История на коледните картички

Макар че изпращането и размяната на коледни картички е на път да се пренесе изцяло в интернет, Коледа няма да е същата без традиционната трапеза, виното и... цветните картички с пожелания. Те се разменят обикновено в седмицата след празника, а обичаят отдавна е прекосил границите на християнския свят. 

Коледната картичка тръгва от Англия

Традицията да изпращаме картички за Коледа е на повече от 200 години. До средата на 19 век обаче луксът да си разменят такъв тип пожелания имали единствено по-заможните хора, тъй като картичките се изработвали ръчно, били доставяни лично по куриери и съответно били доста скъпи.

Появата на първата пощенска марка през 40-те години на века обаче решава проблема със скъпата доставка и за краткия период от 10 години традицията набира огромна популярност. 

Първата коледна картичка се появява през 1843 г. в Лондон. За нейн създател се сочи кралският учен Джон Хорсли. Тя била размножена едва в 1000 екземпляра и струвала 1 шилинг. На нея било изобразено щастливо семейство, което празнува заедно на трапеза с вино. Пожеланието било кратко и ясно: "Весела Коледа и Щастлива Нова година".

Това е и първата картичка, която показвала дрехите и храната на английското простолюдие. Тя предизвикала противоречиви реакции, тъй като се считало за неморално да се изобразяват деца, които пият вино. Подател на първата официална коледна картичка пък била английската кралица Виктория.   

Интересен е фактът, че Хорсли всъщност не искал да продължи да изпраща картички и през следващите години, но неговото хрумване толкова се харесало, че след 10 години пожелания в такъв вид се разпращали из цяла Англия.

Картички за ценители
 

От "първите хиляда" картички, изработени през 1843 г., едва 12 са запазени до днес. Три от тях бяха дадени на търг на "Сотбис" в Ню Йорк, като всяка от тях се оценява на около 10 000 паунда. Друга пък беше продадена през 2007-а на цена от 16 хил. долара.

Коледните картички пресичат океана

Производството на коледни картички в САЩ започва благодарение на немския имигрант Луис Пранг. В продължение на повече от 30 години американците ги внасяли от Великобритания, докато през 1875 г. Пранг решил да вложи 250 долара и да си отвори литографски магазин в Бостън. Именно там била напечатана първата линия коледни картички в страната. На тях обаче били изобразени цветя и птици, които по принцип не са свързани с коледната традиция. Съвсем по смисъла на американската мечта, късметът и пазарът се усмихнали на имигранта и през 1881 г. той вече издавал над 5 милиона коледни картички годишно. На тях вече се появили и картинки със сняг, елхички, камини, деца и разбира се - любимецът Дядо Коледа.

Дядо Коледа "се ражда" в Ню Йорк

И въпреки че никой от нас не се съмнява, че Дядо Коледа живее в Лапландия и вече пътува насам, за да раздаде подаръци на всички нас, модерният му образ е създаден в САЩ. За негови бащи се смятат писателят Уошингтън Ървинг и аниматорът Томас Наст. След войната за независимост от Великобритания, жителите на мегаполиса Ню Йорк подели инициативата да си измислят символи, които да не им напомнят за британското господство. Тогава Наст се заел да пробрази вече съществуващия по-старомоден Дядо Коледа, изобразяван като абат, в един по-светски, миловиден и весел човек, който да раздава радост - без да има връзка с религията. Образът, такъв, какъвто го познаваме, е стандартизиран в рекламния бизнес през 1920 г.

Коледните пожелания вече и на български - след Освобождението

У нас традицията с поздравителните картички започва след Освобождението. Първата коледна картичка е изпратена през 1885 г., а първата новогодишна - три години по-рано. Честитките обаче не се отпечатват в страната, а се внасят от Европа, като им се добавя текст на български. Нашите започват да се рисуват едва през 30-те години на 20 век.

Картичките днес - благотворителност и интерактивност

Днес коледните картички, освен че даряват усмивка и радост, се използват активно и за благотворителност. Една от най-известните инициативи за това принадлежи на УНИЦЕФ и започва още през 1945 г. В началото за изображения са били избирани произведения на известни художници. Безброй неправителствени организации съдействат в продажбата на картички, най-често ръчно изработени от деца, а средствата, набрани от продажбата им, се даряват в помощ на социални домове и болници.

С навлизанто на интернет, традиционните коледни картички бяха изместени от анимираните. Безспорно е, че мрежата постави нова ера в коледните пожелания. Сега вече можем за секунди (и то с няколко клика!) да изпратим на приятели отвъд океана танцуващ Дядо Коледа, пеещи еленчета, горяща камина или пък побеляла от сняг къща в планината, от чийто комин вместо дим изскачат нашите пожелания в рими.

Най-важното обаче си остава не колко звездички ще ни изрецитират пред монитора най-новата супер яка техно версия на "Пейте звънчета" (която всички познаваме като Jingle Bells), а жестът да покажем на някой, че го обичаме и то в навечерието на най-светлия християнски празник!