Добре дошли в цирк ООН

Битката за поста генерален секретар на ООН тази година е по-оспорвана от Европейското по футбол във Франция и много по-интересна от Олимпиадата в Рио де Жанейро. А най-сериозната част, онази с грубия пазарлък и ударите под пояса, тепърва предстои.

Известно е, че в надпревара като тази твърде често не печели най-добрият. В началото на настоящата кампания обаче цареше уверението, че тази година ще видим безпрецедентна проява на прозрачност. Кандидатите трябваше и наистина бяха публично обявени от правителствата на страните си. После преминаха през солидно препитване от членовете на ООН. Дори водиха и телевизионен диспут. Само че в ООН совите никога не са това, което са.

Хакнати имейли, фалшиви акаунти в Туитър, обвинения в клевета и задкулисни сделки – добре дошли в цирк ООН. С навлизането в решаващия си етап изборът за най-висшия дипломатически пост в света за секунди се върна към до болка познатите задкулисни сделки. В тях по традиция доминират съперничествата на Стария континент, както и новата ледникова епоха в отношенията по оста Вашингтон-Москва. Този многосериен филм вече сме го гледали в годините на Студената война и отдавна не е интересен на никого.

 На 13.10.2006 г. Общото събрание на ООН избра единодушно южнокорееца Бан Ки-мун за генерален секретар на ООН. Кампанията преди десет години беше изключително драматична, но сега ситуацията изглежда още по-заплетена. (Снимка: АР) 

На теория новият генерален секретар се избира от 193-мата членове на Общото събрание по препоръка на 15-членния Съвет за сигурност. На практика това означава, че петимата постоянни членове на Съвета за сигурност имат решаващото право на вето, като обичайните заподозрени САЩ и Русия и в момента пазят ключовите козове за последното раздаване.

Сега малко конкретика. Надпреварата излъчи изявен фаворит и няма да има нищо изненадващо, ако той замени Бан Ки-мун в началото на 2017 г. Бившият португалски министър-председател Антониу Гутериш отговаря на условията. Само допреди година той беше върховен комисар на ООН за бежанците – може би най-актуалната тема на планетата в момента. Гутериш определено притежава нужния политически опит и трудова характеристика, които го правят идеален кандидат за поста.

Само че винаги има едно „но”. Португалецът е много далеч от двата неофициални критерия за настоящия вот – жена шеф на ООН и родно място в Източна Европа. Логично е да се смята, че Гутериш не е особено любим и на Русия. Москва смята, че е ред на източноевропеец да оглави ООН и вероятно ще попречи на бившия лидер на западноевропейска държава от НАТО да поеме кормилото. Така че Гутериш може и да спечели първите 5 гласувания, но на практика те не му носят почти нищо.

Португалецът Антониу Гутериш спечели досегашните пет гласувания, но истинската битка тепърва започва. (Снимка: АР)

Гутериш води временното класиране, но никак не е изключено да се случи нещо друго. Напълно възможно е отхвърлян в даден момент кандидат в крайна сметка да се наложи в течение на пазарлъците, пардон, преговорите. Този мач вече е игран. В годините на Студената война, САЩ и Русия (по това време СССР) си играеха на „блокирай чуждия претендент за поста” в полза на компромисен вариант. Казано по друг начин – системата облагодетелства най-малкия общ знаменател или кандидата, който притеснява най-малко петте велики сили.

Днес има претенденти, които отговарят на тези условия. Сръбският външен министър Вук Йеремич, който е на второ място в момента, може да се окаже силен кандидат. Предвид сложното политическо маневриране неочакван фаворит може да се окаже и външният министър на Словакия Мирослав Лайчак. Кои са силните и слабите им страни?

Лайчак неочаквано дръпна напред в класирането напоследък. Причините са, че проруският премиер на Словакия Роберт Фицо посети Москва четири дни преди третото гласуване. В Кремъл той неочаквано сметна за важно да акцентира върху критиките си към санкциите на ЕС срещу Русия заради Крим. И Лайчак скочи в класирането. Само че със сериозната заплаха от вето на финала от противниците на Москва.

