Референдумът - мирната революция срещу партокрацията

Арогантното и нахално поведение на самовъзпроизвеждащия ни се политически елит трябва да получи адекватен отговор от нас избирателите. Референдумът е една уникална възможност за това. Това заяви в интервю за Факти.бг  представителят на Гражданска инициатива „100 процента мажоритарен избор в два тура“ и бивш депутат Иван Сотиров. Парламентарните групи са превърнати в корпуси от евнуси, чиято основна цел е да охраняват партийния бос, без това да представлява опасност за неговия харем. Ние вече нямаме избори, на които да обсъждаме личности и техните платформи, а партийно-корпоративни техники и тактики за надхитряване, заяви Сотиров, който коментира известните и прогнозни кандидатури за изборите. 

Предстоят президентски избори и референдум на 6 ноември тази година. Трябва ли избирателят да излезе да гласува този път и да каже мнението си дали народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура, подкрепят ли въвеждането на задължителното гласуване на избори и референдуми, както и подкрепят ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политически партии и коалиции, да бъде един лев за един получен действителен глас ?

Този референдум дава уникална възможност на българския избирател да направи радикална промяна на политическата система. Преминаването от пропорционална към чисто мажоритарна система всъщност ще бъде мирна революция, бунт на гражданите срещу партокрацията.  Когато имаме един напълно компрометиран политически елит, единственият демократичен и мирен начин той да бъде сменен, е когато избирателите изпълнят конституционното си право и задължение да упражнят властта непосредствено. В чл. 1 на нашата Конституция се казва: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.“ Положението, в което се намираме днес, е в грубо противоречие с тези разпоредби на този чл. 1, който е създаден като контрапункт на чл.1 от Живковската конституция. Парламентарните партии са наложили система, при която нашето право за участие в управлението е ограничено само и единствено до „избора“ на посочените от партиите кандидатури, по определени от същите тези партии правила. Системата е изградена така, че както и да гласуваш, избираш само хората от матрицата. Пропорционалната система е основното политическо оръжие на партиите срещу гражданите. Тя осигурява механизма за противоконституционното  присвояване на народния суверенитет от политическите партии. Ако преди 10 ноември 1989 г. нашият суверенитет беше присвоен от една партия, то сега той е присвоен от картела от партии, независимо дали са управляващи или опозиционни.  Не е случайно, че всички партии мълчат по въпроса за референдума, особено в частта му за чисто мажоритарната система. Целта е неудобната за партиите тема да бъде погребана с мълчание.

Важно ли е след 26 години „Преход”  да бъде променена политическата система и как? Защо политиците не желаят депутатите да бъдат избирани с мажоритарен вот? Не измислят ли несъществуващи заплахи и не ги ли опровергават в същото време местните избори, та дори и президентските, които са един вид мажоритарен вот?

Моето дълбоко убеждение е, че пропорционалната политическа система е в основата на политическия упадък в страната ни. Апаратното редене на листи от партийните лидери и партийните апарати уби  демокрацията в партиите и в България.  Парламентарните групи са превърнати в корпуси от евнуси, чиято основна цел е да охраняват партийния бос, без това да представлява опасност за неговия харем. Ако сменим модела, и ние гражданите започнем пряко да избираме нашите представители в парламента, това коренно ще промени системата. За народния представител вече доверието на избирателите ще стане по-важно от доверието на партийния началник. Самите партийни ръководства ще се принудят да търсят мажоритарно избираеми личности, ако искат партиите им да оцелеят. Мажоритарната система не е срещу партийната система, напротив тя ще я заздрави като демократизира партиите, а от там и държавата. Ще оцелеят тези партии, чиито лидери приемат да са първи измежду мажоритарно избран политически елит, а не работодатели на назначени от тях послушници. Не е случайно обстоятелството, че националсоциализмът, комунизмът и фашизмът  са победили в държави, в които е въведена пропорционална система.  

Има няколко вредни мита за опасностите, които крие мажоритарният избор, подмолно тиражирани от агентите на статуквото и от хора, които наивно и безкритично повтарят тези митове.

Първият е как олигархията щяла да си накупи депутати, защото мажоритарният избор бил скъп. Та нима сега не ни управлява олигархията? Ако олигарсите смятаха мажоритарния избор за по-удобен вече да са го въвели. Може ли някой да обясни как точно олигарсите ще се затичат да организират купуването на изборите в 240 едномандатни мажоритарни района? Те сега си създават и пазаруват цели партии и директно поръчват на лидерите кой да влезе в листите. Да не са луди да си направят на баир лозе и да се юрнат да организират 240 кампании? Големите олигарси поръчват музиката във всички партийни централи, купуват и продават партиите като футболните ни клубове, трансферират депутати като футболисти, затова и политиката ни и футболът ни са на едно дередже. Лъжа е, че мажоритарният избор е по-скъп. Напротив, в рамките на един мажоритарен район с около 25 хил. избиратели, което е колкото една средно голяма община, човек в четири годишния периода между два мандата може да си направи класическа кампания с местни инициативи, срещи с избирателите и листовки. Най-скъпата част от кампанията – участието в националните медии не влияе на такъв тип вот. Ако вземем за пример изборите за кмет, които са мажоритарни, ще видим, че над 90% от кметовете са избрани без нито едно участие в националните медии, а точно големите национални медии са най-мощното средство, чрез което олигархично-политическият модел манипулира избирателите. Това мощно и скъпо средство, без което не може да се участва в пропорционален избор, е недостъпно за простосмъртните кандидати. Пропорционалната система предполага основно национална кампания, която се води изключително през националните медии.

