Украйна е геополитически провал

„ Украйна бе голям геополитически провал. Задават се много повече проблеми и огромни разходи, отколкото ползи. Москва отдавна е наясно, че украинската криза не може да бъде решена, докато САЩ участват не в решението, а в поддържането на огъня. Путин ще иска преки разговори със САЩ, тоест нов формат на нормандската група“. Това заяви за Факти.бг Симеон Николов – директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения.

Кой кризисен регион е по опасен?

Още новини от Украйна

От двата кризисни региона на Източния фланг на НАТО – Сирия и Турция на юг  Украйна и Черно море на север, последният е по–рисков в краткосрочен план. Някои коментатори прогнозират дори развръзката на украинската криза да настъпи през есента на тази година, други считат, че само чрез война може да се излезе от задънената улица и цялата вина за провала и последствията да се прехвърлят на Русия.

И за двата кризисни региона обаче се прави един сходен извод: промени трябва да настъпят преди новият кандидат–президент на САЩ да седне на президентския стол. Ако това е Хилъри Клинтън, тя би отменила забраната на Обама да се доставят оръжия на Украйна, макар че това се случва въпреки позицията на сегашния американски президент. Затова е разбираемо и бързането на Русия в Сирия и опитите за коалиция Турция–Иран–Русия.

До какво ще доведат провокациите за военни действия в Украйна?

Провокацията за военни действия в Украйна води до различни резултати, в зависимост от това, къде ще бъде проведена. Насочването й срещу Крим може да предизвика въвличане на Русия във война, докато такава в Донбас по западни схващания е вътрешноукраинска война, която и без това се води с променлив успех.

Официално никоя западна сила в момента не би предприела въоръжен конфликт, с цел връщане на Крим в състава на Украйна. Нещо повече, зачестиха предложения, последното в авторитетното издание The Foreign Policy, Украйна да се откаже и от Донбас, чието реинтегриране би било самоубийствено за Киев и само ще пречи на страната да стане европейска, по–трудно ще е и провеждането на реформите.

Това са закъснели предложения, защото още в самото начало Русия се определи и заяви, че няма интерес от присъединяване на тези територии. Но по–важното е, че днес цяла Украйна е пред икономически колапс и според експерти не е изключено още през септември да станем свидетели на срив на украинската икономика. Освен това, в страната цари хаос, а централната власт изглежда е изгубила контрол над процесите. При това управление няма и политическа воля за изпълнение на Минските споразумения. 853 обстрела за едно денонощие в ДНР не свидетелстват за примирие.

Украйна търпи и външнополитически поражения както по линия на подкрепа и перспектива за членство в НАТО и ЕС, така и от САЩ. Безпокойство предизвика и сближаването между Турция и Русия, а именно на антируска основа между Киев и Анкара бе сключен договор за стратегическо сътрудничество във военната област. Със сигурност в разговорите в Санкт Петербург между Путин и Ердоган или между неговите министри е споменато условието Анкара да не подкрепя т.н Меджлис на татарите и планове за дестабилизиране на Крим.

Възможни ли са военни действия в Крим?

В такава ситуация е малко вероятно президентът Порошенко да заповяда военна операция в Крим. От друга страна е всеизвестно, че всички силови ведомства на страната са под тоталния контрол на външни сили и нищо в тази област не може да се случи, без да е планирано извън Украйна. Освен центробежните процеси в страната, съществуват и много крайно радикални сили. Техните екстремистки желания и цели бяха подхранвани например от говорителя на Върховната Рада Александър Турчинов– „войната е неизбежна и ще си върнем Крим”, или от бившия министър на отбраната Валерий Гелетай, обещал да проведе в Севастопол „украински парад на победата”. Турция съдейства за оборудването на сформираната от турската фашистка организация „Сивите вълци” част /около 250/ души/, от която се присъедини към така наречения Кримски батальон.

Не е изключено външни сили неофициално да са намеквали, обещавали или дори подкрепяли някои крайни идеи на тези радикални сили в Украйна. Пресен е споменът от 2008 г. с авантюрата, която предприе Саакашвили в Грузия, същият който днес е губернатор в Одеса.

Тъй като някои среди на Запад поставиха под съмнение дали въобще е имало саботажни действия в Крим или е измислен сценарий от Русия, трябва да си припомним, че източници от Чехия след посещение в Украйна предупредиха за предстоящи събития, способни да предизвикат война. Освен това, съсредоточаването на въоръжени сили от украинска страна, точните бройки на прехвърлената в посока Крим бронирана техника, оръдия, камиони, личен състав, вида на униформите им дори и т.н. бяха заснети. Разпространени бяха и снимки на намерените взривни материали.

