ЕС е безсилен и Орбан знае това

Брюксел сипе критики срещу правителството на Орбан, но унгарският премиер явно никак не се впечатлява от тях. И има защо. ЕС на практика е безсилен. И Орбан добре знае това.

Виктор Орбан и Европейската комисия явно така и няма да се разберат. И нищо чудно. Унгарският правителствен ръководител не крие, че иска да наложи "нелиберална демокрация". Още от началото на втория си мандат като премиер той все повече се доближава до тази цел. Чрез медийния закон Орбан увеличи държавния контрол над медиите. Прокара съдебна реформа, с която ограничи правомощията на правосъдието и със закон увеличи влиянието на управляващите над Централната банка. Всеки път Еврокомисията откриваше срещу Унгария процедури за нарушаване на европейските договори. Обикновено Орбан отстъпваше след известно време, но само колкото бе абсолютно необходимо, за да предотврати поредното наказание, а повечето процедури се точеха с години без последствия. Последните спорове се отнасяха до две основни неща. Еврокомисията откри нова наказателна процедура срещу Унгария заради въведените от страната нови изисквания към неправителствените организации, а в спора за унгарския закон за висшите учебни заведения дори въведе втората степен в наказателната процедура.

„Амнести интернешънъл” смята да игнорира закона

В първия случай Унгария задължи неправителствените организации (НПО), които получават над 24 000 евро годишно от чужбина, да се регистрират. Никак не е случайно, че въпросната граница е необичайно ниска. Освен това въпросните НПО вече ще са задължени навсякъде, където се появяват, изрично да упоменават, че са „организации, които получават подкрепа от чужбина”.

Унгарският парламент гласува този закон през юни. Според правителството, законът си поставя за цел да внесе повече прозрачност и да улесни борбата срещу прането на пари и финансирането на терора. ЕК вижда в закона нарушение на Европейската харта за основните човешки права и по-специално нарушение на правото на сдружаване. "В рамките на един месец очакваме реакция от страна на унгарските власти. Ако дотогава не последва отговор, или ако ЕК е недоволна от унгарското обяснение, тя ще открие процедура за нарушаване на европейските договори", заяви заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс.

Новият закон засяга и „Амнести интернешънъл”. Правозащитната организация вече обяви, че ще игнорира унгарския закон и че се радва на подкрепата от страна на Брюксел. "Унгарският закон за неправителствените организации си поставя за цел да ги стигматизира и оклевети. Днешното решение на ЕК е силен сигнал за това, че подобни атаки срещу гражданското общество са недопустими", се казва в декларация на „Амнести интернешънъл”.

Кампания срещу Сорос

Във втория случай наказателната процедура срещу Унгария тече още от месец април. Унгарското правителство промени закона за висшите учебни заведения. Критиците твърдят, че новият закон е насочен главно срещу Централноевропейския университет в Будапеща, който вероятно е пред закриване. Университетът беше основан през 1991 година от унгарско-американския милиардер Джордж Сорос, който подкрепя и различни граждански и правозащитни движения в старата си родина.

Борбата между концепцията на Орбан за "нелиберална демокрация" и концепцията на Сорос за "отворено общество" се превърна в нещо като лична битка между двамата мъже. Виктор Орбан дори поде кампания срещу Сорос из цялата страна. В Унгария бяха разлепени плакати с лика на усмихнатия Сорос, под който беше написано: "Не бива Сорос да се смее последен!" Много от плакатите пък бяха надраскани с обиди от сорта на "смрадлив евреин".

Виктор Орбан обвинява Сорос, че с подкрепата си за правозащитни организации привлича бежанци към Унгария. Сорос отрича това. Той от своя страна се възмущава от "антисемитизма" и "дезинформацията” на унгарското правителство и обвинява Орбан, че е създал "мафиотска държава". Случайно или не, но в същия ден, в който ЕК изостри тона си срещу Орбан, унгарското правителство обяви, че в събота (15.7.) ще свали плакатите с антиеврейски драсканици. Три дни по-късно в Будапеща пристига израелският премиер Бенямин Нетаняху.

Орбан няма от какво да се опасява

ЕК не са меси в споровете на Орбан със Сорос, но очаква отговора на унгарското правителство във връзка със законите, нарушаващи европейските договори.

При закона за неправителствените организации на първо време става дума само за изясняване на позициите, но при закона за висшите учебни заведения, срещу който вече тече наказателна процедура, ЕС настоява Будапеща да направи корекции. В противен случай ЕК може да сезира Европейския съд в Люксембург.

Но и това няма да е нещо необичайно. Срещу Унгария са открити над 80 наказателни процедури за нарушаване на европейските договори. Срещу Германия, между другото, процедурите са двойно повече. В унгарския случай обаче става дума за принципни неща, които поставят под въпрос демокрацията и върховенството на закона. Въпреки това Орбан няма защо да се страхува от сериозни последствия. Достатъчно ясно го показва полският пример. Срещу Полша също тече наказателна процедура за нарушаване на правовите принципи на общността, чиито последствия теоретично биха могли да доведат и до отнемането на правото на глас на страната. В действителност Варшава няма от какво да се опасява, защото, за да стане това наказание реалност, трябва да гласуват всички страни-членки на ЕС. Почти сигурно е обаче, че ще има поне една страна, която би гласувала „против” – и това ще е Унгария.

Освен това заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс засега не съзира системна заплаха за върховенството на закона в Унгария. А това, че Орбан няма от какво да се опасява, се вижда и от факта, че депутатите от неговата партия ФИДЕС все още членуват във фракцията на ЕНП. Всички опити на другите фракции да принудят ЕНП да изхвърли от редиците си ФИДЕС се провалиха. А председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер възприема авторитарните тенденции на Орбан с чувство за хумор. На една от срещите на върха през 2015 година, той приветства Орбан с думите: "Здравей, диктаторе!".