И магаре да туриш и него ще го изберат в НС

С пропорционалната система, както казва Алеко, и магаре да туриш - ще го изберат. Това коментира Росица Кирова от Гражданско сдружение „Единни за промяна” относно Референдума, мажоритарната система и защо тя трябва да бъде въведена. Ето и мнението на бизнес дамата с гражданска позиция Росица Кирова:

Ако инициираме един социален експеримент във всеки един областен град, всеки многомандатен областен регион, ако попитаме за местния депутат, първо малцина са тези, които го познават. Знаете ли, че местният депутат до вчера, който е имал два компютъра и някаква заплата, в момента е с две жилища в София, с нов супермодерен автомобил и още собственост, които не е ясно как са се появили с тази "мизерна" депутатска заплата. Много от нещата трудно се доказват, разбира се, защото апартаментът не е на негово име, а на жена му. Ние създаваме 240 човека, за които обществото се е научило да мисли по следния начин: „той е депутат и взима рушвети”. Това е станало за българина нормално и това е страшно и не би трябвало да е така.

По отношение на мажоритарния вот най-важното е да бъде обяснено на хората, че ние сме държавата на Бай Ганьо. Ако прочетем Алеко Константинов, ще стигнем до онова изречение, в което казва „и магаре да туриш и него ще го изберат”. Явно тази система при българската народопсихология работи по този начин. Нека да изхвърлим магаретата от политиката, това е моят призив. Има една широка заблуда за Издислав, че щял да стане депутат. Ако човек се опита да разбере, ще покаже, че обикновено мажоритарните кандидати не са крайни личности, не са чешити. За да събереш необходимия вот ти трябва да се харесаш на по-голяма част от хората, а и да можеш да ги убедиш в правотата на своите идеи. Не можеш да си изключително краен, защото тогава елиминираш цели групи от населението. Трябва да можеш да убедиш хората в правотата на платформата ти. Другата огромна заблуда, която се разпространява е, че мажоритарната система изключвала партиите. Не ги изключва, но даваме ли си сметка, че в България няма партии, които се обединяват около идеи.

Защо на политическите партии не им се изплаща буквално във финансов смисъл мажоритарната система? Защото примерно кандидатът за депутат като си плати в циганската махала, примерно в Белоградчик, и там получи някакви гласове дори и да не стане депутат от многомандатния район Видин, гласовете му ще се прелеят. И ще го направят депутат в Ямбол или в Пловдив. Т.е. тези пари няма да са хвърлени на вятъра. Ако обаче във Видин на следващите мажоритарни избори има 10 човека за депутат в един район, от тях 8 са представители на много ярко изявени политически партии, които са ги сложили там, партията ще се зачуди дали да започне да купува гласове, за да направи да речем Владо Тошев депутат. Защото и един глас да не стигне, няма да се прелеят гласове, ако има 100% мажоритарен вот и във всеки мажоритарен район се бориш глас за глас. Няма 4% бариера, влиза всеки, който е успял да спечели вота на избирателя. Тогава ГЕРБ ще се постараят да издигнат качествени личности. И това би помогнало на партиите вътрешно да се реформират, т.е. да се огледат в членската си маса и симпатизантите си, защото нормални хора има навсякъде. Второ, ако има 10 кандидата в един район и ако плащат и 10-мата, както циганите казват ще си изкарат цялата година от парите от изборите. Икономически купуването на гласове при мажоритарни избори е много по-нерентабилно. Изкривявания има навсякъде, сигурно ще има и при мажоритарния вот, но то ще бъде сведено до минимум. Купуването на гласове не е заплахата при мажоритарните избори. Този елемент работи, когато има партийно листова система и има прехвърляне на гласове. При мажоритарния вот нямаме загуба на хвърления ресурс. Това е така, защото и 1% на национално ниво ни дава определена субсидия, която дава възможност на тези хора да са си избили купуването.

