За НАТО и новите изречения

36-тата среща на върха на НАТО, насрочена на 7-8 юли в Анкара, може да се окаже "последната голяма среща на върха" предвид мащабните сътресения в глобалните силови сфери.

Защото светът е изправен пред реалности, които са различни в картата на силите на утрешния ден. Расте несигурността коя държава с кого ще си партнира в бъдеще и това са стъпки, които наливат масло в огъня на изводи, че "срещата на върха в Анкара ще бъде последната среща на върха на НАТО". Казва го открито Скот Ритър, бивш офицер от разузнаването на морската пехота на САЩ, на конференцията за "Световната сигурност и НАТО" в Истанбул, проведена в навечерието на срещата на върха в Анкара на 7-8 юли. Там колективът на НАТО ще се събере да обсъди пътя напред за организация, която е "загубила легитимността си с разпадането на СССР и може да оправдае съществуването си само чрез съживяване на руската заплаха чрез опосредствената война с Украйна, провокирайки Москва", казва Скот Ритър.

Според него Европа се държи като "бясно куче" и на Путин не му остава друго "освен да застреля европейското куче". Трудно се приема истината, че победа на Русия над Украйна е "неизбежна" и всеки опит да се ескалира този конфликт ще доведе до пряка конфронтация с Москва. А и не е сигурно дали НАТО ще спечели. При ядрен удар, разбира се. Макар и тактически, каквото и да означава това. По-вероятно е да се стигне именно до ядрен конфликт. Това в прав текст е "опасна игра на руска рулетка". Означава, че "оръжието е заредено, а резултатът е предизвестен". Зловещо, нали? Но това се говори на конференция в Истанбул.Където са приели декларация, в която се твърди, че изявлението на Макрон за "НАТО е в мозъчна смърт" и на Тръмп за "НАТО е хартиен тигър" потвърждават констатации за "дълбока криза и сътресения в Атлантическата система". Светът е по-несигурен, защото в "новия многополюсен световен ред опитът на САЩ да контролират страните членки чрез НАТО вече не е устойчив".

Затова участничките от САЩ, Германия, Азербайджан, България, Китай, Иран, Италия, Русия, Сърбия и Турция са стигнали до извод, че не би било изненада срещата на върха в Анкара да бъде последната среща на върха на НАТО.Подчертали са, че сътрудничеството на Иран с Русия и Китай е изиграло значителна роля за постигането на "победа в съпротивата му срещу американо-израелската атака". После се акцентира, че оста, образувана от Турция, Русия, Иран и Китай ще служи като "основа за формирането на други регионални сътрудничества". А разпадът в рамките на Атлантическата система е съпроводено с процеси на морален упадък, докато човечеството копнее за нова цивилизация. Тя да не е повторение на Атлантическата система. Определено са обсъждали не колко силно е НАТО, а колко дълго ще продължи. Защото и антинатовските маршове из Анкара дават основание за такива изводи.

И все пак какви са важните точки,които ще се разглеждат в Анкара на 7-8 юли?Казват, че били 4 на брой. Първо да се покаже, на приятели и врагове, че Алиансът не се е разпаднал и че отношенията САЩ - Европа не са се влошили до степен, че да се приеме,че е засегната сигурността.

Второ - да се подчертае, че ангажиментите на Европа за постигане на целта за разходи за отбрана, договорени в Хага през 2025г, ще остане същата.

Трето - ще бъде оказвана помощ на Укрйна и в бъдеще и че ще се укрепи източния фланг на Алианса. Четвърто - южният фланг не е оставен сам.

САЩ демонстрират щедра политическа позиция в подкрепа на Украйна, но съществува и разлика в подхода между Америка и европейските страни като Германия, Франция и Полша по отношение подкрепата за Киев. САЩ още на срещата на Г-7 в Евиан потвърдиха, че подкрепата им заУкрайна не подлежи на съмнение, но не е ясно дали скритата цел не е да дистанцират Москва от Пекин и затова ще се върнат към разбирателство с Русия.

А подкрепата за Турция като стожер на НАТО по южния фланг дали няма да се пропука, ако някои съюзници не се изкушат отново да подпомагат ПККили други групировки в съответствие със собствените им интереси и очаквания. Означава винаги да се има едно на ум.
Прави впечатление, че нарастват анализите в западната преса за състояние на паника и изключителна мобилност на държавите в Европа / и не само!/, което поражда страхове за голяма буря и навлизане в нови търсения, които ще "отхвърлят всичките им свещени ценности".

В Анкара даже пишат, че "географската карта на Турция и географската карта на НАТО вече не се припокриват". Дебатира се за самата причина за съществуване на НАТО. Но на срещата на върха на НАТО се отдава голямо значение и в Анкара е обявено почти извънредно положение. Очаква се срещата да стане повратна точка в историята. Става въпрос за среща,на която Тръмп прие да присъства "само заради Ердоган". Всъщност колко НАТО ще има в отбранителните стремежи на Турция? Особено като се твърди, че от Южна Азия до Източна Африка Турция е най-голямата военна сила и доставчик на отбранителни ресурси в региона. Ще има ли ехо на "завръщането на Турция на сцената като основен играч?" С кого ще прави бизнес Турция - със САЩ, с НАТО или с Европа?

