункционалният.

Това да употребяваш вещества означава, че криеш емоциите от самия себе си, не ги признаваш и не си позволяваш да ги изпиташ.

Подрастващите експериментират, за да са различни и да открият това, което ще е както се казва „тяхното“. За съжаление в днешно време се предлагат всякакви видове експерименти. Този момент обаче може да бъде овладян. Родителят не може да спре децата си да излизат или да се срещат с различни хора, но може да разговаря с тях по един необвиняващ начин.

Младежът не трябва да чувства, че някой се съмнява в него. Ако този вид тестове се правят превантивно при личните лекари, на всяко едно дете, което отиде при тях на преглед, то това е като вид съмнение. Децата го приемат точно така. Много от тях биха го приели като предизвикателство и биха си казали: „Ами ако теста ми е положителен какво ще стане?“. Те са в такава възраст, в която обичат да провокират и да експериментират с поведението. Знаем, че наркотиците променят поведението.

Тук не стои ли и момента със стигмата? Ако тестът е положителен, а детето просто е експериментирало... много хора не разбират това и биха го определили веднага като наркоман. Това би било опасно за едно дете.

Да, ако детето е било само на ниво експеримент и е решило, че няма да повтори, но бъде обвинено за това, би могло да бъде опасно. Решението или поведението на детето може да се влоши. Реакцията на родителя, обикновено от страх, е да обвини детето - „Как можа да го направиш...“. Затова подрастващите не желаят да го споделят и се страхуват. Не казвам, че родителят трябва да е приятел. В никакъв случай! Родителят е родител и той трябва да бъде авторитет. Подходът, обаче, не трябва да е обвинителен. Ако е такъв, децата издигат стена и защита.

При положителен тест трябва да се седне и да се каже, например: Какво ще кажеш за това...?“, но не и „Как може така!“. При един положителен тест има такъв момент, че това трябва да се изкоментира веднага, в рамките на 45-50 мин. и да се долови, защо се е стигнало до това, в противен случай момента изтича. Дори и ако детето се изпрати по-късно на психолог, нещата са изтекли като енергия и работата става по-трудна. Личният лекар няма време за това. Такива случаи са работа на психолог или професионалист в тази сфера. Трябва да се подходи с разбиране към детето, относно това, какво се е случило и какво го е накарало да постъпи по този начин.

Тези тестове не могат да засекат най-новите дизайнерски наркотици. По този начин децата не се ли подтикват към тях, от страх да не бъдат хванати? Знаем, че този род наркотици са едни от най-опасните...

Тестовете могат да се приемат от децата като провокация. Могат да си кажат: „Хайде да ви видя сега, като ще ни проверявате, как ще ни хванете?!“. Това е поведението на един тийнейджър. В практиката си съм срещата подобно поведение директно към мен: „Ти си ми правила тестове, аз знам, че има наркотици, които не се хващат с тях!“. Това беше директна провокация към мен. Тогава отново се въздейства на принципа, че това не е обвинение към детето, че аз много добре знам това и, че в случая кого ще лъже по този начин – себе си или мен, защото в крайна сметка важният е то. Абсолютно възможно е тестовете да подтикнат децата към експериментиране с по-опасни наркотици.

Наркотиците винаги ще изпреварват новите тестове, които ще излизат, тъй като процедурата, докато едно вещество бъде признато за такова е дълга.

В последно време се наблюдава, че все повече млади и добре образовани хора, на високи позиции също прибягват до наркотиците, като метод да осигурят работоспособността си и т.н. Не трябва ли, преди децата, по-възрастните да се подлагат на тестове, както пример, който дават? Кой ще провери депутатите ни например, в чиито ръце стоят важни решения за страната?

Примера, който даваме на децата е много важен, защото те много добре виждат какво се случва около тях и копират поведението. Това е абсолютно нормално. Децата копират първо от родителите си и след това от обществото. Никой не е застрахован от прибягването до употребата на наркотици. Употребата им е заместване на някаква незадоволена потребност. Това дали по този начин иска да си осигури по-голяма трудоспособност е абсолютно замаскиране на основната причина, която този човек не задоволява. Всъщност, защо му е нужно толкова много да работи и какво замества по този начин, когато часове наред работи?

Най важен е примера, който даваме на тези млади хора, които след време ще бъдат на нашите места, от тях ще зависят решения и всъщност, кога ще развалим порочния кръг, в който се въртим?! Депутатите биха могли да дадат пример със своето поведение и с това, което правят за държавата. Това ще е най-добрият пример и нещо, което ще е много полезно за нашите подрастващи.