Еврозоната е единственият спасителен път

„Включването ни в чакалнята на Еврозоната е задача номер едно. Това е така, защото показва, че от ЕС са осмислили, че при тази диспропорция, която ни осигури Валутният борд през последни 5 или 7 години, се вкарваме в сериозен капан. Влизането в Еврозоната обаче е единственият спасителен път за донякъде изравняване на доходната политика. Трябва да се търсят пътища за коренна промяна на стила, мащаба и развитието на държавата.“ Това заяви финансистът Кольо Парамов в интервю пред Факти.бг, коментирайки възможностите за влизането на страната в Еврозоната.

Как ще коментирате думите на председателя на Европейската комисия Жан – Клод Юнкер, че България е готова да влезе в Еврозоната?

Включването ни в чакалнята на Еврозоната е задача номер едно. Това е така, защото показва, че от ЕС са осмислили, че при тази диспропорция, която ни осигури Валутният борд през последни 5 или 7 години, се вкарваме в сериозен капан. Влизането ни в Еврозоната се превръща в задача номер едно.

В същото време Юнкер много тактично и завоалирано ни казва, че България не е толкова готова и сигурна, за да може да бъде член на Еврозоната. Това обаче се налага, за да могат да се изравнят разликите, които съществуват между нас и Балтийските държави. Тази огромна разлика, която се получи е очевадна. Ние бяхме по-напред от тези държави, преди те да влязат в Еврозоната. Тогава нещата при тях сериозно укрепнаха. Те развиха друг базов инвестиционен интерес. Осигуриха възможност да се ползват от Европейската централна банка с много сериозни кредити. Ние държим сериозни много пари в евро в наличност, а в същото време даваме кредити с огромна лихва, която е непосилна към нивото на стандарт, пазар и проекция на икономика, бизнес и всичко останало.

Трябва да се разреши коренно различен подход в банковата система. Там има 45 млрд. лева спестявания, които не са активирани и не се ползват.

Готова ли е България за Еврозоната? Много хора се притесняват, че така ще се намали платежоспособността им.

Има основание хората да мислят, че ще се намали платежоспособността и че ще има временен спад по отношение на потреблението. Вероятно ще има едни 9 месеца, в които ще трябва да се направи изравняване. Влизането в Еврозоната обаче е единственият спасителен път за изравняване донякъде на доходната политика.

Имаме фундаментално сгрешена доходна политика. През 2008 и 2009 г. Станишев и Орешарски не можаха да проумеят, колкото и да четяха и да им разказваха, че трябва да се направи нещо. Когато имаше силен инвестиционен ресурс нещата бяха добре. Но сега при 55 – 60 млн. евро на месец, при елементарен инвестиционен ресурс, държавата се гърчи, няма от къде да вземе сериозни пари, няма от къде да увеличи пенсии и заплати. Ние трябва да имаме коренно различен платежен баланс. Трябва да ползваме европейски инвестиционни механизми. Ние не можем да продължаваме да живеем в една самоизолирана и лъжовна среда, която използваме за елементарна хитрост пред Европа. Уж сме нормални европейски членове, а действаме в сферата на понятията хитрост и шмекеруване, което не ни носи нищо.

Неприемливо е Румъния да дава 1000 евро заплата на учител, 1500 евро заплата на лекар, а ние да не можем да докараме една трета от това. При това положение в същото време да разрешим голям брой частни болници, да правим прехвърляне на средства от Националната здравна каса без свършена работа. В същото време прекрасни окръжни болници са пред разруха, защото не могат да използват целеви средства в мащаба, в който се използват в Румъния. Лекари се водят на три или четири места на работа, за да получават тези 1500 евро. Някои от тях ги получават с дублираща лъжа, а в същото време материалната база е пробита. Ефектът от лечението на хората не е на нивото, на което трябва да бъде, а работата не е свършена. Парите са откраднати, а работата я няма налице.

Има мнения, според които България няма нужните механизми за влизане в Еврозоната. Има ли истината в това твърдение?

Не знам кой казва, че България няма нужните механизми, за да влезе в Еврозоната. С това оправдание ние можем да караме до 3000-та година. Така ще си вървим и нищо повече. Не може държавата да стои 50 месеца в дефлационна спирала. Няма как тя да е на такъв огромен минус. Трябва да се търсят пътища за коренна промяна на стила, мащаба и развитието на държавата.

През последните 20 години се пее една и съща песен. Тази една и съща песен не може да разтвори силата и мащаба на развитието на една държава. Трябва промяна. До 2007 – 2008 г. Валутният борд стабилизира, пребалансира и активизира страната. След това ни вкара в дупката. От тогава се опитваме да оцелеем. Не може с това оцеляване и с това безпаричие да се промени стила и тактиката на българското стопанство. Това трябва да бъде казано.