Антикомунизъм по целесъобразност

Коментар на Лилия Цачева:

Да, най-после историята на България между 1944 и 1989 г. влиза в учебните програми на гимназистите. Голямо браво за екипа на министър Красимир Вълчев и всички замесени в това решение. Дано и това, което ще видим в учебниците, когато бъдат написани, бъде за голямо браво.

Прави бяха управляващите от ГЕРБ, когато на 1 февруари от трибуната на Народното събрание в декларация се възмутиха, че точно БСП говори за "идеологизиране на историята". При положение че същата тази партия все още се гордее, че е наследник на комунистическата партия, която не просто е идеологизирала, а е подменяла брутално историята. Че и литературата. При това не само за периода, в който БКП е била партия държава. Отказът на част от социалистите в парламента поне да замълчат за минута ден по-късно в памет на жертвите на комунизма беше пореден цинизъм, макар и не особено изненадващ. Това говори само за себе си и, уви, говори, че БСП върви назад, а не напред в еволюцията от посткомунистическа в социалистическа и социалдемократическа партия, каквато имаше надежди, че може да бъде. И да прилича на левиците в Европа...

Въпросната декларация на ГЕРБ в защита на новите учебни програми и безспорната нужда комунизмът да е в учебниците щеше да бъде съвсем на място, ако авторите й бяха устояли на изкушението да се обявят за най-големите демократи и едва ли не единствените поборници срещу призраците от комунистическото минало и радетели на раздялата с митовете за онзи "чудесен" строй, отречен от целия цивилизован свят, редом с националсоциализма и фашизма, и обявен за престъпен. Със закон.

Но не устояха.

Из декларацията на ГЕРБ:

Няколко думи и към нашите естествени партньори от дясното политическо пространство, обичащи да се кичат със званието „автентични“.

Уважаеми приятели, до този момент не само че не чухме подкрепа от вас за политиките ни по разобличаването на тоталитарния комунистически режим, но и забелязваме едно странно спотайване от ваша страна. Надявам се, че то не се дължи на партизански гени в ДНК-то ви, а на разбираемия човешки срам, че за близо три десетилетия съществуване не успяхте да отстоите обективното изучаване на историята, а сега една презряна от „аристократичното“ ви реститутско его партия за пореден път Ви изнася урок по демокрация...

Защото е лесно на думи да се самопровъзгласяваш за автентично десен, но няма как да обясниш защо, когато от 1997-а до 2001-ва разполагаше с цялата власт в държавата, така и не пожела да въведеш поне минимална лустрация, както го направиха всички демократични страни от бившия социалистически блок...

Сега ви боли да гледате, че ГЕРБ за пореден път прави това, което знаете, че трябваше да направите вие, но не ви достигна нито автентичност, нито кураж... И се снишавате с надеждата хората да не обърнат особено внимание и да забравят, така както се снишавахте безмълвно, когато вицепремиерът и министър на вътрешните работи през 2010 година предаде архивите на Държавна сигурност на Държавна агенция „Архиви“, с което ги направи свободно достъпни за гражданите и за всички жертви на комунистическия терор и репресии.

И тъй като сме широко скроени демократи, с чувство за национална отговорност, за пореден път ви подаваме ръка и ви призоваваме да загърбим неразбирателствата в миналото и да застанем рамо до рамо в отстояването на каузата за демократизация на България...

Тези думи бяха изречени в парламент, в който "автентичните", най-вече поради собствената си глупост, не присъстват. ГЕРБ, разбира се, се възползваха от това, че няма кой да им отговори. Последното, от което има нужда "автентичното" дясно или "демократичната общност", е от адвокати - те сами трябва да отговарят за собствените си провали. И има много за какво да бъдат критикувани и много за какво трудно да им бъде прощавано.

Историята обаче има нужда от факти - всяка история - и тази за комунизма, и тази, която се пише в момента, а ГЕРБ по волята на избирателите си е част от този процес.

Защо чак сега комунизмът влиза в учебните програми?

Хубав въпрос. Който можеше да е решен, при това от ГЕРБ, които, да не забравяме, са във властта от почти десетилетие. И са управлявали по-дълго от "автентичната десница" от 1990 г. насам.

"Приятелите" на ГЕРБ, както сами ГЕРБ ги наричат в текста, предлагаха два пъти в закона за училищното образование да се запише изучаването на комунистическия режим. И двата пъти - в качеството им на партньори на ГЕРБ - единия път чрез заявена парламентарна подкрепа, втория - като официални коалиционни партньори. Първият опит бе през 2009 г. - вносители на предложението бяха депутатите Лъчезар Тошев от СДС и Мартин Димитров, по това време лидер на СДС и съпредседател на "Синята коалиция". Резултатът - ГЕРБ не ги подкрепиха. Тоест отхвърлиха влизането на комунистическия режим в учебните програми и учебниците. Официалният аргумент - "трябват широки обществени дебати с ученици, учители и родители".

Вторият път бе още по-скоро - през 2015 г. Предложението бе на депутатите от РБ (официален коалиционен партньор на ГЕРБ във властта) Борис Станимиров, Мартин Димитров, Петър Славов, подписано и от Методи Андреев - който в случая бе попаднал в листите на ГЕРБ и се подвизаваше като техен депутат. Подкрепа имаше дори от Патриотичния фронт. Резултатът - влизането на комунизма в учебните програми бе отхвърлено с гласуване и прегласуване, при които гласовете от ГЕРБ са разпределени така: 9 "за", 7 "против" и 41 - "въздържал се". Вотът "въздържал се" по същество е вот "против", що се отнася до крайния резултат.