Вторият мит е, че веднъж сме имали мажоритарен избор и той се е провалил. Има се предвид идиотското предложение на Първанов за това 31 от 240 депутата да се избират мажоритарно и то без балотаж. Това не беше никакъв мажоритарен вот, а един жалък опит на тогавашния Президент да се прави на интересен, което коства на собствената му партия предизвестен провал. Смея да го твърдя, защото още тогава като народен представител от опозицията, предупредих мнозинството от БСП, че този псевдомажоритарен вот ще бъде подчинен на пропорционалния, и след като социологически те са втора политическа сила и то със съществена разлика зад първите /тогава това бяха ГЕРБ/, ще бъде успех, ако хванат някой мажоритарен район. Те не хванаха нито един. Нямам намерение да коментирам глупостта и абсурдността на решението за въвеждането на тези 31 „мажоритарни“ района. Само за илюстрация ще споделя какво ми каза един колега, бивш депутат, който е изключително интелигентен човек и обществено активен, когато говорехме за този т.н. „мажоритарен вот: „ Ти знаеш ли, че сега като ми каза, се замислям и май имаше и мажоритарен кандидат.“ Не е без значение и обстоятелството, че това решение на парламента беше противоконституционно, но под натиск на Президента Конституционният съд си затвори очите. Тогава Конституционният съд отхвърли 8% бариера за коалиции, защото гласът за самостоятелно участващи партии при 4% бариера придобивал двойно по-голяма тежест. Същевременно, за Конституционния съд не се оказа проблем, че тежестта на гласа за депутат избран в големите едномандатни райони с по над 300 хил. избиратели е над десет пъти по-голяма от тази на средната тежест на гласа за депутат избран в пропорционалната листа.  Но в крайна сметка това, което се оказа съществено за КС беше, че президентската квота надделя и се реши това, което Първанов поиска – 8% бариера за коалиции падна и 31-те мажоритарни района останаха.  

Третият мит е, че местните олигарси ще пробият на някои места. Той се тиражира от защитниците на националния партийно-олигархичен модел, които се плашат от местна конкуренция. С пропорционалната система местните олигарси са принудени да играят като подизпълнители на партиите. Всички местни олигарси, директно или в повечето случаи чрез подставени лица, участват в партийните листи, и сега драмата е да не тръгнат да се еманципират и да играят самостоятелно – от подизпълнители да станат директни изпълнители. Ние имаме примера с местните феодали братя Галеви, които загубиха на своя територия мажоритарен вот. Разбира се това не е гаранция, че някъде няма да има пробив.

Четвъртият мит е, че ще останат само две партии. Ами това очевидно не е така, за пример може да се даде Франция, в която има мажоритарна система с балотаж и в парламента й присъстват традиционно повече партии, отколкото в нашия парламент.

Петият мит е, че ДПС ще си увеличат мандатите. Напротив, ще им се намалят, въпреки че е абсурдно и вредно, когато се говори за промяна на системата, това да е свързано със съображения за това как да бъде ощетена или облагодетелствана някоя партия. Такъв тип мислене ни е довел до това положение, а и практиката показва, че конюнктурните решения винаги се обръщат срещу създателите им. Но това, което е съществено да се отчете в случая е, че етническите и крайните партии ще бъдат обречени при въвеждането на чисто мажоритарна система с балотаж. Ако ДПС, ДОСТ или която и да е друга партия залага на етнически вот при мажоритарна система ще претърпи пълен провал. Както и да се ситуират едномандатните райони, очевидно е, че примерно ДПС, залагайки на етнически вот, ще има едва половината от сегашните си мандати. В останалите райони те нямат етническо преимущество, което означава, че на балотажа ще загубят. Само по пропорционалната система пръснатия етнически вот и напазаруваните гласове в ромските квартали и др. се превръщат в мандати. Така, че мажоритарната система ще елиминира партиите, които разчитат на етнически или радикален вот на маргинализирани групи. За да те изберат мажоритарно, трябва да си консолидирал вота на поне 50% от избирателите, а не да попаднеш в националната политиката с гласовете на 5% маргинали.

Въпросът с мажоритарният вот решава и проблема със задължителното гласуване. При сега действащата пропорционална система, някои се чудят как да задължат хората да „избират“, след като реално нямаме избор.  Народът е казал „На сила хубост не става“, накарай българина да направи нещо на сила и ще съжаляваш, но когато това е свързано с управлението на страната ни ще съжаляваме всички. Гласуването насила, е гласуване напук. Мажоритарният вот дава възможност за свободен избор. Това ще мотивира повече хора да участват доброволно и убедено и да гласуват ЗА, а не за да прецакат някой, а накрая себе си и всички нас, както се случва все по-често напоследък. 

