31 Март, 2017 18:33 2 617 6

Ще провалим и този Съюз

  • ес-
  • европейски съюз-
  • източна европа-
  • брекзит

Фразата „...който се е хванал с нас - не е прокопсал...“ не е само българска

Ще провалим и този Съюз - 1
Снимка: Shutterstock
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Алексей Евдокимов е рускоезичен писател, роден през 1975 г. в Украйна, през почти целия си живот е живял в Рига и е работил в много латвийски рускоезични издания. Лауреат е на руската награда „Национален бестселър - 2003“. Наградата получава за издадения през 2001 г. заедно с (тогава) живеещия в Рига Александър Гаррос „(Голово)ломка“ („Главоблъсканица“). Съвместно с Гаррос издава и романите 2005 г.- „Серая слизь“ („Сива слуз“) и 2006 г.- „Фактор фуры“ („Фургонен фактор“). Самостоятелно издава романа „ТИК“ (2007). С разсъжденията си в настоящия материал, публикуван в латвийския медиен сайт ДЕЛФИ, се приближава до мисленето на много от жителите на страните от Източна Европа, преживели в кратък отрязък от време разочарованието от глобалните политически проекти.

Разрухата се промъкна незабелязано. 60-годишнината на Европейския Съюз, отбелязана на 25 март в Рим и замислена като радостен юбилей, протече като паническо суетене в реанимацията.

Срещата на върха на ЕС, посветена на кръглата годишнина от Римския договор, от който някога започна всичко, беше рекордно къса и всъщност изглеждаше жалко. Въпреки че сякаш имаше повод за тостове и фойерверки. През март 1957 г. в италианската столица шест държави подписаха Договора за създаване на икономически съюз – ЕИО. През март 2017 г. ЕС включва 27 държави (без да броим една, тръгнала си тихо, по английски), които имат общ парламент, общо правителство, повечетo - обща валута и голямото мнозинство - без граници помежду си.

Но не се получи истински празник. Юбилярът е успял и заслужил. Но, ако от вчера е с поставена диагноза диагноза „рак“, редно е да го поздравим или да изразим трагична загриженост? Не е изминала и година от британския референдум, в резултат на който ЕС се лиши от своя втори по икономическа мощ член. Не са минали и две седмици от парламентарните избори в Холандия, на които мнозина очакваха да спечели евроскептичната Партия на свободата, която пък заплашва с Nexit (в края на краищата тя не спечели, но зае второ място). По-малко от месец остава до президентските избори във Франция, на които може да спечели Марин льо Пен – същата онази, която обещава на французите референдум за излизане, минимум от Еврозоната, и директно заявява на митингите: „Европейският съюз ще умре, защото народите вече не го искат“.

Народите действително са като капризната жена от един безвкусен виц: ту й се иска, ту не й се иска. Съвсем неотдавна ЕС изглеждаше като елитарен клуб, в който беше престижно да членуваш и е естествено да се стремиш към него. А сега същият Съюз е плашило, боксова круша, върху която е удобно да излееш недоволството си от живота. Кой не позволява разкриването на нови работни места във Франция? Евросъюзът с неговото евро! (Така казва Льо Пен.) Кой наводни спокойната цивилизована Холандия със зли диви мюсюлмани? Евросъюзът с неговата миграционна политика! (Така казва лидерът на Партията на свободата Вилдерс). Кой е виновен, че някакви си поляци отнемат работата на англичаните в собствената им родина? Евросъюзът! (Така казваха агитаторите за „Брекзит“.) Кой е виновен, че на поляците в собствената им родина им натякват към какви ценности да се придържат и как правилно да разбират демокрацията? Евросъюзът! (Така казват поддръжниците на тамошната управляваща партия „Право и справедливост“)

Даже Източна Европа, която преди петнадесет години мечтаеше за ЕС като провинциалистка за олигарх, сега, на тринадесетата година от брака, мрънка, своеволничи и вдига скандали. От гледна точка на Брюксел, основните европейски калпазани и двойкаджии са унгарският премиер Орбан и днешното полско началство от „ПиС“. Само нашата Прибалтика, малко или повече, остава последната крепост на общоприетия еврооптимизъм (изключвайки рускоезичното население). Но тук всичко е ясно: ние живеем в черно-бял свят, където веднага след Зилупе (граничен град между Латвия и Русия - бел.прев.) започва зоната на тоталния мрак и ужас, а слънцето грее по-ярко, колкото по на запад е.