Да, в периода 1997-2001 г. комунизмът не е влязъл в учебниците. Но е вярно, че именно през 2000 г. - когато традиционната десница има парламентарно мнозинство, комунистическият режим е обявен за престъпен със закон. Тогава ГЕРБ още ги няма.

Защо няма лустрация?

..."така и не пожела да въведеш поне минимална лустрация, както го направиха всички демократични страни от бившия социалистически блок..."

Годината е 1998-а. Народното събрание приема чисто нов Закон за администрацията. В този закон пише:

(1) За срок от 5 години от влизането в сила на този закон задължителни изисквания към лицата за заемане на ръководни длъжности в администрацията са:

1. Да не са заемали ръководни длъжности или приравнени на тях в политическия и административния апарат на Българската комунистическа партия.

2.Да не са били сътрудници на бившата Държавна сигурност от която е да е категория, посочена в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.

И така нататък. Разбира се, депутатите от БСП веднага събират подписи и пращат лустрационните текстове в Конституционния съд. В началото на 1999 г. - на 21 януари, КС се произнася. Резултатът - цитираният параграф с лустрацията противоречи на конституцията и е отменен.

Това дали е достатъчно ясен аргумент, че не е вярно, че никой никога не се е опитал да въведе "дори и минимална лустрация"? По-интересно обаче е как е взето решението. Конституционните съдии са силно разделени по темата. Затова и обявяването на лустрацията за противоконституционна минава "на косъм" - с минималния брой от 7 гласа в Конституционния съд - минимумът е по закон. Против това решение са останалите петима съдии - Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Неделчо Беронов, Иван Григоров. В състава на КС тогава е и съдия... Георги Марков. Да виждате името му сред защитилите лустрацията? Днес Георги Марков (или агент Николай - какъвто е бил псевдонимът му, докато е работил за Държавна сигурност, както обяви с решение комисията по досиетата) е депутат от парламентарната група на ГЕРБ.

Изводът - ако настоящият депутат от ГЕРБ и някогашен конституционен съдия беше подкрепил лустрацията, такава щеше да има. Въвеждането й, освен прието от парламента на традиционната десница е подкрепено тогава от Министерския съвет (начело с Иван Костов) и от главния прокурор по същото време Иван Татарчев - става ясно от приложените към конституционното дело становища. Е, не е подкрепено от един решаващ глас на един конституционен съдия...

И после ГЕРБ пак могат да кажат, че някой нещо не е направил за лустрацията. Всъщност не - някой направи много за лустрацията - за да я няма.

Между другото, и действащият закон за разкриване на досиетата на Държавна сигурност е приет във време, когато ГЕРБ ги нямаше. Преди това в далечната вече 1997 г. Конституционният съд, в чийто състав е същият съдия Георги Марков, отменя текстовете, с които се осветяват и агентите на комунистическите служби, за чиято работа са останали само регистрационните картони...

И това са само най-крещящите разминавания между декларациите на ГЕРБ за антикомунизма им и реалността. Дори без да прибягваме до ровене в биографиите на партийните им членове днес, които преди това са били партийни членове... в БКП. Без да припомняме думите на Бойко Борисов от 2010 г. пред Нова тв, когато по адрес на Тодор Живков казва: "Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил, показва, че доста неща са били направени. А е и факт, че 20 години ние приватизираме, ние само приватизираме това, което е построено дотогава." И без да наблягаме на думите на последния им кандидат за президент, който обяви как "времената били такива", че преди 1989-а всички били членове на БКП. Последното просто се случи твърде скоро и в национален ефир, за да се забрави толкова бързо. И не, не всички са били я в БКП, а в ДС. И мнозина са имали куража да си платят за това. Между другото и обявяването на 1 февруари за ден за почит на жертвите на комунизма не е точно заслуга на ГЕРБ. А бе инициатива на двама президенти - Петър Стоянов и Желю Желев. И нямаше да е медийно удобно да не бъде приета.

Да, ГЕРБ не отмениха закона за досиетата, както направи преди това НДСВ, когато дойде на власт. Само това оставаше... И да, Цветан Цветанов и в качеството си на министър, и след това защитава спазването на този закон, макар че цитираната погрешно в декларацията на ГЕРБ Държавна агенция "Архиви" още не е предала документите на ДС, които притежава, на комисията по досиетата, където трябва да са по закон. Хора като евродепутата Андрей Ковачев не могат да бъдат обвинени в липса на последователност в битката срещу комунистическото минало. Но претенцията, че борбата с комунизма едва ли не започва с ГЕРБ и никой преди това нищо не е свършил, е точно толкова подмяна на историята, колкото и опитите на БСП да реанимират носталгията по комунизма.

Антикомунизмът е въпрос на убеждение, на вяра, ако щете, не на политическа целесъобразност. Обратното е нищо повече или по-малко от използване на методите на комунизма за (уж) борба с него. И само още един пример - по идея на "автентичните", както ги наричат ГЕРБ, от закона отпадна давността за престъпленията на комунистическия режим. Главният прокурор - днешният, сезира Конституционния съд и той реши, че този въпрос трябва да се уреди през конституцията. ГЕРБ заявиха желание да променят конституцията за друго - да отпадне давността за разследвания на приватизацията. На въпрос -щом така и така ще се пипа основният закон, и то точно в частта за давноста, - ще предложат ли и същото за комунизма - отговорът беше "Не". Това се случи в края на 2017-а...