Що се отнася до намаляването на субсидията, категорично съм ЗА. Това арогантно и нахално самовъзнаграждение на парламентарните партии, за наша сметка, и то в десетократен размер спрямо нивата в Европа, за това че са ни превърнали в най-бедната и корумпирана страна трябва да се премахне. Това може да се случи само с референдум. Няма друг начин, освен с референдум, партийните наглеци да бъдат принудени към ограничения. Идеята за субсидиите беше партиите да могат да са независими от корпоративни влияния и да правят политика в обществена полза. Очевидно е, че партиите са основно на корпоративна издръжка, обслужват корпоративни, а не обществени интереси и дори самите те са се превърнали в корпорации. В този смисъл субсидията за тях се явява като бонус, който ние данъкоплатците им даваме за това, че злоупотребяват с обществените средства.  

Три въпроса от предстоящия референдум бяха обявени за противоконституционни от Конституционния съд? Смятате ли, че това е тенденциозно?

Не мисля, че това беше тенденциозно. Тук и президентът и КС спазиха закона и Конституцията. Независимо дали  ни харесват или не, законът и Конституцията са такива и трябва да се спазва.  Разводняването на референдума с ефектни, но спорни въпроси само би му навредило. Така, че според мен с това си действие Президентът всъщност подкрепи провеждането на референдума.  Емоционалните атаки срещу него бяха неоснователни. Надявам се инициаторите на този референдум да съзнават отговорността си, че с него те дават огромен шанс за радикална промяна на политическата ни система. Ще бъде жалко ако този уникален шанс бъде пропилян като се употреби за старт на поредният нов партиен  проект. Едно популярно шоу може да влезе в историята ни като детонатор за революция, може и да се превърне в кавър на партията на Бареков, но няма как да бъде и двете.   Партийното статукво разчита основно на това да избяга от сериозния дебат на референдума, като го изроди в допитване за или против шоуто на Слави и деградира идеята за революционна промяна на партийната система до поредния користен опит да се яхнат популярни теми за користни партийни цели.  

Какви са прогнозите за предстоящите президентски избори. Вероятен кандидат ли е Борисов от ГЕРБ, кой е най-подходящият кандидат на Реформаторите?

Бих се ангажирал да прогнозирам политически събития и избори. В случая нямаме нито политика, нито избори. Големият сблъсък ще е между партии от едно управление. Някакъв генерал въздухар, който довчерашните участници в правителството на ГЕРБ от АБВ пробутаха на давещата се БСП като руска шамандура. На терена е патриотична двойка пак от това управление. Управляващата реформаторска гарнитура прави кастинг за спаринг - партньор на кандидата на ГЕРБ, всяка гражданска кандидатура, с която партиите от Блока ще си измият ръцете за провала на тези избори е подходяща. Сигурното за ГЕРБ е, че те не знаят кой ще им е кандидата, а и Борисов още не е решил. Относно кандидатурата на Борисов. Самият Борисов многократно е подчертавал, че властта е в правителството, а не в Президента, което е самата истина. В този смисъл неговото кандидатиране за президент, би означавало да хвърли короната, за да отиде в манастир и да търси убежище. Кандидатирането му за Президент ще бъде възприето, като опит за бягство и проява на страх и слабост. Така той рискува да загуби всичко. Премиерството със сигурност, а вероятно и битката за Президент. За партията си той ще бъде абдикирал лидер, а за враговете му, които го чакат на гюме ще бъде чудна мишена, а той знае, че всички са му врагове и най-вече съюзниците.  Борисов нито има желанието за този пост, нито илюзията, че от там може да ръководи партията и държавата. Не виждам начин да бъде прилъган за такава авантюра при неговата предпазливост и здрава интуиция.  Участието му, при пълното отсъствие на политическа конкуренция или на тежка криза в държавата, би имало само една логика – принуда от задкулисни и външни за страната ни фактори.

Този фарс основните политически партии, да крият до последно кандидатите си е поредното доказателство, че демократичният избор в страната ни е компрометиран. Ние вече нямаме избори, на които да обсъждаме личности и техните платформи, а партийно-корпоративни техники и тактики за надхитряване. Който и да бъде избран, при това положение, няма да има легитимността на демократично избран, а на спуснат и договорен Президент.

Това арогантно и нахално поведение на самовъзпроизвеждащият ни се политически елит трябва да получи адекватен отговор от нас избирателите. Референдумът е една уникална възможност за това. Ние трябва да участваме активно в референдумите, независимо как ще гласуваме на тях, дори като форма на протест срещу арогантността на партийната каста. Очевидно е, че статуквото ще използва всевъзможни средства, за да брани присвоената от нас власт, като проваля всеки граждански опит за пряка демокрация. Активното ни участие в референдумите е единственият мирен и демократичен начин да си върнем узурпираното от олигархично - партийната мафия управление на България!