Санкции и рискът за долара

Анализ на Кристофър Смарт за Project Syndicate

Кристофър Смарт е старши сътрудник в Центъра за бизнес Мосавар-Рахмани, част от факултета по държавно управление "Джон. Ф. Кенеди" към университета Харвард. Той беше специален асистент на президента по въпросите на международната икономика, търговия и инвестиции в периода 2013- 2015 г. и заместник-помощник секретар за Европа и Евразия в Министерството на финансите в периода 2009-2013 г. Освен това той е и главен експерт в Кралския институт за международни отношения "Чатъм Хаус"

Как биха могли Съединените щати да отговорят на кибератаките, извършени от чуждестранни хакери или техни пълномощници? Това е въпрос, пред който бе изправен президента Барак Обама при появата на първите доклади за руски хакерски атаки, извършени по време на тазгодишната кандидатпрезидентска надпревара. Но тук не става дума само за Русия или Обама. Новоизбраният президент Доналд Тръмп ще се изправи пред същия проблем. И той няма да разполага с много по-добри възможности от своя предшественик.

"Публичното порицаване" е доста незадоволителна тактика, тъй като хакерите рядко изпитват срам или вина. По същия начин, съдебните обвинения – мярка, която в миналото е използвана срещу китайски хакери — вероятно също няма да вкара никого в затвора. Вицепрезидентът на САЩ Джоузеф Байдън постави на масата въпроса за извършването на контраатаки срещу руски компютърни мрежи, но подобен ход би могъл да доведе до ескалация на напрежението и едновременно с това да срине моралното превъзходство, което американската администрация все още притежава.

Икономическите санкции може и да изглеждат като обикновен и евтин начин да се покаже неодобрението за чуждестранни хакерски атаки; в случая на Русия, съществуващите санкции срещу най-големите банки и най-близките сътрудници на руския президент Владимир Путин биха могли да се затегнат. Но прибягването до санкции твърде често може да има трайни последици, които в крайна сметка ще намалят ролята на САЩ в световната икономика.

Две трети от всички световни парични резерви са в долари, а 88% от целия международен валутен обмен включва долари. Така че най-силният коз на Америка са санкциите — способността ѝ да блокира престъпни или измамнически банки да извършват сделки с американски долари. Но всеки път, когато САЩ едностранно затягат санкциите срещу друга държава, те рискуват да подкопаят статута на долара като основна валута в света, което също така може да направи бъдещи санкции по-малко ефективни.

Без съмнение САЩ може да нанесе тежък удар на терористичните организации и наркобосовете като им попречи да сключват сделки в долари, а мениджърите на легитимните банки пребледняват само от мисълта, че могат да загубят достъп до долара. Но когато санкциите са насочени към дадена държава, тяхната ефективност зависи много повече от участието на други страни, които могат да струват политически капитал, за да се подсигурят.

Например, американските санкции в крайна сметка доведоха Иран до масата за преговори и подписването на ядрената сделка, но санкциите бяха ефективни само защото в крайна сметка широка международна коалиция, подкрепена от Съвета за сигурност на ООН, изолира финансово Иран. Американските санкции срещу Русия, след анексирането на Крим през 2014 г. бяха подсилени от случайния спад в цената на петрола и от прилагането на сходни мерки от страна на Европейския съюз, най-големият търговски партньор на Русия. Без участието на ЕС, американските санкции биха били далеч по-малко ефективни.

Но докато международните коалиции придават авторитет на американските санкциите, те са крехки и в най-добрия случай - временни. Само година, след като споразумението с Иран беше постигнато, вече е трудно да си представим, че Китай или Русия ще подкрепят нови съвместни действия срещу Иран, дори и ако споразумението започне да се разпада. По същия начин европейските лидери трябва да подновяват своите санкции срещу Русия на всеки шест месеца, което означава, че е малко вероятно тези забрани да оцелеят достатъчно дълго, за да променят политиката на Кремъл.

Независимо от очевидното разбирателство, което се зароди между Тръмп и Путин, санкциите, наложените от Вашингтон на Москва, ще бъдат далеч по-трайни. Дори когато, в ранните години от своето управление, Обама активно подкрепяше присъединяването на Русия към Световната търговска организация, той трябваше да вложи неимоверни политически усилия, само за да отмени поправката Джаксън-Ваник от 1974 г., която ограничаваше търговските отношения със Съветския съюз, докато той не позволи на евреите свободно да емигрират от страната. На този етап обаче, да се издърпа още едно дипломатическо рестартиране на отношенията би било трудно, ако не и невъзможно.

Отвъд изграждането на коалиции за налагане на санкции, САЩ трябва да гарантира, че ще използва своето непропорционално влияние в глобалната финансова система, за да обезпечи глобалните интереси. Малко хора биха спорили, че наказването на престъпници и терористи е незаконно, дори и да имат различни гледни точки в конкретни случаи. И макар използването на финансови санкциите за стимулиране на широко договорените глобални усилия, като неразпространението на ядрени оръжия или защитата на общи принципи, като граничен суверенитет, невинаги да сработват, те са широко приета тактика.

Но разликата между глобални принципи и ключови национални интереси често е само в очите на наблюдателите: това, което САЩ биха сметнали за безобразие, може да бъде видяно от други държави като тесногръдие в полза на американските интереси.

Например, когато миналата година Обама наложи санкции срещу Северна Корея в отговор на кибер атаките срещу Sony Pictures, светът не изпита съжаление към комунистическата страна. Но когато САЩ удари френската банка BNP Paribas с глоба от $ 8,9 милиарда през 2014 г. и временно ограничи част от сделките ѝ с долари, заради нарушаване на санкциите срещу Судан, Иран и Куба, светът заяви, че американската администрация е прекрачила границата.

По същия начин, хакерските атаки срещу американски политически организации, които имаха за цел да подкопаят и сринат американския демократичен процес, безспорно трябва да бъдат определени като поведение, от което всички почтени държави трябва да се гнусят. Но някои наблюдатели несъмнено ще ги характеризират като още една глава от историята за съперничество между великите сили - Русия и САЩ.

САЩ ще се изправи пред конкретни и ясно обозрими рискове, ако се изкуши с лека ръка да блокира достъпа до долара, в опит да защити интересите си, които изглеждат егоистични и ограничени. Дали САЩ щеше да отговори със санкции, ако кибер атаката срещу Sony бе дошла от чуждестранен конкурент в търговския спор? Или ако атака беше извършена, за да покаже протест срещу спорните американски политики в Близкия изток?

Това са все трудни теми за разговор, по които всяка администрация на САЩ трябва да спрете и добре да помисли, преди да изключва физически лица, фирми и страни от системата на търговия с долари. С течение на времето дори легитимните участници ще намерят алтернативни търговски и финансови канали, ако открият, че достъпът до долара е условие, което работи само и единствено за интересите на САЩ.

Налагането на санкции изглежда лесен, безплатен отговор на глобалното възмущение, но няма такова нещо. САЩ трябва да проучи всяко разгръщане на следващи санкции внимателно и да се увери, че ще засили доверието в американското лидерство - и в долара - а няма да породи съмнения.

Превод: Милена Трачева

Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.