Референдумът във Видин има с 9,5% повече активност от предходните парламентарни избори. Т.е. във Видин референдума успя. Ако всеки си беше свършил работата както нашата гражданска организация, референдумът щеше да бъде задължителен. Важен е личният пример, това въздейства. Ние направихме инициативен комитет за Референдума, но пуснахме писмо до ЦИК , че се отказваме от субсидията. Направихме го, защото основният елемент, който се предлагаше в медийните пакети бе видеоклип. Кажете ми как убеждаваш някого с един видеоклип? Нямаше да се поколебая да ползваме тези средства, ако ни бе дадена възможност да участваме в дебати. Решихме, че няма да служим за трансфер да стигнат парите от ЦИК, до която и да е телевизия. И ние се възползвахме от възможността да използваме обществените медии и си платихме две участия в местната телевизия. Но ние сме поставени в една абсурдна ситуация в момента. Трябва да се продължи да се разяснява какво е постигнал Референдума и това може да стане чрез дискусии и дебати, говорене на място. Същността на проблема с Изборния ни кодекс и с това каква система сме избрали е в това, че ако имаме в България 500 партии, всяка от която има много ясна и точна програма и точни възгледи по различни важни въпроси и не се отклонява от тях, тогава избирателят ще разбере. Но когато попаднат в Народното събрание тези партии, които ние имаме в момента се оказва, че те нямат идеи, никакви принципи и никакви разбирания. Те са готови да направят компромис и да се съюзят с всеки, само и само, да могат да използват технически властта. Трябва да обясним на гражданите, че местният им депутат , който е поел ангажимент към тях, за каквото и да е, и не го е изпълнил, защото това е партийно решение, ще може да понесе отговорност на следващите избори по един много прост начин. Няма да го изберат втори път, защото е излъгал.

Смятам, че има един праг на търпение. Винаги съм се надявала, че ще избегнем момента да пълним улиците. Протестът също е начин за разрешаване на проблемите. Говорим за битка на настоящата политическа класа и онези, които искат да работят в едно нормално разумно общество по начин, по който да живеят добре всички българи и да има отговорност и стабилност. Ние нямаме стабилност в политиката. И това е много сериозен проблем, защото се предполага, че трябва да има стабилност в политиката, когато управлява една партия и следващата, която е в ляво или в дясно, има последователност. В последните 10 години управлява една партия, но няма стабилност в политиката, няма стабилност в решенията, които взема. Партията не би трябвало да е групичка по интереси и дружина за грабеж. Тя трябва да обединява идеи, граждани с определена цел. Нещо, което не виждаме в нашата действителност. Хубавите приказки, които някой PR e написал и ги е сложил в една програмна декларация нищо не означават. Може да стане и така, че накрая да излезем и на улицата.

Категорично съм противник на смесената система, която в момента ни се предлага, само и само да не бъде изпълнена волята на гражданите. Тя няма как да работи за България поради много причини. Експериментът с полусмесена система или с нещо си подобно, където 30 мажоритарно избрани депутати, ни показа преди години, че изчезва елемента на личната отговорност на избрания от даден район народен представител. Бях контрирана при един дебат наскоро в „Референдум” Атанас Славов, който се опита да ми каже, че „да, депутатът не може да бъде на каишка". Много му благодаря, че го каза в национален ефир и много се радвам, че мисли така. Защото, ако се огледаме в настоящия парламент каишките са невидими, но са на всички депутати, тук, там може някой да я е скъсал. Нямам предвид, че депутатът трябва да е на каишка нон стоп и ако не свърши нещо популистко, ще бъде отзован. Това е пълна глупост. Аз първо казах, че трябва да има регламент, начин и процедура за отзоваване и тя в повечето държави, където този механизъм съществува тя е доста сложна и почти не се стига до там, но пък се стига до там депутати да напуснат като видят, че прекалено много са сгафили. А в България и премиерът не си тръгва като е сгафил, освен в момент на неосъзнаване. В този смисъл това да е избран депутата от едно конкретно място, където го познават не носи нищо лошо в себе си. Веднъж попаднал в Народното събрание, да, той е депутат и представлява всички българи. Тази двукамерност, която я има в други парламенти, може мисловно да я има и в нашето Народно събрание. Да, ти знаеш, аз съм депутат избран от Пловдив, да, към този регион имам ангажименти и ще работя за тях, но това в никакъв случай не значи, че няма да работя за националния интерес. Ние не би трябвало да противопоставяме регионите на цялата държава и на това, което се случва в София. Това е тактиката на партийните централи и те го правят много успешно. И в този смисъл една смесена система, в която партиите ще хвърлят огромен ресурс, повярвайте ми, самостоятелните кандидати нямат никакъв шанс. Аз като независим кандидат в даден район никога не мога да получа възможност за толкова изяви, колкото партийния кандидат. И този, който е мажоритарният кандидат и подкрепен от определена партия, по същия начин ще има този ресурс. Това поставя хората при едни много неравни условия. Мисля, че смесената система има много повече дефекти от пропорционалната. Така наречената частична мажоритарност, която искат да въведат, е само за отклоняване на вниманието на хората.. Защо? Защото да попаднеш в листата на партията като мажоритарен кандидат, ще трябва да си техен приятел, фаворит, любимец, да си делил нещо с тях. Смесената система запазва онази 4% бариера, при която няма как една гражданска инициатива да издигне на 20 места свои кандидати, обединена от обща цел и общи идеи и 9 да влязат в парламента. Тогава ще кажат - не си минал бариерата за партии. За мен смесената система няма нищо общо с мажоритарността. Системата 50 на 50 ще се подиграе единствено с гражданите. Подигравка с гражданите е и система с мажоритарен елемент. Какъв мажоритарен елемент има в една партийна листа, в която са наредени магаре номер 1- областен координатор, магаре номер 2- секретарка на областния координатор, магаре номер 3 – жената на кмета, магаре номер 4 – бившият областен управител, магаре номер 5 – шефа на служба „Земеделие и гори” и т.н. Груб е примера, извинявам се, но това е реалността, аз съм се борила с такава листа във Видин. Целият партиен елит бе изброен в една листа. Както и да прередиш тази листа, те са едни и същи. И най-важното попаднал в парламента магаре номер 4 или което и да е, ни носи послушанието, което ни носи и магаре номер 1. И няма разлика на коя партия ще е в листата. Много показателен бе примера в Кюстендил с шефа на Митницата. Кой ще се опита да ми каже, че олигарсите, бизнесмените ще си купят места в парламента. А шефа на Митницата какво е направил?! Не, него партията просто си го е припознала, защото тя го е създала като субект.

