ТЕМА: Сирия

Защо турската армия влезе в Сирия?

В играта на тронове в Сирия всяка грешна стъпка може да е фатална

Публикувана: 22 Февруари, 2018 09:00
34 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 5214
Защо турската армия влезе в Сирия?
Снимка: Турски въоръжени сили (TSK)
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Преди месец турските въоръжени сили предприеха операция „Маслинова клонка” в северната част на Сирия. Офанзивата има един мотив – прочистване на районите близо до турската граница от присъствието на кюрдите. Турция разглежда Отрядите за народна самоотбрана (YPG) като въоръжено крило на Кюрдската работническа партия и заплаха за националната си сигурност.

Военната операция обаче има и политически оттенък, което не е никаква изненада. Реджеп Ердоган е демонизиран като диктатор, но трябва да му се признае едно – умее да използва политическите инструменти, с които си спечели любовта на голяма част от турското население. Свободата на словото и свободата на изразяване в Турция бяха потъпкани, но режимът в Анкара остана жив. Може би и стана по-силен.

В какво се крие тогава успехът на Ердоган? Отговорът е прост, но и плашещ – турският лидер създава илюзорността, че страната му е по-силна и по-независима. Голяма част от турското население не обръща внимание на арестите и икономическите въпросителни, защото захранва егото си с думата „сила”. Ердоган създава образа на една могъща Турция, а не липсват и препратки към величието на Османската империя. Истината е, че Турция е сама. Турция е самотна на геополитическата сцена.

Чрез военната си операция в Сирия Анкара иска да прикрие дипломатическите си трудности с лъжливия образ на една отдадена и непобедима армия, която наказва неверниците в лицето на кюрдските бойци. Подобен мотив стои и зад дрънкането на оръжия в Егейско море. Гръцкият съд отказа да екстрадира турски войници, избягали там след опита за военен преврат. Анкара осъзна, че не може да убеди Атина с правни мотиви за екстрадирането на войниците, и прибегна до заплахи, използвайки няколко необитаеми острова като претекст.

Не е тайна, че Турция отдавна иска да се присъедини към Европейския съюз. След опита за военен пуч и последвалите действия на властите, Брюксел изпрати ясен и недвусмислен сигнал към Анкара – никога няма да станете част от европейското семейство! Турция беше изолирана. Европа не може да приеме държава, в която арестите на журналисти се смятат за нещо нормално и в която на другомислещите се гледа като на врагове и неверници.

Основната причина обаче, заради която турският аскер не се поколеба да отъпче сирийската земя, е сривът в отношенията със Съединените американски щати. В продължение на дълги години Турция виждаше в лицето на Вашингтон стратегически съюзник, на когото може да разчита. През 1952 година Турция става член на НАТО, за да институционализира своето сближаване към Запада и да се предпази от съветската заплаха. Алиансът също има стратегически изгоди от членството на Турция, имайки предвид географското й местоположение и желанието да се възпре съветското влияние в тази част на глобуса. През последните години обаче отношенията между натовските съюзници САЩ и Турция се сринаха. Операция „Маслинова клонка” е последният нагледен пример за липса на доверие. В продължение на дълги години Турция води война срещу Кюрдската работническа партия, а най-големият страх на страната е създаването на кюрдски автономен регион. Американските въоръжени сили обаче продължават да подкрепят ПКК и сирийските й въоръжени крила, осигурявайки оръжие на кюрдите, както и наземна подкрепа. Американците използват кюрдите като оръжие срещу „Ислямска държава” и начин да ограничат влиянието на Башар Асад в Сирия. И Барак Обама, и Доналд Тръмп водят една и съща политика по отношение на кюрдските милиции, което в очите на Реджеп Ердоган е предателство.

Логично беше сближаването между Турция и Русия. Анкара подписа споразумение за закупуване на руски зенитно-ракетни системи С-400, а освен това беше засилено партньорството в енергийния сектор и туризма. Втората най-голяма натовска армия отправи сигнал към алианса, че може сама да се погрижи за националната си сигурност, когато не усеща подкрепа от своите съюзници. Това обаче е рискована игра.

Сирия е едно минно поле, в което всяка грешна стъпка може да има тежки последици за региона. В играта на тронове на сирийска земя Реджеп Ердоган може много лесно да загуби почва под краката си и да вкара Турция в спирала на дипломатически конфликти и несигурност. А точно сега Турция и Сирия нямат нужда от това.

Снимка: Турски въоръжени сили (TSK)

Сирия

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.