Фискалният пакт - разковниче или много шум за нищо?

На срещата си в понеделник държавите от Европейския съюз смятат да подпишат нов договор за бюджетна дисциплина. Фискалният пакт би трябвало да доведе до редуциране на задълженията. Това ли е дългоочакваният пробив?

Коментар на Дойче веле

Последните детайли все още се уточняват, но федералното правителство няма съмнение, че всичко ще мине гладко. В което няма нищо невероятно, тъй като идеята за засилване на бюджетния контрол е на канцлерката Ангела Меркел. На последната среща на върха на Общността през декември Меркел не скри задоволството си, определяйки като пробив и трайно решение на въпроса с дълговата криза постигнатото споразумение между всички държави от Европейския съюз с изключение на Великобритания. Междувременно текстът на договора бе съгласуван за рекордно кратко време. Пактът вече не е толкова строг, колкото им се искаше на двамата му родители - Меркел и Саркози. Президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман е на мнение, че става дума за "важен принос" към намирането на решение за кризата. Евродепутатът Елмар Брок нарича пакта "важен елемент", който обаче сам по себе си няма да бъде достатъчен.

Санкции срещу най-закъсалите

Според Елмар Брок текстът на договора подлежи на подобрения, но и така създава възможности за автоматично налагане на санкции и задвижване на процедура по неизпълнение на задълженията. Това е особено важно, за да не се стига до разцепление в Европа, смята Брок.

На практика Пактът се сключва извън същностните европейски договори заради наложеното от Великобритания вето. Британският премиер Камерън предприе този ход поради опасения, че той ще означава загубата на суверенитет по въпросите на националния бюджет. Пактът предвижда автоматично налагане на глоби при наличието на твърде голям дефицит. Не е ясен засега само размерът на бъдещите санкции. Освен това ще бъде въведена "спирачка пред трупането на нови задължения", която в дългосрочен план трябва да доведе до балансиране на бюджетите. Канцлерката Меркел намира точно тази мярка за особено важна в контекста на факта, че за Германия тази спирачка е и конституционно фиксирана.

Германия обаче не можа да наложи искането си "спирачката" да бъде записана и в конституциите на останалите държави. А и са допустими изключения при извънредни обстоятелства или по-силна рецесия. Меркел отхвърля категорично упреците, че се опитва да наложи своята воля, тъй като е начело на най-голямата страна в еврозоната. "Готови сме да се учим едни от други", казва тя.

Нищо ново

С изключение на спирачката за дългове, която всъщност представлява предписание за намаляване на дефицита и справяне без трупането на нови задължения, в правилата на фискалния пакт няма нищо друго изключително. Еврокомисарят по валутната политика Оли Рен изтъкна неотдавна на среща на финансовите министри от Общността в Брюксел, че 99 процента от записаното в пакта и сега си е част от европейското право. Става дума само за още едно подчертаване на най-важното, заяви Рен: "Фискалният пакт е същностно задължение за поддържане на бюджетната дисциплина от националните парламенти на страните-членки на Европейския съюз. Това е основната му полза. Той ще бъде приложен най-вече чрез съществуващите правила и закони."

Само държавите, които се присъединят към фискалния пакт, ще могат да се възползват в бъдеще от спасителния фонд на 17-те държави от еврозоната. Договорът би трябвало да влезе в сила след една година, след ратифицирането му от националните парламенти. Което също би било рекордно кратък срок. Експертите са единодушни, че договорът няма да помогне за разрешаване на актуалната криза, действието му ще се прояви едва в бъдеще.

Много шум за нищо?

Във връзка с неучастието на Великобритания в пакта шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предупреди да не се създават нови институции, които да конкурират съществуващите структури. "В крайна сметка договорът трябва да доведе до повече Европа, а не до по-малко", каза Барозу.

Лидерът на социалистите в Европейския парламент Ханес Свобода разкритикува подхода на Меркел и Саркози. Фокусирането върху фискалния пакт би било погрешно, казва той и допълва, че не е изключено всичко да се окаже много шум за нищо. Много по-важно би било да се водят разговори за ролята на Европейската централна банка, за еврооблигациите и мерките за стимулиране на конюнктурата. "В Европа има достатъчно политически структури. Но до момента държавните и правителствените ръководители, и най-вече канцлерката Меркел, отказват да работят в тези структури." Липсва волята за съвместно решение, убеден е Свобода.

Полският министър-председател Доналд Туск от своя страна изрази съображения срещу фискалния пакт и поиска повече влияние за държавите, които още не са въвели еврото. Няма яснота и каква позиция ще заеме при преговорите унгарският премиер Виктор Орбан, който е обект на остри критики в Европейския съюз заради начина си на управление. Съвсем не е изключено той да отхвърли пакта. За да не се стига до забавяния, повечето държавни и правителствени ръководители смятат да подкрепят идеята, пактът да влезе в сила и преди всички включени в него страни да са го ратифицирали. Къде обаче да е границата - 10,12 или 17 държави - още не е ясно.