12 Октомври, 2016 10:10 2 114 0

Пред нас стои предизвикателството за електронното архивиране

  • държавния архив-
  • михаил груев-
  • предизвикателството-
  • електронното архивиране
Пред нас стои предизвикателството за електронното архивиране - 1
Снимка: БТА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Държавните архиви навършиха 65 години. В Държавния архив се пазят някои от най-ценните документи в историята на България. Сред тях са Търновската конституция и Манифеста за обявяването на независимостта на България. До края на годината от архива искат да дигитализират пълните списъци със загиналите през Първата световна война. А от началото на 2017 година ще работят и по нова задача - списъците с жертвите на комунистическия режим. На 10 октомври бе актуализирана интернет страница на Държавна агенция „Архиви”, която има за основна цел да подобри достъпа на потребителите до информация за Държавна агенция „Архиви”, всички нейни структури и услугите, които предоставя агенцията.  Във връзка с годишнината на Държавните архиви Факти.бг потърси нейният председател доц. д-р Михаил Груев за проблемите, които стоят пред държавната агенция.

Достатъчни ли са средствата, които осигурява държавата за опазване на архивите?

Разбира се, че има какво да се желае и аз това го подчертавам непрекъснато. Може би средствата са били достатъчни в миналото, когато са се съхранявали само документи на хартия по един традиционен начин.  Но когато говорим за навлизане на модерните технологии и преди всичко за дигитализацията, това е скъпо начинание, но без което не може. Това е начинът, по което да бъде популяризирано документалното наследство от миналото. От друга страна това е и начин за защита на хартиените оригинали чрез заместване от използването им от дигиталните им копия. Т.е. дигитализацията има много функции и едно мащабно и планомерно същевременно развитие на този процес и изисква много по-голям ресурс. И в този смисъл средствата не са достатъчни. Пред нас стои предизвикателството с електронното архивиране. В България малко по-трудно тръгва, но е факт, че все повече структури на държавната администрация преминават към пълен електронен документооборот.  И това поставя въпроса тези електронни документи как да бъдат съхранявани, как да бъде гарантирана тяхната цялост и тяхната автентичност. Това изисква нови сървъри, електронни облаци, т.е. ресурси, които с  този бюджет, който ние имаме не сме в състояние да осигурим.

Работите ли по европейски програми, по данни на ОПАК е видно, че агенцията е отказала финансиране по спечелен проект през 2015 г.  Не са ли полезни подобни проекти?

Миналата година действително отказахме един проект. Приключихме друг  и един реализирахме по надграждане на информационната система на архивите, така наречената ИСДА /Информационна система на държавните архиви/, която именно е за дигитално търсене на обекти. Става дума на този етап за дигитализация на самите описи, но и за дигитализация на самите документи. И този проект беше на стойност около 500 000 лева. Ние обаче имахме проблем с ликвидността, тъй като бюджета на агенцията е малък и самата ритмичност на разплащането по този проект поставя на няколко пъти под въпрос самото функциониране на агенцията и изплащането на заплатите и т.н. и всъщност го решихме с външна помощ от Министерския съвет. А особено, ако имаше и втори проект, това вероятно би блокирало дейността на агенцията. Не сме се отказали да работим по ОПАК, ние сега сме упоменати като потенциални бенефициенти на „Добро управление” , но се намираме в листата на чакащите в момента.  И това е проект за електронно архивиране за много голяма сума. Но и тук отново стои същия проблем, че без мостово финансиране от страна на Министерския съвет или на самата оперативна програма, ние няма да сме в състояние да се справим с тази сума, защото там става дума за 5 милиона лева.  А ние едва се справихме с 500 000 лева.

Какво ще бъде взаимодействието с Електронно управление, няма ли тя да изземе функциите на ДАА по отношение на електронните документи? И как ДАА ще контролира процесите по създаване и съхранение на новите видове документи?

Ние разчитаме много на тях по отношение на електронното управление, но не и по отношение на електронното архивиране. Този проблем стои, но ние така или иначе ще трябва да работим с тях много тясно по гарантиране на сървърното пространство, в което да се съхраняват електронните документи. Едва от миналата седмица има назначен председател на новата агенция, но  все още не са се структурирали даже все още не зная и в коя сграда ще се помещават. Очаквам в най-близко време да направим една среща. До този момент имахме добра комуникация с Министерство на транспорта, тъй като част от тези дейности се изпълняваха от агенция "Електронни мрежи и информационни системи". Ние разчитаме от тях и на информационна помощ по проекта с ОПАК. Така, че очаквам да се формират, за да си разпределим и дейностите.