Въпрос има и дали ще бъде изградена нова зона на сигурност за европейска отбрана извън НАТО и ще има ли Израел роля там? На двустранни отношения ли ще се изградят връзките с Европа? Ще демонстрира ли в Анкара Алианса сила, "която проектира световната сигурност"? Защото Алиансът е единствената такава структура по света.Единствената наднационална институция на западния ред след Втората световна война и още съществува. Докато Турция живее с мисълта, че в Алианса винаги са я възприемали като "наемник". Никога НАТО не е помагал на Анкара в битките ѝ с терористични организации, никога не е стоял до нея, казват в Анкара. Дори и на този етап, когато Израел открито казва, че "ще атакува Турция", че "Анкара е следващата" няма реакция на Алианса.

Но се знае, че там разчитат на турските войници, "които ще се борят за интересите на САЩ и НАТО". Някои в Турция се оплакват, че членките в НАТО изобщо не били помагали за отбранителните технологии на страната или за архитектурата на сигурността като цяло, но това някак прилича на оплакванията на Тръмп, че Европа не му помогнала за войната срещу Иран. Което не се оказа, по думи на Рюте във Вашингтон, че е вярно. Даде за пример Румъния, която не само позволила настаняването на военни американски самолети на цивилното си летище при Букурещ, но дори затворила летището за дни, когато имало атаки на САЩ над Иран и участвали самолетите от летището.

Задават се и въпроси ако САЩ се дистанцират от НАТО, ще стане ли Турция "военен шеф"? Няма такава опасност, защото Вашингтон едва ли някога ще се реши да се "дистанцира" от Алианса.Той е доказано смазан механизъм за влияние, натиск и възможност да налагане на "политика чрез сила". Такива са времената. Плащаш и водиш хорото. Европа обаче търси Анкара най-вече заради подкрепата срещу "руската заплаха".

Не я приемат за член на ЕС, но се търси ролята ѝ като военна сила за сигурността на Европа. Онази Европа, която е разединена между германско-френска континентална политика, англосаксонска Европа и южноевропейска, водена от Италия и Испания. Да не говорим за идеите на Мадяр за възраждане на Вишеградската четворка, но разширена с Австрия, Хърватска и Словения. Може и с Германия, за да няма проблеми по линия на западноевропейските членки на ЕС. За Турция е важно дали ще има подкрепа на НАТО, ако, не дай Боже, възникне конфликт в Егейско море. Иска НАТО да бъде банансирания стабилизиращ фактор и определено ще гледа под око реакциите. Днес на мода е "вяра никому".

Затова казват, че бъдещето на Алианса е изпълнено с големи изпитания. Ако избухне конфликт в Източното Средиземноморие как ще се държи НАТО? Как ще реагира НАТО за лансираните идеи за регионално партньорство между Турция, Саудитска Арабия, Египет и Пакистан? Или ще подкрепя Гърция и Кипър? А ако Англия се опита да въвлече Анкара във война с Русия? Просто варианти с предположения, но това е знак, че разногласията са видни. Турция има позиция, че не може да бъде страна ограничена от ЕС или НАТО.

Дали? Но това говори, че глобалните и регионални сметки на Турция и членството ѝ в НАТО вече не съвпадат напълно. Алиансът ограничавал Анкара. Но това не е новина. Там просто винаги са възприемали Турция като "страна на фронтовата линия". А Анкара казва, че ще подкрепя Европа, но "няма да бъде наемник". Означава ли това, че НАТО ще стане жертва на фрагментацията в Европа? Ще търсят ли членките на ЕС различни споразумения за сигурност извън чадъра на Алианса? Или ще си гледат националните политики? А ако някои предпочетат да нормализират отношенията с Русия? Както се казва - всеки с интересите си и собствените си търсения. Със свои виждания за щит за сигурност. Недоверието расте. Без да се мисли за напускане на НАТО. Отнася се и за Турция. Въпреки че тя отказва да влиза в кризи със сигурността на Русия.

Всъщност сега ще се правят съответните изчисления. За да се изясни дали традиционният военен съюз НАТО съответства ли на новата глобална математика на силите. САЩ го отчитат и затова предприемат различни стъпки. Възможно е Анкара да продължи приоритетни военни отношения със САЩ, а не с НАТО, но това е след прецизни изчисления. Казват, че това било модел на "държава-патрон". Можело да промени и историята. Защото живеем в епоха, в която всеки, който говори със стари истини, губи. Изводът е да се "продължи напред с нови изречения". Предстои.