Направени бяха пълни самопризнания на заловените, разкрили плановете и имената на командирите и координиращите операцията. И накрая, едва ли Русия ще убие двама свои военни, за да инсценира тази история. Затова реакцията на Брюксел, аргументирана с „липса на доказателства” беше прибързана. Русия няма интерес да рискува и очертаващото се поне частично снемане на санкциите, а и има да решава спешни и важни задачи в Сирия, а не да отваря втори фронт.

А кой има интерес?

„Кой има интерес?” е логичният въпрос в подобна ситуация. Очевиден е опитът да бъде предизвикана Русия да предприеме военни действия. Съгласно международната практика за борба срещу терористични групи тя трябваше да удари по местата, от които

бяха изпратени тези хора, тоест по украинска територия. Най–вероятно някои крайно радикални сили са искали да демонстрират своите възможности, искали са да докажат правилността на схващанията и плановете си. Целите им обаче носят повече белези на едно локално мислене: да дестабилизират региона в период на подготовка на избори, да навредят на туризма и т.н.

Защо обаче властите в Киев не спряха тези радикални сили?

Нека си спомним, че властите не предприеха нищо и през есента, когато бяха   взривявани електрическите стълбове и прекъснато електроснабдяването на Крим.

Ако планиралите операциите са били окуражени отвън, обяснението би било, че наистина предизвикването на криза на ръба на голяма война, носи ползи в няколко насоки:

– първо, в рамките на решаващия етап от предизборната кампания в САЩ на определени среди е необходим точно такъв конфликт, за да затвърдят успеха на кандидата си;

– второ, да подсили основанията за искането на САЩ за допълнителни санкции срещу Русия;

– трето, да предизвика конфликт, който да отклони вниманието на Русия предвид засилената й роля в Сирия;

– четвърто, предвид на това, че Европа е ангажирана пряко, а не САЩ, това би било хвърляне на един тежък хомот на врата на ЕС, т.е. усилване на натиска срещу Брюксел;

– пето, незабелязано от никого досега, че е избран момент, в който двата нови руски кораби с ракети „Калибър” и други военноморски сили бяха напуснали вече Севастопол и тръгнали към Средиземно море, където от 15 август започна голямо военноморско учение.

Разсъжденията от украинска страна може да са били в посока:

– да се създадат условия за окончателно спиране на мирния процес, към който Киев очевидно няма интерес;

– да се попречи на нарастващия стремеж сред европейските страни за смекчаване на санкциите срещу Русия;

– да се отклони вниманието на населението от катастрофалното социално–икономическо положение в страната.

Такива цели обаче са нереалистични от гледна точка на здравомислещи политици: рискът да се разгори военен конфликт е много голям, а не може в Киев да не съзнават, че не са в състояние да спечелят войната.

Още в средата на украинския конфликт се роди една прогноза, която започва да получава очертания. Украйна бе голям геополитически провал. Задават се много повече проблеми и огромни разходи, отколкото ползи.

Дали Западът ще потърси начин да се отърве от Украйна? Как би могло да се случи това, без да се признава провала?

Като Киев предизвика с всички възможни средства война, в която Русия да бъде принудена да влезе. Тоест Киев да започне война, за да я загуби. Путин ще трябва да се справи във възможно най–кратък срок. Украйна ще претърпи съкрушително поражение.

Отговорността за съсипване на страната ще бъде хвърлена на Русия. Но Западът ще се отърве от режима, който помогна за провал на плановете им. Страни по проваленото Минско споразумение са Германия и Франция, а не САЩ. Меркел и Оланд да въведат ред или да си посипят главите с пепел. Русия не може икономически да поеме възстановяването на 45 - милионна страна. Ако санкциите не можаха да я разклатят, това би я доубило.

Как ще отговори Путин на предизвикателството?

Той няма да направи това, което очакват от него. Отговорът му няма да е военен. Една икономическа изолация ще е по–страшна за Украйна, която и без това е пред икономически колапс. По–скоро въпросът е, а какво ще направи сега Порошенко за предизвикване на война, като единствен изход за спасяване на Запада от геополитическия провал.

На второ място, Москва отдавна е наясно, че украинската криза не може да бъде решена, докато САЩ участват не в решението, а в поддържането на огъня. Путин ще иска преки разговори със САЩ, тоест нов формат на нормандската група.

В тази връзка, след реакцията на ЕС и САЩ, той веднага използва повода да поиска натиск върху Киев за изпълнение на Минските споразумения. Предимството му е, че Русия официално не е страна в конфликта, въпреки въздействието й върху процесите и събитията в Източна Украйна. Името Крим също не фигурира в Минските споразумения.

Обсъжданата в момента възможност за прекъсване на дипломатическите отношения би била ескалираща стъпка. Освен това, посолството на Русия в Киев и сега е празно. А идеята възникна от неадекватната реакция на Киев, а не от предотвратените терористични действия.