А ако социолозите грешат?

Повечето наблюдатели в Германия обявяват надпреварата за канцлерския пост за приключила. Според тях, Ангела Меркел от ХДС води с близо 15% пред кандидата на социалдемократите Мартин Шулц. Има обаче и място за скептицизъм дали социологическите прогнози са наистина надеждни. Защото се видя как на няколко важни избора преди това – например президентските избори в САЩ и референдума за Брекзит – демоскопите се провалиха напълно. Те не можаха да предскажат нито победата на Тръмп, нито вота на британците за излизане от ЕС.

Методите на германските социолози се базират на класически телефонни интервюта, проведени от утвърдените институти като Infratest dimap или Forsa. Нови платформи като YouGov залагат на допитвания в интернет. Германските социалдемократи възлагат надеждите си на това, че - както показват и допитванията - голям брой избиратели все още не са решили за кого да гласуват. Социолозите обаче твърдят, че тези надежди са напразни. Защото „това би бил първият случай в историята на човечеството, когато всички колебаещи се избиратели решат да гласуват за една и съща партия", казва Нико Зигел, шеф на Infratest dimap.

Дори YouGov, която в анкета от 6 септември видя разликата между Меркел и Шулц да намалява, са скептични, че преднината на ХДС/ХСС може да бъде стопена от кандидата на социалдемократите Шулц.

И все пак - сигурно ли е?

Защо германските социолози са толкова сигурни в предвижданията си, макар че американските и британските им колеги се провалиха така катастрофално?

Нико Зигел обяснява, че често се смесват две различни неща: допитванията преди изборите с действителните прогнози на социолозите. За изборите в САЩ социолозите всъщност вярно предсказаха изборния резултат, защото Хилари Клинтън в действителност спечели същинското допитване до народа. Експертите обаче сбъркаха в преценките си за разпределението на гласовете сред членовете на избирателната колегия, а те именно са решаващите.

Ръководителят на института Forsa Петер Матушек казва по този повод: „Американските ни колеги е трябвало да кажат, че не могат да направят еднозначна прогноза. В Германия не бихме се осмелили да предскажем какво ще е разпределението на местата в парламента само въз основа на анкети".

Колко силни наистина са десните популисти?

В Германия се появиха някои спекулации, че политическите допитвания не отразяват вярно настроенията в обществото и действителните стойности на одобрение към дяснопопулистката „Алтернатива за Германия" (АзГ). В момента социолозите смятат, че те ще съберат 11% от гласовете.

„Предполагаме, че резултатите ни в момента вярно отразяват одобрението за АзГ", казва Зигел. Показателно е, че и онлайн-платформата YouGov предрича за партията около 11 на сто, а както е известно, при анкети в интернет хората по-малко се притесняват да изразят привързаността си към някоя по-радикална партия, отколкото в личен разговор.

Ползи за малките партии?

Изборите на 24 септември ще бъдат решени между 6 партии, които се борят за места в парламента. В зависимост от резултатите им ще се види какви коалиции са възможни и кой ще получи правото да излъчи следващия канцлер. В момента страната се управлява от голяма коалиция между ХДС/ХСС и ГСДП. Обикновено партньорите в управлението излизат с отслабени позиции на следващи избори, а от това ползи могат да извлекат малките партии в Германия, казва Зигел.

Ключовият въпрос за всички партии – и най-вече за големите - ще бъде: ще могат ли в достатъчна степен да мобилизират своя електорат. „Проблемът се крие в това, че е трудно да се установи кой действително ще отиде да гласува", казва Матушек.

Многото на брой германски граждани, които са гласували по пощата, може би ще отдадат по-голямо предпочитание на утвърдените партии. Но независимо от факта, че всички социолози предричат сигурна победа на християндемократите на Меркел, неяснотите около бъдещото разпределение на местата в Бундестага и възможните коалиции ще държат експертите в напрежение до последно.