В България има свобода на словото – фалшива новина

Словото ми на конференцията в Европейския парламент в Брюксел на тема "Корупцията и генезиса на фалшивите новини в България":
Добър вечер на всички!
За тези, които не ме познават – имам 26 години журналистическа кариера. От няколко години не се занимавам активно с медии. Компенсирам с чести изяви във Фейсбук. Именно това ми дава възможността и привилегията да изразявам независими позиции, което ще направя и тук пред вас.
И тъй като сме на медийна конференция, ще започва с една новина, която ще ви накара да се усмихнете. В България има свобода на словото. Ако се питате какво е фалшива новина, току-що чухте една такава.
Всъщност, по тази фалшива новина има различни мнения. За, и против. За да решим спора, се обръщаме към годишните класации на международната неправителствена организация „Репортери без граници“. През миналата 2017 година България е на ... 109 място в света сред 180 държави, в които се измерва индекса за свобода на словото. По този показател страната ни е на последно място сред всичките страни от Европейския съюз. И ако има нещо позитивно в цялата работа, то е че за разлика от 2016 година сме се качили четири места нагоре в класацията. Радост или тъга – решете сами.
А трябва да си припомним, че преди влизането ни в Европейския съюз страната ни през 2006 година бе на 35 място. Дали Европа уби свободата на словото у нас, или пък това бе сторено от управляващите – отново решете сами.
Аз бих искал да изложа пред вас моите виждания по въпроса – как управляващите в България със средства на европейските и българските данъкоплатци купува родните медии – в прекия или в преносния смисъл на думата.
Във времена на свити рекламни пазари държавното финансиране се превърна в мощен способ за издръжка на медиите в България. Това, всъщност, е класическа корупционна схема. И аз тук въобще не говоря за познатата у нас практика за връщане на пари под масата. Думата ми е за тази противоправна и неморална сделка, при която медиите оцеляват, а властта получава индулгенция за недосегаемост.
Класическата форма за пряка държавна помощ за медиите е чрез режисираните обществени поръчки. Тус сюжета е до болка известен и не смятам да ангажирам аудиторията по въпроса.
Нечия управленчески гений измисли формулата за държавно финансиране на медиите чрез така нареченото пряко откупуване на програмно време. Този метод незнайно за мен как точно, но заобикаля клаузите на Закона за обществените поръчки. Тази формула се отнася засега само за радиа и телевизии, но електронните он-лайн медии също напират да се облажат от тази скандална формула. Как стават нещата на практика. Медията обявява свои цени, обикновено многократно завишаващи официалната рекламна тарифа. Държавната институция в лицето на министерство, главна или изпълнителна агенция или друго учреждение директно закупува определен обем от програмно време чрез пряко договаряне. Без състезателен характер, без други оферти, които да доведат до по-изгодни цени. Програмното време се използва или за пряка спотова реклама, или за репортажи, интервюта или цели тематични предавания. Питате се какво съдържат тези предавания? Отговорът е – пряка или прикрита реклама на управлението.
Друга позната до болка схема за държавно финансиране на медиите е чрез така наречените договори за информационно обслужване. Тук думата обслужване напомня за едни други по-специфични и по-деликатни дейности, но алюзиите може и да не са погрешни. При тази не по-малко корупционна схема медията Х се задължава да следи и отразява дейността на институцията У чрез всякакви жанрове и форми. И тук няма ЗОП, няма състезателен характер, няма конкуренция. Има познатото задкулисие – всичко под масата.
Питате се – какво лошо има в това държавата да си поръчва срещу заплащане лъскане на имиджа си. Лошото е, че свободата на медиите при такива случаи отива на кино. Както е лесно да се досетите, медията, която се е добрала до заветното държавно финансиране изпада в стойка „партер“. Вие да сте чули, видели или прочели критично предаване или материал към кусурите в управлението от медии, получаващи пари от властта? Тези медии губят своята независимост. Плурализма в такива медии се превръща в непознато понятие. Журналистите в такива медии се превръщат в глашатаи на властта. Такива медии губят доверието си в обществото. Но затова пък оцеляват финансово.
Сигурно си казвате – властта дава на всички. Да, ама не, както казваше покойния Петко Бочаров. Облагата, наречена държавно финансиране, е приоритетна само за определени медии – гарантиращи своята лоялност към властта. Ето защо държавата не дава пари на в-к Сега, на 19 минути, на електронните издания Фрогнюз, Афера, Авантаж и други.
Далеч съм от мисълта да приписвам такива порочни и корупционни практики между държава и медии само на сегашното управление. Всичко това го е имало под една или друга форма през повечето от годините на прехода. Публична тайна е, обаче, че през последните десетина години този процес ескалира и даде своя решаващ принос за онова тъжно 109-то място на България в световната класация за свободата на словото.
Не би било зле европейските институции да се заинтересуват по-детайлно как в България с парите на европейските данъкоплатци властта посяга към свободата на словото.
А иначе по въпроса за свободата на словото ще завърша с един нашумял напоследък виц – радвайте се и на 109-тото място, защото Пеевски още не е купил Фейсбук.
Благодаря ви!
Това написа в своя профил в социалната медия Владимир Танев, бивш програмен директор на "Дарик радио" и заместник - главен редактор на в."Стандарт".