При два почти сигурни червени картона от Вашингтон, а вероятно и от Лондон, никой не може да гадае бъдещето.

И както често се случва в сложна ситуация, тя става още по-сложна, защото в нея се намесва българин или още по-страшно – българка. Да не говорим за сегашното статукво, при което българките са две.

Ситуацията определено е странна и дори абсурдна. Държава с население от 7 млн. души се оказа с две кандидатури. Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова срещу зам.-председателя на ЕК Кристалина Георгиева. На хартия и двете са подходящи за поста и имат своите противници и почитатели. Но как очаквате да им повярва светът, след като собствените им сънародници са меко казано разделени в мненията си за тях.

Генералният директор на ЮНЕСКО и настоящ кандидат за генерален секретар на ООН Ирина Бокова говори пред Съвета за попечителство на световната организация - Ню Йорк, 12.04.2016 г. (Снимка: АР)

София издигна Бокова в началото на битката. След петото гласуване неочаквано пренасочи официалната си подкрепа към друг. Повече от ясно беше, че Бокова няма шанс да спечели още в началото. Нейната кандидатура звучеше авторитетно, но си беше грешка. ООН и ЮНЕСКО нямат нищо общо помежду си и успешна кариера в едната организация не означава автоматично същото в другата.

Включването на Георгиева на финалната права е още по-безумно. Разликата между участниците вече е повече от солидна и няма личност, която да може да навакса, без да искам да твърдя, че еврокомисарят щеше да спечели, ако се участваше още от старта. Подобна смяна в настроенията на финала трудно могат да се обяснят. Георгиева може и да се изкачи с някое и друго стъпало над сегашната шеста позиция на Бокова, но какво от това. Колкото и да ни се иска, България няма шанс за победа в това състезание, в което второ и трето място не се присъждат.

Получилата се ситуация е конфузна. Георгиева влезе в надпреварата, но Бокова няма никакво намерение да излезе от нея. София предпочете еврокомисаря, но няма механизъм дадена страна да оттегли своя кандидат. Изглежда, че на гласуването на 5 октомври България ще има двама представители.

Заместник-председателят на ЕК и настоящ кандидат за генерален секретар на ООН Кристалина Георгиева представя пред медиите общия бюджет на ЕС - Брюксел, 27.05.2016 г. (Снимка: АР)

Процедурите на ООН обаче не позволяват на правителството на дадена страна членка да заменя кандидат, освен ако онзи, който вече е в надпреварата, се оттегли. Бокова няма подобни намерения. Ако това действително е така, очакват ни интересни дни. Шефът на ЮНЕСКО има подкрепата на Русия, еврокомисарят на Запада. И пак в омагьосания кръг, но този път негативите ще са изцяло за наша сметка.

Сложната ситуация в Ню Йорк днес е ярко отражение на дълбокото разделение в Съвета за сигурност. Ако някой се съмнява в думите ми, да си спомни последното заседание за Сирия. В историята никога не е имало по-разединен Съвет и точно той трябва да избере наследник на Бан Ки-мун. Потенциалното вето на петте постоянни членове на финалния вот обаче е разменна монета на масата. На нея се разиграва изходът от войната в Сирия, преговаря се за Украйна, а има и още конфликти.

Извънредно заседание в Съвета за сигурност на ООН заради ситуацията в Сирия - Ню Йорк, 25.09.2016 г. (Снимка: Xinhua) 

Напрегнатата атмосфера в Съвета за сигурност вещае продължителна и жестока битка. Нейни жертви ще бъдат най-подготвените. Това дава шанс на по-скромен претендент. Името му остава мистерия. Беше хубаво да се знае, че футболният Господ може и да е българин, но геополитическият никога няма да бъде. И последният наказва сурово грешките.