Според мен българското общество е на такъв етап, на който е готов да се пробуди изцяло и дори да въстане, ако не бъде изпълнена волята му. Но не е желателно да има размирици и да има сопи пред парламента. Аз очаквам в края на януари, когато се разпусне това НС, гражданите да започнат да показват своето недоволство . Жалкото е, че и следващите избори ще бъдат най-вероятно проведени по старите правила. Над един месец никой нищо не направи, после ще ни кажат няма време. Искат да ни покажат колко много е трудно и че ще ни трябват шест месеца или година. Ще си позволя една прогноза – следващият парламент не само ще възпроизведе политическото статукво, може да вкарат тук - там някой за цвят. Практика на партиите е дай да хванем някой неизвестен, поне няма да знаят кой е. По този начин бе издигнат предишния кмет на ГЕРБ във Видин – Георги Гергов, дето много го гледахме после по телевизиите. После подкрепи ГЕРБ, призова всички да ги подкрепят, сега е в перфектни отношения с общината и за неговите обвинения не се говори.

Прогнозата. За мен следващият парламент, независимо, че ще бъде излъчен от българския народ, няма да има особена легитимност. И ако хората в следващия парламент се вслушат в гласа на разума и направят едно, единствено нещо да преработят Изборния закон, да приемат промените, които се налагат с Референдума и да направят така, че да се разпуснат след едни шест месеца или година, ще бъдат първите народни представители, които ще трябва да уважаваме и за които ще трябва да си променим мнението. Иначе какво ще се случи? Депутатите ще започнат да мотаят едни промени, ще мине време, а държавата не е в цветущо състояние. Простият човек, не е прост само, защото използва кратки изречения, не знае значението на думичките или пък говори винаги в единствено число, което не е направил с имането на баща си, а е направил с моите и вашите данъци, а и за това, а и защото няма икономическа култура. И докато може с фойерверки да заблуждава хората и да им дава хляб и зрелища, в един момент брашнения чувал се оказва изтръскан. И може би ще си търси поредната жертва сега в рамките на едно ново правителство, за да каже ето мен ме махнахте, ама дойде X, Y, поредния Орешарски, който поради някакво криво разбрано благородство не отвръща, не пада на нивото му. Аз не съм привърженик на това, я да покажем кой, какво е правил през всичките тези години и им изкарай всички кирливи ризи на носа, защото има достатъчно. Иначе всички страдаме от благородството. Моментът на прекалена интелектуалност, леко ме дразни в някои български политици. Смятам, че нещата трябва да си ги казваме с истинските им имена. Гражданите трябва да си покажат по безспорен и категоричен начин волята си. За мен това е Референдума и смятам, че го направихме. Това изискване за тези 12 000 гласа, които не стигнаха би трябвало да накара нашите депутати да се замислят за това, ако бяха в Италия и нямаше праг на гласуване, т.е. колкото излязат 50 плюс 1 да кажат „Да”, какво щеше да се случи тогава?! Ако нямаше тази безумна цифра за провеждане на допитвания, да не говорим и за подписката за иницииране на Референдума... Предлагат се други варианти не този, който определиха гражданите, за да се приспи общественото мнение. Хубаво е политиците да си дадат сметка, че зад този Референдум не стои само един инициативен комитет, не стои само Слави Трифонов, не стои Гражданско движение за „100% мажоритарен вот” или само Гражданско движение „Единни за промяна”. Зад този референдум стои волята на всеки един български гражданин, който е задраскал „да” в квадратчето.