Насилие над евреи? Германия трябва да реши

Видеата в интернет, които документират антисемитски прояви в Германия, се превърнаха в тъжно всекидневие. Ту ще подпалят израелско знаме, ту някакъв мъж ще се нахвърли с ругатни срещу собственик на еврейски ресторант, споменавайки газовите камери. И всеки път в отговор се надига вълна от възмущение. А политиците обещават, че ще сторят всичко възможно за закрилата на евреите в Германия. И припомнят историята, говорят за отговорност, назначават специален пълномощник и оповестяват образователни инициативи. Не на последно място те изтъкват и комплексното предизвикателство пред една страна, която едва сега с голямо закъснение признава, че вече е държава, в която трайно пристигат преселници.

Какво става в Германия?

Днес се появи поредното видео, запечатало антисемитска проява. То по брутален начин доказва, че всичко това не е достатъчно, за да се противопоставим ефикасно срещу главоломни агресии като на тази на младия човек, за когото омразата срещу евреите сякаш е най-естественото нещо на света: в самото сърце на Берлин, на оживен площад, посред бял ден млад арабин се нахвърля върху минувач с кипа на главата, която го идентифицира вероятно като евреин. Върху лицето на нападателя е изписана ледена омраза, докато разпасва колана си. Не носи маска или качулка. Напротив, добре знае, че го снимат, защото жертвата държи камерата на смартфона си насреща му и няколкократно повтаря "Снимам, снимам!". На извършителя очевидно му е все едно, че деянието му ще бъде документирано и че полицията навярно ще го идентифицира и открие.

Какво става в Германия? Това видео е разтърсващо доказателство, че германското общество спешно трябва да намери нови пътища за опазване на основните правила, върху които се крепи съвместният ни живот. Обичайните наказания очевидно не са достатъчни за сплашването на подобни извършители.

Германия трябва да реши

За да разберем какво сe случва около нас, навярно трябва да хвърлим поглед към училищните дворове. Учителките и учителите от години се опитват да привлекат вниманието на обществото към факта, че за юношите е съвсем нормално да се обиждат един-другиго на "евреин". Ако прехвърлим и текстовете на няколко популярни рап песни, също ще установим, че се пропуква общественият консенсус, според който в тази страна няма никакво място за антиеврейски призиви. И че тези призиви по никакъв начин не бива да се омаловажават - тоест да се търпят.

Не би било вярно, ако кажем, че днес всеки евреин трябва да се опасява от нападение, ако демонстрира своята религиозна принадлежност по германските улици. Но не би било и правилно, ако кажем, че един евреин по принцип няма от какво да се бои, ако нещо във външния му вид издава религията му.

Вярно е обаче, че наличните инструменти вече не вършат работа. Германия достигна повратната точка, в която трябва да реши колко твърдо ще защитава своите цивилизационни ценности и обществените си свободи.