Нефелните мерки "по желание"

Често, когато стане въпрос за "мерки", първата асоциация, която ни изниква в съзнанието, е "проформа". Заради пореден случай на "мерки" - този път на Столична община срещу мръсния въздух, трудно ще изкореним този навик. Дълги седмици местната власт в София умуваше, обсъждаше, предлагаше. След всичките тези родилни мъки тя успя да изфабрикува краен пакет от мерки, които да ликвидират ефективно проблема със замърсяването на въздуха.

Основната мярка, която умните глави в общината измислиха, е, че в дните с повишено запрашаване центърът ще бъде затворен за автомобили, които няма да имат възможност да паркират в платените зони.

Естествено, медиите направиха усилия за разяснителна кампания, канейки висши служители на общината, за да обяснят кое как и кога ще се случва. И какво се оказа? След изключително нелепо и увеселително участие на заместник-кмета по транспорта Евгени Крусев в сутрешен блок стана ясно, че всъщност общината няма никакво намерение да следи и контролира прилагането на мерките, просто ще разчита на "личното самосъзнание" на гражданите.

По думите на Крусев в дните със замърсен въздух колите няма да бъдат спирани по никакъв начин, а в затворените зони не е ясно да се налагат наказания, те просто ще бъдат обозначени. Шофьорите да си решават дали да се съобразяват с правилата, но все пак било по-хубаво да се съобразят, защото "всички дишаме мръсния въздух".

Нещата са толкова нелепи, че чак са смешни. Мерки, които не биват налагани, а разчитат на личната инициатива и са "по желание", са обречени не просто на неуспех, обречени са никога да не се случат. За пореден път става ясно, че Столична община няма намерение да направи каквото и да било усилие, за да измисли нещо действително работещо и ефективно. И това вече не е смешно.

Милиони хора в София се тровят всеки ден в продължение на месеци, а общината не си мърда пръста. Това, което предприема, е или проформа, или толкова глупаво и явно неработещо, че е крайно време да престанем да се смеем и да се ядосаме.

Защото нефелни институции не са ни нужни. Мерките срещу тях също са въпрос на лична инициатива.

Автор: Десислава Любомирова