Парадоксът е в това, че репутацията на ЕС в очите на собствените му членове започна да се руши именно, когато Съюзът достигна максималното си могъщество. Именно по тази причина сегашната Римска среща на върха, на която вместо световъртеж от успехи се наблюдаваше световъртеж от слабост, изглежда до невъзможност символична. През последните тринадесет години Евросъюзът се увеличи почти двойно: през 2004 г. в него заедно с Латвия се вляха осем бивши соцстрани и бивши съветски републики (плюс Малта и Кипър), а през 2007 и 2013 г. - още три. Но увеличението като размери се превърна в намаление като статус.

Първоначално ЕС беше клуб на богатите и развитите, обединени на икономическа основа, затова и изглеждаше толкова престижен. Но в компанията приеха нашите източни бедняци, ръководейки се не толкова от прагматични, а по-скоро от политически съображения. Виждате ли, да побързаме да обединим континента на база западна демокрация, докато някакви московски реваншисти не са успели отново да отмъкнат половината от него. Обаче тесният кръг на Франция, Германия и чистичкия измит Бенелюкс е едно, а пъстрият обширен табор, където може да се намери и горд внук на славяните, и литовец, и румънец (българин? все тая!) е нещо друго, далеч не толкова импозантно. Същата тази Британия през 1973 г. се присъедини към много по-тясна и богата компания. Години преди „Брекзит“ жителите на Лондон, хванати от репортерите на улицата, мърмореха високомерно: не ни харесва, че разни другарчета от Балканите решават наравно с нас как да живеем в своя Албион, вдишвайки парфюм и мъгла. И когато организираха референдума си, се намериха политици, които популистки обясняваха на същите лондончани как нагло са им увиснали на врата същите тези балканци, поляци и ние, прибалтийците.

Още от първото десетилетие на 21 век плашат гражданите на „стара Европа” с „полския водопроводчик Пьотр” (измислен, както се говори, от Льо Пен-старши), но сега се изясни, че и поляците са решително недоволни от Евросъюза. Неотдавнашните избори за председател на Европейския съвет се превърнаха в свада между Брюксел и Варшава: ЕС настояваше за кандидатурата на поляка Доналд Туск, именно защото го ненавиждат в управляващата им партия „Право и справедливост“, която пък, от своя страна, е недолюбвана от Брюксел заради пренебрежението към европейското демократично приличие (но пък изключително популярна в Полша). В ПиС очевидно разбират демокрацията (например, принципът за разделение на властите) не като в „чистокръвния“ Запад, но и Западът, както стана ясно, не може да направи нищо с тази партия. Нито с авторитарния унгарец Орбан, с когото Брюксел се разправя още по-дълго. А с латвийското разбиране за демокрация (според което е напълно нормално стотици хиляди хора, да бъдат лишени от гражданство де факто заради националността им), ЕС никога нищо не е искал да прави.

Когато приемаха Източна Европа в клуба на ударниците на западната цивилизация, се подразбираше ние, изоставащите, да се стегнем и да ги догоним, та нали горяхме от такъв ентусиазъм. Но за тринадесет години не успяхме да преодолеем пропастта между „старата“ и „новата“ Европа, нито в икономиката, нито в политиката, където тя даже стана по-дълбока. Ние, бившите строители на социализма, не се превърнахме в никакъв Запад. Стана ясно, че и те не са го искали особено. На нас са ни скъпи старите болежки, мазоли и фикс-идеи. Привичната ксенофобия и галещата ухото демагогия. На нас си ни е уютно в свят, в който Туск и Путин заедно организират самолетната катастрофа край Смоленск, а главната заплаха за националната ни независимост са руските букви на страницата на кмета Ушаков в социалните мрежи.

Така се получи, че не Изтокът се изми и преоблече в западен стил, а Западът започна да прихваща от Изтока някои специфични табиети, например, навика да пищи по всеки повод за машинациите на Москва и да обяснява с тях всички свои издънки.

Разширението на Евросъюза се оказа мечешка услуга и за „старата“, и за „новата“ Европа. ЕС не успя да регулира дисбаланса между Запада и Изтока, но премахвайки бариерите между тях, провокира онова, което би трябвало да се случи по физичните закони – масов и неспирен отток на хора оттук натам. За малките страни (да не изброяваме) този поток придоби откровено катастрофален характер. И ако Латвия продължава предано да се равнява по Брюксел (дори и само, за да не гледа в посока Москва), то нашето съдче в европейската система от скачени съдове се изпразва най-фатално.

Впрочем, да обвиняваме за всички наши беди безотговорния Брюксел (или пък Москва), е твърде прост и популярен вариант. Не, приятели: всеки сам е ковач на нещастието си.

Алексей Евдокимов, http://rus.delfi.lv


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 гост

    13 7 Отговор
    Много бързате да сте специалисти по Европа поживейте по европейски 30-40 години и ще си говорим
  • 2 Киро

    13 8 Отговор
    Айде руския плъшок да си гледа евразийската глупост и да не коментира неща, които нито разбира, нито са за него!
  • 3 кроко

    14 8 Отговор
    Ами, вие двамата умници, защо не предложите някакъв по-смислен прочит на случилото се и продължаващото да се случва сега в ЕС? Да позная ли вашето мнение какво е? Москва е виновна за всичко, нали?
  • 4 гларус кръстоносец

    11 1 Отговор
    Европейският съюз беше и си остана икономически.Той се превърна в символ на налагането на глобалните икономически интереси над политиката на суверенните държави. Зад океана в Америка , това не дразни толкова и не е видимо ,заради федерализацията. В Европа обаче има твърде много история , велики крале и царе, омраза между народите, кръв и войни ,които никой не иска и не може да забрави. В добавка към историята можем да сложим и икономическото неравенство-богатство между изтока и запада в Европа , появило се в резултат на 3-4-века колониални и неоколониални вампирски изсмуквания на държави от Америка, Африка и Азия . Сега чакаме и ние да ни дадат малко от тези "стари пари" европейците Това прави федерализацията в Европа невъзможна . Това е и причината за двете световни войни. Европейския съюз е тапата с която запушиха апетита на Германия за преразпределение и я поканиха да си куса от баницата. Ние сме баницата-бившия източен блок. В един съюз ,след съюзяване на първите двама, третия вече е за преразпределяне в една от двете сфери. За да бъде асимилиран и изпапкан. Ами двадесет и осмия, той какъв е ? След като НАТО- Америка нападна Сърбия с подкрепата на страни от ЕС и я разруши и имплантира едновременно с това радикалния ислям в Косово , остана ли глупак който да не вижда че Европейския съюз е антиевропейски и антихристиянски? Просто става дума за пари.Както се казва в поговорката пари при пари отиват ,ама не многото при малкото.
  • 5 даката

    8 6 Отговор
    марзулката да взима куфар влак и на масква при пинокио.рускоезичните са раковия тумор в европа
  • 6 ултра

    1 3 Отговор
    Колко много думи на перфидна омраза и злост срещу най-доброто нещо, което някога Европа е правила - обединението на държави, икономики, култури и обикновени човешки съдби и свободи! Руснаците просто никога няма да се радват на всичко това! ФАКТ!