България - Гърция: копаница или сиртаки?

Кулминацията на финансовата, икономическа и политическа драма на Гърция още предстои, но редно ли е в тази тежка ситуация гърци и българи да се джафкат по някакъв повод в опит да крепят разклатеното си самочувствие?

 

Коментар на Дойче веле

 

Невъздържаният, а понякога и оскърбителен тон в публичното пространство на двете съседни, при това приятелски държави, е етично необясним и европейски недопустим. През тревожните месеци на финансовата и икономическа криза от умерено ироничен и раздразнен езикът в Гърция и България на моменти започна да става доста остър и ироничен. Факт, който буди съжаление, още повече, че в тези трудни за Европа дни напомня удивително на балканската поговорка

 

"Присмял се хърбел на щърбел” 

 

Още в началото на годината, когато протестиращи гръцки фермери блокираха за дълго време  ГКПП Кулата, в някои гръцки електронни медии и интернет страници беше цитирано изказване на премиера Папандреу, което истински жегна българите. В него той предупреждавал съгражданите си, че ако не се съгласят с антикризисните мерки, ги очаква „съдбата на България”, питал пенсионери дали искат да получават, както в северната им съседка, по 50-100 евро, а не по 800-1000 евро, както е у тях, интересувал се дали желаят да живеят в „лунно бунище”, на каквото прилича с дупките и боклуците си тази страна, и сам си бил отговорил:  „ Ние винаги сме били по-цивилизована нация от нашите северни съседи и винаги сме успявали да се обединим в трудни моменти”. Впоследствие българското външно министерство опроверга твърденията, че Папандреу е изричал подобни думи и помоли местните медии да не се поддават на непроверени и спекулативни информации.

 

 Лека нощ, деца!

 

В началото на лятото, отново в интернет под заглавие: „Тихо, да не събудим българите”, неизвестни гръцки студенти, които следват в България, публикуваха текст, който също изобилстваше от оскърбителни констатации. Например, че макар недоволни от живота си, българите не протестират като гърците, че техните млади връстници в иначе „красивата, но изкорубена и ограбена държава” са се отдали само на „кючеци, маанета, пиене, мацки, наркотици и побоища”, а онези, които не харесват подобен живот, постоянно емигрирали. Отново в опит за запазване на добрия тон въпросната публикация беше обявена за недостоверна, тъй като била анонимна. Преди броени дни обаче български тв-канали разпространиха кадри от вълненията в Атина, на които протестиращи гърци открито критикуваха правителството си затова, че иска да ги докара до „жалкото положение на българите”...

 

Копаница или сиртаки? 

 

Докато подобни изявления от гръцка страна върлуват предимно в интернет и по-рядко сред протестиращите гърци, в България те се превръщат в акцент от политическото говорене на влиятелни фигури в управлението, както и в назидателен медиен рефрен, възхваляващ финансовата и икономическа политика на правителството. През юни, когато президентът Първанов най-сетне изплю камъчето, че подготвя оставането си в политиката след края на своя мандат, премиерът Борисов обяви, че ако това се случи, „България ще фалира като Гърция”, макар този фалит все още да не е потвърден. Дори след гласуването преди седмица в родната си Банкя министър-председателят надълго и нашироко разясни пред съгражданите си, че за този „хубав живот” – да работиш малко и да вземаш много пари -  трябва да се плаща и обяви категорично, че България няма да покрива сметките на Гърция.

 

Ловешкият оракул 

 

Много по-директен в изявите си се оказа финансовият министър Дянков. След радостното, трето поред за последните две години обявяване края на кризата в България пред германския „Ханделсбладт” той продължи канонадата си от критично-поучителни вербални залпове към южната българска съседка. От тях  стана ясно, че гръцката криза улеснявала прилагането на „финансово дисциплиниращи” мерки в България - причинили на местното население не по-малки лишения, отколкото тепърва предстоят на гръцкото... Че търговията с южната съседка била „колабирала напълно”, както и че новата минимална работна заплата на българите в размер на „фантастичните” 135 евро, е вече по-висока от миналогодишната с цели 15 /!/ евро, което било доказателство за усилията на кабинета да облекчи живота на гражданите в кризата. Пред „Ди Велт” миналата седмица Дянков констатира злорадо, че българите „до известна степен са щастливи от нещастието на гърците”, защото кризата при тях щяла да бъде от полза за България. А тези дни, подобно на една  съвременна Касандра, по държавната телевизия той  направи своето пророчество: „Гърците дълго ще страдат, докато ние ще живеем трудно, но след това ще бъдем по-добре от Гърция"!

 

Ще ме гониш, но няма да те стигна

 

Накрая малко статистика. Само през тазгодишния туристически сезон над 70 хиляди българи са предпочели за лятната си почивка Гърция пред българското Черноморие. В южната съседка продължават да намират препитание близо 300 хиляди български гастарбайтери, които въпреки сегашните трудности предпочитат да останат там. Авторитетни икономисти твърдят, че сред основните причини за гръцката криза са ниската конкурентноспособност, слабата иновативност на икономиката, неефективните обществени услуги, раздутата до спукване администрация и липсата на реформи. Защо ли всичко това поразително напомня за българската практика?

 

Колкото до последствията от голямото постижение на българското правителство, наричано „финансовата стабилност” или „финансова дисциплина” според случая, те стават все по-видими с оформящите се често опашки край кофите за боклук. Не за изхвърляне, а за търсене на нещо за ядене в тях.