Обществените поръчки в Кнежа ще се изпълняват само от лауреати на Нобелова награда за мир

Коментар на Иван Рачев в. "Строител"

Според дебелите книги Нобеловите награди се присъждат всяка година на личности, които са провели забележителна научноизследователска работа, разработили са впечатляващи методи или имат изключителен принос за развитието на обществото. Категориите са шест – физика, химия, физиология или медицина, литература, мир и икономически науки. Според интелектуалния елит на човечеството Нобеловите награди са най-голямото и най-престижно световно призвание.
Наградите започват да се раздават съгласно завещанието на Алфред Нобел, шведски индустриалец и изобретател на динамита и бездимния нитроглицеринов барут (балистит). Той подписва завещанието си в Шведско-норвежкия клуб в Париж на 27 ноември 1895 г. – две седмици преди да напусне този свят. Завещанието му става публично достояние през 1897 г., а три години по-късно – след неописуеми скандали по четирите краища на света – през 1900 г. е създаден Нобеловият фонд.
Ето най-важното от безценния документ:
„Цялото мое останало реализуемо състояние трябва да се разпредели по следния начин.
Целият капитал трябва да бъде внесен от изпълнителите на завещанието ми във вид на ценни книжа под поръчителство и да бъде създаден фонд, чиято същност е ежегодно награждаване с парична премия на тези хора, които през изтеклата година са съумели да принесат най-голяма полза на човечеството. Казаното предполага, че призовият фонд трябва да бъде разделен на пет равни части, присъждани по следния начин: една част – на човек, направил най-голямото откритие или изобретение в областта на физиката; втората част – лице, което е постигнало най-важното усъвършенстване или е постигнало откритие в областта на химията; третата част – на лице, което е направило най-важното откритие в областта на физиологията или медицината; четвърта част – на лице, което в областта на литературата е създало най-изявено произведение с идеалистична насоченост; петата част – на лице, което в най-голяма степен е допринесло за укрепването на сближаването на нациите, в ликвидирането или снижаването на напрежението и противопоставянето на въоръжените сили, а също така на организация и проведени конгреси с миролюбива цел…”
Нобеловият фонд е създаден през 1900 г. като частна неправителствена и независима организация. Първата Нобелова награда е присъдена на 10 декември 1901 г. – пет години след смъртта на Нобел.
Според правилата, по които работи Нобеловият фонд, ако има двама победители в една категория, паричната премия се разделя поравно. Ако победителите са трима – награждаващият комитет има правото да раздели поравно наградата между тримата или да даде половината на единия, а на другите двама – по една четвърт. Честа практика е лауреатите да даряват парите в полза на научни, културни или хуманитарни дейности.
Нобеловите награди могат да бъдат отказани, но не могат да бъдат отнемани…

Защо започваме разговора за ЗОП проблемите на община Кнежа толкоз отдалеч и издълбоко? Две са причините. В събота се навършват точно 116 години от онзи 27 ноември 1895 г., когато Нобел подписва епохалното си (без никакво преувеличение) завещание. А втората причина, макар и пак епохална по своето бъдещо значение, е някак си по-… делнична, да речем. Преди един месец община Кнежа обяви търг за строителна обществена поръчка, който може да бъде спечелен само от шест фирми в цяла България. Стига, разбира се, да убедят конкурсната комисия, че:
- при тях камионите с тухли и арматура не ги разтоварват малолетни момиченца и момченца;
- нито един от работниците им не носи на гърба си стари или пресни следи от бич или маркуч;
- бригадирите, ръководителите на обекти и собствениците – като видят пострадал работник – не го доубиват с първата попаднала им подръка лопата (или кирка);
- собствениците осигуряват на бачкаторите си работни облекла, предпазни каски и ръкавици (по принцип), а не виагра, презервативи и белезници в розов пух (за всеки
случай)…
Шегата настрана. Дори екипът на в. „Строител” – видял, чул и чел какви ли не удивителни интерпретации на Закона за обществените поръчки от първия си брой (3 април 2009 г.) досега – остана като гръмнат от новаторския подход на общинарите в Кнежа. По едно време ни идваше да коментираме случилото се кратко и ясно – с първото „впечатление” на Вуте за жирафа: „Е те такова животно нема!” После обаче поразмислихме малко и решихме да се държим сериозно. Защото, ако номерът на общинарите в Кнежа мине, всеки възложител – и то още в решението за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка –спокойно ще може да изписва и името на изпълнителя
И никой копче няма да му каже, защото пътеката около закона вече ще е отъпкана…
На пръв поглед всичко изглежда нормално. На 14 ок­том­ври 2011 г., с Решение № 523 община Кнежа открива процедура за възлагане на обществена поръчка „Прилагане на мерки за енергийна ефективност в ОУ „Васил Левски”, гр. Кнежа, и ОУ „Христо Ботев”, с. Бреница, община Кнежа”.