Няма ли  дублаж на дейности с Комисията по досиетата? Тези документи не са ли част от националния архивен фонд ? Методи Андреев имаше претенции, че Централният държавен архив трябва да стане структура на комисията /искането е от 2014 г./ ...

Това е някакво недоразумение /бел. авт. визира изказването на Андреев/. Моето мнение е, че има място за комисията. Що се отнася за документацията, която тя притежава дълбокото ми убеждение е, че мястото на тази документация един ден е в системата на държавните архиви. Цялата тази документация е част от националния архивен фонд и като такава след приключване на дейността на комисията мястото и именно в системата на държавните архиви.

Как върви административната реформа правят ли се съкращения? За една година са сменени трима заместник-председатели. Назначават ли се млади хора?

Както председателят и заместник-председателят са членове на политическия кабинет и това изцяло е прерогатив на Министерски съвет. Що се отнася до назначаването на млади хора в момента ние обявяваме конкурси за 10 позиции за младши експерти в цялата страна, едно място е в София, а останалите са в страната. Най –напред ние пробваме този портал за мобилност вътре в рамките на държавната администрация, което е свързано с последните изменения на Закона за държавния служител, който предполага такова конкурсно начало във всяко едно отношение, но най-вече при назначаването на млади държавни служители. Така, че ние в момента сме качили за първите три конкурса информация на нашата интернет страница и на този портал вътре в рамките на държавната администрация, базиран в Института за публична администрация. Обявите трябва да стоят две седмици, след което ще обявим конкурси.

Добре, да Ви върна все пак на въпроса за смяната на заместниците Ви. Не е ли логично все пак председателят да е политическа фигура, но заместниците му не трябва ли по-скоро да бъдат експерти, а не политически лица...

Напълно съм съгласен с Вас. Аз самият не се възприемам като политическа фигура, а като експерт, тъй като съвсем професионално се занимавам. Аз познавам архивите и като читател и като потребител от десетилетия преди да стана председател на агенцията. Що се отнася обаче до заместник-председателите тук има един проблем в закона, който затруднява чисто експертното назначаване на такава длъжност и то е императивното изискване на закона те да напуснат статута си на държавен служител и да бъдат преназначени така да се каже по трудовите правоотношения, а не по закона за държавния служител. И това ги лишава от тази сигурност, която имат като държавни служители. Те знаят, че с всяка една смяна на върха най-нормално е да си отидат и те. И заради това по-компетентни служители, които наблюдавам и към които имам уважение и респект, съм ги канил да ги предложа за заместник – председатели обаче те ми отказват, защото нямат сигурност в тази позиция.

Младите хора проявяват ли интерес към тази професия?

Проявяват, разбира се, но трябва да отбележим, че те са много по-практични от по-възрастното поколение и всичко минава през материалното възнаграждение. За съжаление ние не можем да осигурим адекватно заплащане. Макар, че трябва да кажа, че на фона на останалите културни институции – библиотеки, галерии, читалища, музеи и т.н. архивите са една идея по-добре. Те пък са толкова зле, че това не може да бъде критерии за съизмерване. Има нещо друго, че млади хора постъпват докато си намерят по-добре платена работа, на някои от тях пък им става интересно и остават. Защото действително има тръпка с този досег до документите, особено ако човек има това чисто човешко любопитство към миналото. Тогава на хората им става приятно и интересно и не е единствено заплатата което ги мотивира.

Кои са университетите, които готвят младите в специалността Архивистика?

Аз самият преди да дойда тук бях преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и там преподавам специалност „Архивистика” от самото и създаване преди десетина години. След това такива специалности се откриха в УНИБИТ, както и в университетите в Благоевград и и в Пловдив. Тук опираме до проблема отново, че от младите това не е предпочитана професия и има проблем с мотивацията. Макар, че „Архивистиката” все пак дава занаят, дори повече от специалността „История”.  Частни фирми, особено по-големи компании,  също предлагат работа за архивисти. Но общо взето бройките на записалите се в тази специалност непрекъснато падат с всяка една измината година.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.



Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА