Накъде Европа?

2017-та година се очертава като една от най-решаващите за Европа. Избори ще се проведат в няколко от ключовите държави в ЕС, като от тях зависи към какво бъдеще ще поеме Европа.

Бежанската криза породи истински възход на националистите на Стария континент. В много държави те бележат сериозно засилване в своите позиции, като през следващата година ще трябва да затвърдят постигнатото.

Всички обаче ще гледат към Германия. През последната година позициите на германския канцлер Ангела Меркел бяха силно разклатени, заради либералната й политика към бежанците. Доскоро пълен хегемон в германската политическа реалност, в един момент Меркел беше изправена пред въпроса дали въобще да се кандидатира за нов мандат като канцлер.

Притесненията й бяха подсилени от неубедителните резултати на нейната партия в регионалните избори. Консерваторите постигнаха своите най-слаби резултати в Берлин в историята. В същото време националистите от „Алтернатива за Германия“ засилиха позициите си, като се очаква да имат сериозно представителство в следващия парламент.

Все пак Меркел получи подкрепата на Хиристияндемократичния съюз. Тя ще се кандидатира за четвърти мандат, макар позициите й да са разклатени и на европейската сцена. В края на годината Меркел даде сигнали за промяна на позицията си спрямо бежанските потоци. Изглежда, че Германия вече няма да е толкова отворена към бежанците, а това може да се отрази на шансовете за по-убедителна победа на нейната партия.

На 22-ри октомври трябва да се разбере какви са нагласите в Германия. Силно представяне на „Алтернатива за Германия“ може да даде знак за завръщане на по-радикалните настроения сред германците. Не е ясно и дали при възход на Германската социалдемократическа партия ще е възможно повторното съставяне на широка коалиция.

Меркел успя да извоюва абсолютна лидерска роля на Германия в ЕС. Не е ясно дали тясното обвързване с ЕС би удовлетворило едно ново правителство. Въпросителните пред Германия са много. Хриситандемократичния съюз обаче все още изглежда като фаворит.

Още по-драматично обаче е положението във Франция. На 17-ти април в страната ще се проведат избори за президент, които могат да доведат до референдум за излизане от ЕС.

Ясно е, че след Brexit, френските националисти получиха нов импулс и възходът им продължава. Марин Льо Пен обяви, че ако спечели изборите за президент, веднага ще инициира референдум за излизането на Франция от ЕС. Според много анализатори настроенията сред французите срещу ЕС, са много по-силни от тези, които бяха сред британците. Това ще рече, че по всяка вероятност подобен референдум ще успее. При подобно развитие на събитията, на карта е поставено цялото бъдеще на ЕС. Без една от своите страни – лидери, Съюза е заплашен от тотален разпад.

Националистичният блок вече издигна Льо Пен. Другите партии обаче срещнаха сериозни проблеми при своя избор. Все пак френските консерватори, които са сочени за фаворити на тези избори, се спряха на Франсоа Фийон. Фийно беше изненадващият победител в първичните избори на партията „Републиканци“. Той също е известен с крайни икономически позиции и симпатии към Русия и президента Владимир Путин. Негова победа би могла да измени цялостната политика на ЕС към Москва. Ако той обърне курса на Франция, то единствените силни привърженици на санкциите срещу Русия биха останали Германия и Полша. С Доналд Тръмп в Белия дом, Брюксел може и да стопли отношенията с Кремъл.

В същото време френските социалисти са в нечувана криза. Франсоа Оланд се превърна в първия действащ френски президент, който не издигна кандидатурата си за втори мандат. На първичните избори през януари за кандидатурата ще се бори премиера Манюел Валс. Според социолозите, който и да е кандидат на социалистите, неговите шансове биха били минимални.

По всяка вероятност на втори тур ще се изправят Фийон и Льо Пен. Всичко ще зависи от това, кой ще спечели гласовете на социалистите. Фийон обаче е твърде мощен представител на консерваторите и не е ясно дали левицата би имала симпатии към него.

Все пак на този етап той е фаворит. Льо Пен обаче е твърде близо. Изборите във Франнция изглеждат твърде драматични за Европа. Дали Фийон или Льо Пен, Европа ще бъде изправена пред въпросителни за своя курс.

Малко по-рано, на 15-ти март, избори ще има и в Холандия. Според предварителните проучвания като фаворити там се очертават националистите от Партията на свободата. Очаква се, че партията на Геерт Вилдерс ще спечели между 27 и 31 места в 130-местния парламент. При това положение те едва ли ще могат да съставят правителство, но това ще е достатъчно силен шамар в лицето на класическите политически сили.

Управляващата партия на Марк Рюте се очертава като втора политическа сила с между 24 и 28 места. Натискът срещу партията на Вилдерс вече започна, като той беше осъден за подстрекаване към дискриминация. Вилдерс обаче продължава да отстоява своите крайни позиции срещу малцинствата и имигрантите. Те придобиват все по-силна подкрепа в Холандия, която отдавна залитва по национализма. Победа на Партията на свободата би била тежък шамар за политическия елит в Брюксел. Дори да не състави правителство, Вилдерс ще има такива силни позиции, че няма как да не повлияе на настроенията в останалите страни. Така, че докато гледа към Франция и Германия, Европа може да получи неприятен урок точно от Холандия.

Избори ще видим и в Италия. Там премиерът Матео Ренци подаде оставка, след като инициирания от него референдум за конституционни промени не бе подкрепен от гражданите.

Предупреждение за срива дойде още на частичните местни избори, където Ренци загуби градове като Рим и Торино. В тези градове триумфира партията на комика Бепе Грило „5 звезди“. Националистите набраха сили покрай тежката финансова криза, в която беше затънала страната преди 4 години. Сега проблемите не са по-малки. Експерти предупреждават, че в страната назрява нова банкова криза. Тази криза може отново да разклати финансово цяла Европа. Водещите страни вече започнаха да изготвят планове за оказването на подкрепа на италианските банки. Процедурите обаче ще се забавят, заради липсата на правителство в страната.

Какво би станало обаче, ако точно „5 звезди“ дойдат на власт. Бепе Грило зададе нови идеи за популизъм. Тези идеи навярно осигуриха властта на Доналд Тръмп в САЩ. На този етап е неясно какви стъпки би предприел комика. Ясно е обаче, че сред италианската опозиция има призиви за сближаване с Русия. Няколко провинции вече се обявиха за отмяна на санкциите срещу страната. Така, че при определен сценарий Владимир Путин може да намери нов съюзник в Европа. А Италия определено е мощен съюзник. Това ще са наистина избори с непредвидими последствия.

От Балканите интерес ще предизвикат президентските избори в Сърбия. Страната в момента се бори за членство в ЕС. Тя на няколко пъти обяви, че не е готова да прекъсне добрите си връзки с Русия. Отхвърлени бяха и вариантите за приемане на политиката за санкции срещу Москва, от където ще получат МиГ-29 като подарък

От ЕС вече долетяха притеснения относно появата на силни националистически позиции в страната. Симпатиите на Русия пък около бежанската криза само растат. Въпреки всичко Сърбия се очертава като ценен партньор на ЕС. От там определено биха искали правителство, което да е отворено към възможно най-пряка интеграция.

2017 г. ще е годината на големите избори в Европа. Тя ще даде отговори на много въпроси. Не ясно до колко тези отговори ще са приятни.