Още по-наред изглеждат нещата и в документацията, която най-над­лежно е качена в сайта на общината:
Предмет на поръчката – извършване на строително-монтажни работи. Финансиране – „Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие, приоритетна ос 4 „Местно развитие и сътрудничество”. Операция 4.1. „Дребномащабни местни инвестиции”. Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161PO001/4.1-03/2010 „Подкрепа за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинската образователна инфраструктура на 178 малки общини”.
Около мястото на изпълнение на поръчката също няма никакви мистификации: гр. Кнежа, община Кнежа, ОУ „Васил Левски” и с. Бреница, община Кнежа, ОУ „Христо Ботев”.
Максималният срок за приключване на строителството е „фиксиран” така, че да улесни максимално бъдещия изпълнител: „Срокът за изпълнение на поръчката е по предложение на участника, но не повече от 275 (двеста седемдесет и пет) календарни дни”.
Прогнозната стойност на поръчката си заслужава вниманието – 509 468 лв. без ДДС.
Колкото до основния критерий за класиране на участниците – той също изглежда като великодушен жест към малките и средните фирми, опитващи се да оцелеят като легални строители: икономически най-изгодна оферта.
И още няколко думи, определящи тази обществена поръчка наистина като жест към закъсалите малки и средни предприятия. Според документацията онова, което трябва да извърши изпълнителят на поръчката, не е кой знае колко сложно. Четем „визитните картички” на двата обекта така, както са описани в документацията на поръчката.
„Основно училище „Васил Левски”, гр. Кнежа:
Обектът е монолитна сграда на два етажа, построен през 1943 година. Стените представляват тухлена зидария, измазана едностранно, двустранно и цокъл с циментова замазка. Дограмата на сградата е дървена, двукатна, в лошо състояние. С PVC с двоен стъклопакет са подменени само 41,76 m2. Покривът на сградата е скатен, покрит с керемиди и е с дебелина на въздушния слой 1,75 и 2,20 m. Подът на обследваната сграда е върху земя и върху неотопляем сутерен. В училището се обучават 289 ученици. Персоналът е 34 души. Застроената площ е 874,36 кв. метра, а разгънатата застроена площ – 1609,22 кв. метра.
Основно училище „Хри­сто Ботев”, с. Бреница:
Обектът е монолитна сграда на два етажа, построена през 1939 година. Стените представляват тухлена зидария двустранно измазана, едностранно измазана, цокъл от стоманобетон и облицовъчен камък и стоманобетон и вътрешна мазилка на отопляемия сутерен. Дограмата на сградата е дървена, в лошо състояние и 3,36 m2 с метална рамка и единично стъкло. Дограмата е стара и в лошо състояние. Покривът на сградата е скатен, покрит с керемиди и с дебелина на въздушния слой 1,55 m. Подът на обследваната сграда е под на отопляем сутерен. В отопляемия сутерен се намират кухня със столова, където се приготвят само закуски, и работилница, в която се извършват ремонтни работи. Училището има 27 души персонал, а учениците са 152 на брой. Училището няма собствена котелна инсталация, а се захранва от ЦДГ „Йордан Каменополски”. В абонатната станция на училището има колектори и циркулационна помпа 12 ЕГ8, която е амортизирана.
Топлоносителят от детската градина се подава по тръбопроводи подземно, с обща дължина 500 метра. Топлинната изолация на тръбопроводите е лоша. Има и пропуски в системата, поради които всеки ден се долива вода в инсталацията за време от около 20 минути, което е причина за съществени пропуски и загуби. Застроената площ е 983,87 кв. метра, а РЗП – 3012,97 кв. метра…”
Да обясняваме на читателите по какъв начин, с какви материали и от колко души може да бъде изпълнена тази обществена поръчка, е нелепо. Още повече че в момента най-малко 450 – 500 никому неизвестни (дори на данъчните) „строителни компании” повишават (уж) енергийната ефективност на жилищни кооперации, магазини и търговски обекти, без изобщо да им пука, че някой някъде е написал правила, че има законови процедури, че не може студенти по философия и физика да висят като паяци по калкани и фасади, защото стипендиите им не стигат за нищо… Същата работа е и с качеството на материалите – или са от типа „китайско карго”, т.е. контрабандно внесени и не отговарят на никакви стандарти, или са крадени и произходът им се „изписва” с фактури менте.
Никой не намеква, че някой в община Кнежа е решил да тръгне по кривия път, пък негов бдителен колега с вечно будна гражданска съвест деликатно го е върнал „обратно”. Тъкмо обратното – от гледна точка на процедурите всичко е перфектно. И няма как да бъде другояче, защото става дума не само за деца, но и за европейски пари. Тогава? Ами много просто –идва ред на „червеите” в златната ябълка.
Или на молците, „леко” оръфали реверите и яката на марковия балтон за 3000 – 4000 евро.
Първият пирон на съмнението, че цялата работа е нагласена, е „забит” от времето, когато е обявена поръчката: четири-пет дни преди изборите за президент, кметове и общински съветници. Какво са си мислели общинарите в Кнежа, когато са поръчвали на консултантската фирма да им изготви условията за конкурса и тръжната документация, не е наша работа да гадаем. По-важното е, че решението за обявяване на поръчката е одобрено от общински съвет в оставка и е подписано от временно изпълняващата длъжността кмет на община Кнежа – Петя Иванова Маринска-Хинкина. Вярно, титулярният градоначалник Симеон Шарабански спечели изборите на 23 октомври и вече кара своя втори мандат. Но също така е вярно и другото: по времето, когато е писана тръжната документация, а общинският съвет е благославял вр.и.д. кмет Петя Иванова Маринска-Хинкина да стартира процедурата, все още нищо
не е било ясно.
Вторият „пирон” пак е… темпорален, да речем. Поръчката е обявена ни в клин, ни в ръкав – в края на златната есен, т.е. един месец след началото на активната учебна година. И трябва да приключи… два месеца след края на „същата”, защото максималният срок от 275 дни изтича в средата на следващото лято – някъде през август. Дали работниците на изпълнителя (който и да е той) ще работят само съботите и неделите, дали ще „блъскат, тряскат, копаят и къртят” само по време на ваканциите – едва ли някой може да прогнозира. А и дали има някакъв смисъл от подобна умствена гимнастика, след като процедурата вече е приключила?
Според тръжната документация церемонията по отварянето на офертите е проведена на 11 ноември 2011 г., от 10:00 часа, в заседателната зала на общината. От интернет страницата на Агенцията за обществени поръчки научаваме, че към дата 23 ноември процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет „Прилагане на мерки за енергийна ефективност в ОУ „Васил Левски”, гр. Кнежа, и ОУ „Христо Ботев”, с. Бреница – общ. Кнежа”, е затворена. А от сайта на Комисията за защита на конкуренцията (секция „Обществени поръчки”) научаваме (пак към днешна дата), че „енергоспестяващото” начинание на община Кнежа не е атакувано от никого, т.е. ще го бъде!
От формална гледна точка тук би трябвало да изпаднем или в дивен възторг, или в кротко умиление, защото е чудо на чудесата обществена поръчка да мине между капките и да не бъде атакувана я пред АОП, я пред КЗК. Още повече че става дума за ремонт, който с чиста съвест може да бъде наречен елементарен – от техническа и технологична гледна точка.
И като „такъв” – да привлече вниманието поне на 50 – 60 строителни фирми, от които поне десетина със сигурност щяха да бъдат недоволни – я от изискванията на възложителя, я от вида и съдържанието на конкурентните оферти, я от формулите за определяне на крайния победител…
В „нашия” случай обаче няма нищо такова. Тъкмо обратното – информационната завеса е толкова плътна, сякаш става дума за строителството на бункера, където трябва да се скрие правителството при терористична атака с междуконтинентални ядрени ракети.
Доколкото успяхме да научим, тръжни документации са закупили общо шест строителни компании, но оферта е подала само една. Останалите пет – по някакви неясни причини – са се отказали от участие в надпреварата, въпреки че сред тях е имало поне две много сериозни фирми, за които изпълнението на поръчката не би било никакъв проблем.
На 11 ноември, точно в уречения чрез обявлението час, офертата на единствения кандидат за изпълнение на поръчката е била отворена и… той безпрепятствено е „минал” първите две нива, фиксирани в ЗОП: отваряне на плик № 1 – с надпис „Документи за подбор”, и отваряне на плик № 2 – с надпис „Предложение за изпълнение на поръчката”. Сега му остава да мине безболезнено и последното „ниво” – плик № 3 „Предлагана цена”, след което шампанското може да заискри в кристалните чаши. Но… след известно време, защото поне до момента (23 ноември), възложителят – община Кнежа – е нарушил поне три разпоредби на ЗОП.
Първата е съвсем „очевидна” – чл. 69а, ал. 3, която гласи: „Възложителят е длъжен да обяви по подходящ начин датата, часа и мястото на отваряне и оповестяване на ценовите оферти. При отварянето на плика с предлаганата цена имат право да присъстват участниците в процедурата или техни упълномощени представители, както и представители на юридически лица с нестопанска цел и средствата за масова информация”. Е, в продължение на три денонощия в. „Строител” прави неуспешни опити да се „натъкне” на някакви такива „неща”, но безуспешно. Последната сламка – телефонен разговор с г-жа Цветелина Плевненска, също се оказа много нефелна, защото тя в прав текст отказа да ни каже кога и къде ще се случи събитието.
Втората заобиколена разпоредба е на чл. 39, ал. 1, т. 6 от ЗОП: „Възложителят прекратява процедурата за възлагане на обществена поръчка с мотивирано решение, когато… са установени нарушения при откриването и провеждането й, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена проце­дурата”.
Според общоприетото схващане нарушенията при откриването и провеждането на процедурите могат да бъдат установени само от участниците, чиито оферти са допуснати до финалната права, т.е. трябва да бъдат оценени и класирани. В същото време обаче, както се вижда и с невъоръжено око, в току-що цитираната разпоредба законодателят никъде не е уточнил кой и по силата на каква логика има право да установи дали една процедура е нарушена. С други думи – това може да е фирма участник, но може и да е страничен наблюдател като нас. Ето защо, както се казва по друг повод – тук и сега, ние установяваме, че процедурата за възлагане на обществената поръчка „Прилагане на мерки за енергийна ефективност в ОУ „Васил Левски”, гр. Кнежа, и ОУ „Христо Ботев”, с. Бреница – общ. Кнежа” е открита в нарушение на чл. 25, ал.5 от ЗОП, в който се казва: „Възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки.”, както и в нарушение на  чл. 2, ал. 1 от ЗОП, който гласи: „Обществените поръчки се възлагат по процедурите, предвидени в този закон, в съответствие със следните принципи:
1. публичност и прозрачност;
2. свободна и лоялна конкуренция;
3. равнопоставеност и недопускане на дискриминация”.
Ключът от бараката, както се казва по друг повод, е заровен в раздел III, т. 2.3 „Технически възможности”. Където, наред с всички стандартни документи, възложителят изисква от кандидат-изпълнителите да представят и една – наистина уникална – „тапия”. Става дума за „Сертификат за въведена система за управление за социална отговорност SA 8000 : 2008”. Още по-налудничавото е (без извинение), че който не разполага точно с този сертификат, е длъжен да представи еквивалентен „такъв”. В противен случай по-добре въобще да не подава документи за участие.
И тук, досущ като в приказката „началото на края”, стигаме до топлата връзка между хуманното дело на Алфред Нобел и безкрайно… коварния опит на общинарите от Кнежа да уредят „някого” с енергоспестяващата обществена поръчка. Защото зад „Сертификат за въведена система за управление за социална отговорност SA 8000: 2008” се крият следните условия, на които трябва да отговаря удостоеният с „високото звание”:
Стандартът SA 8000 е разработен от Social Accountability International (SAI). SAI е международна организация, занимаваща се със защитата на правата на човека по време на работа в целия свят. Стандартът SA8000 представлява политики и процедури за защита на основните човешки права на работниците и на малолетните.
