Стереотипите, които ни свързват

Докато кризата простира и неприязън между народите из Европа, стереотипите изглежда се втвърдяват. Все повече сочим с пръст, обобщаваме, даваме оценки – за мързеливите южняци, стиснатите северняци ... А още не е почнало някое голямо спортно събитие. Ето защо шест големи вестника от шест европейски страни направиха сравнение между това как изглеждаме в очите на другите и как сами се възприемаме. Уви, България не е представена, но все пак има какво да ни хване окото.

Британците

Общата представа: заклет футболен запалянко, който се налива с бира или снобар с бяла якичка, но и двамата лежащи на кълката на старото имперско величие.

Британците прекрасно разбират какво другите мислят за тях, но са едва 11-тите по сила пиячи в Европа. В днешно време там е трудно да се говори за класи, лордове и дюкеси, просто защото кризата е вкарала обикновения британец в обширната средна класа. В същото време, това е една от страните с най-ниска социална мобилност – и роденият беден най-вероятно ще си умре такъв. Британските журналисти твърдят, че въпреки футболните ултраси, обществото като цяло е станало по-толерантно заради имигрантите от всички точки на света.

Французите

Общата представа: арогантни, страхливи, шовинистични и  сексуално разкрепостени

Французите признават, че надали са най-великите любовници на света, но считат арогантността за качество, особено в днешните трудни времена. Всъщност, Франция заема средно място в Европа, когато стане дума за брой сексуални партньори и продължителност на любовния живот. Шовинизма обикновено върви ръка за ръка с малодушието, признават френските журналисти и обобщават, че представата за сънародниците им не е толкова далеч от истината.

Германците

Общата представа: лишени от чувство за хумор, дисциплинирани, роботично работливи

Вярно е, твърдят немските журналисти. И германците упорито работят, за да поддържат тези клишета. Те обаче не съществуват в Берлин, наричан немската Латинска Америка. Там строили 2 км. трамвайни линии за три години – време, нужно на китайците да вдигнат цял град. Да, пък и Меркел не е толкова забавна, колкото Берлускони. Немците не смятат, че могат да смеят, когато става дума за политика. Извън предаванията по телевизията. Или когато става дума за малък подкуп на президента. Или защото не е отбелязано в календара.

Италианците

Общата представа: любовници, мамини синчеца, падащи си по живота и укриването на данъци

Да, ние изглеждаме добре, обсебени сме от модата, говорим твърде много и слушаме твърде малко, пише Масимо Грамеливи и признава самонадеяността на италианците. Той описва сънародниците си като латерни, които не спират да говорят. Големи индивидуалисти, които сработват в екип при извънредни ситуации. И е напълно прав. Само дето италианците наистина се интересуват повече от това, което говорят самите те, отколкото събеседниците им. Белите чорапи там са забранени, особено в комбинация със сандали. Държавата не е важна за италианците, най-важното е чувството за общност. Така най-добре им се обяснява, че трябва да плащат данъци. Философията им е да живеят на контраатака, защото всичките им започнати войни (чисто исторически) действително са се проваляли. Те не са смели, но когато ги нападнат умеят да се защитават. Католицизма ти учи да прощават на грешниците, ето защо самите те са такива.

Испанциите

Общата представа: мачовци и танцьорки на фламенко, живеещи в постоянна фиеста и сиеста, облечени лошо

Слънце, море, фиеста – нещата, които туристите обожават в Испания. В реалния живот испанците работят повече от средния европеец, пишат техните журналисти. Просто имат много национални празници, което налага по-дълга  работна седмица. Шумни – това е друго прилагателно, което е съвсем точно използвано. Защото празненствата се случват навсякъде. Да, испанците знаят как да се забавляват, особено с евтиния алкохол, който позволява почти на всеки да отиде на бар.

Поляците

Общата представа: алкохолизирани, свръхрелигиозни, антисемитисти

Полският журналист Адам Лешчински е на мнение, че тези клишета са артефакти от миналото и е най-склонен да ги отхвърли, тъй като страната му се променя. Според него средният поляк не се интересува толкова много какво говори папата, пие нормални количества алкохол, но все пак повече от средноевропейските нива. Полякът пие годишно по 13,3 литра алкохол, германецът – 12,8 литра, англичанинът – 13,4 литра, шотландецът – 14,4 литра. В Полша обаче има сериозен проблем с алкохолиците – поне докато 7% от пиячите употребяват половината алкохол. Наблюдава се и лек ръст на атеистите, въпреки че 40% редовно родят на църква. А антисемитизмът е мит в голяма степен.
 

Така, въпреки че ни разделят, стереотипите и клишетата явно ни помагат да се разберем едни други.