SA 8000 е стандарт, по който може да се извършва сертифициране. Стандартът е базиран на международните изисквания за нормите на работното място, приети от Международната организация на труда (ILO), Всеобщата декларация за правата на човека и Конвенцията на ООН за правата на детето.
Стандартът е съставен от следните еле­менти:
Детски труд: Забрана за извършване на работа от лица под 15-годишна възраст, а за страните в развитие, приети като изключение с Конвенцията 138 на ILO, допустимата минимална възраст е 14 години.
Принудителен труд: Забрана за извършване на принудителния труд, включително и на лишените от свобода или на осъдените на принудителен труд, както и на депозирането и задържането на документи за самоличност от страна на работодателите или от други наети фирми.
Охрана и безопасност: Осигуряване на здраве и безопасност при работа, предприемане на мерки за предотвратяване на наранявания; извършване на редовни обучения за здравето и безопасността на работниците; внедряване на система за откриване на заплахи за здравето и безопасността; осигуряване на достъп до санитарни възли и питейна вода.
Свободата на сдружаване и право на колективно договаряне: Уважаване правото за организиране и членуване в професионални съюзи и колективно договаряне, а когато Законът забранява тези свободи – осигуряване на паралелни начини на сдружаване и договаряне.
Дискриминация: Нетолериране на дискриминация, основана на раса, каста, произход, религия, увреждане, пол, сексуална ориентация, професионален съюз или политическа принадлежност или възраст. Забрана на сексуалния тормоз.
Дисциплина: Забрана на телесните наказания, психическото или физическото насилие или вербален тормоз.
Работно време: Спазване на приложимия закон, но във всеки случай не повече от 48 часа на седмица, с поне един почивен ден за всеки седемдневен период, при доброволно извършване на извънреден труд, той трябва да се заплаща по-високо и да не надвишава 12 часа седмично. Извънредният труд може да бъде задължителен, ако е част от колективен трудов договор.
Обезщетение: Заплащането за стандартна работна седмица трябва да отговаря на законовите и отрасловите стандарти и да бъде достатъчно за задоволяване на основните нужди на работници и техните семейства. Забрана на дисциплинарните глоби.
Системи за управление: Дейностите, целящи сертифициране по този стандарт, трябва да се стремят да надхвърлят простото спазване на изискванията на стандарта.
Каква е формалната подбуда на общинарите в Кнежа да търсят точно такава фирма за ремонта на двете основни училища – не е известно. По-вероятно е дори те изобщо да не знаят за какво става дума, защото тръжните документи са писани от външен консултант.
Едно нещо обаче те със сигурност е трябвало да направят: да проверят по някакъв начин какво се крие зад този сертификат и колко фирми в България го притежават. Как става това е известно: десетина минути „ровене” в интернет и 15 – 20-минутни разговори с двама-трима шефове на сертифициращи организации.
Резултатите щяха да ги хвърлят в недоумение. Или по-скоро щяха да ги накарат да поразмислят и да анулират обществената поръчка в сегашния й вид. Защото фирмите, които притежават сертификат за въведена система за управление за социална отговорност SA 8000 : 2008 в България са общо… 8 (осем) на брой: шест строителни и две „други”. Ние разполагаме с техните имена, но няма да ги публикуваме. Или поне няма да ги публикуваме дотогава, докато не получим смислен отговор на някои от фундаменталните въпроси „Каква е връзката между монтажа на алуминиевата дограма и експлоатацията на детски труд?” Или „Какъв еквивалентен документ може да представи кандидатът строител, за да установи, че не оказва върху работниците си вербален тормоз?”
Друг е въпросът и защо обявление за обществената поръчка с такова изискване (за сертификат SA 8000 : 2008  – посочено в т. 6 на точка „Технически изисквания” в обявлението)  е публикувано от Агенцията по обществени поръчки без каквито и да е последствия. Така все едно изпълнителният директор на АОП не е натоварен с правомощието да обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията решения за откриване на процедури, с които са одобрени обявления, съдържащи условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки (чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗОП.)
Ама така е то. Народната памет все още съхранява топлия спомен за палавата стара градска песен „В село Бреница, с вино карат воденица/ животът там е същински рай…” А пък за Кнежа дори един виц няма в необятното интернет пространство.
До днес, де…