Това, което имаме като Цветан

Преди година Цветанов бе зачислен като персонално покритие на президента Радев. Кой точно треньор му възложи задачата, може само да гадаем. Но с присъщото си старание и копойски инстинкт, той се захвана здраво да я изпълнява.

Само да се обади Радев и до пет минути насреща му ще цъфне Цветанов с дежурния си набор от критики. Те са едни и същи, неоснователни и неадекватни на ситуацията, но очевидно целта е просто да бъдат повторени сто пъти. В торбата с лъжите задължително влизат: БСП (и в частност близостта на президента с издигналата го, забележете, партия), Решетников (когото упорито пришиват към Радев, за да скрият, че работи за ГЕРБ), някакви кьорфишеци, свързани с финансирането на предизборната президентска кампания. И най-тежкото, геополитическо оръжие в арсенала – „Радев ни отдалечава от ЕС и НАТО“. Тъкмо последното навежда на мисълта, че цветановата стратегия му е подсказана отвън. Най-вероятно между две хапки по време на молитвена закуска.

Колкото по-близо до истината е държавният глава, толково по-ожесточени стават критиките на неговия антагонист.

Черната радиостанция на ГЕРБ не пропусна да се обади и след последния Консултатитивен съвет за национална сигурност при президента. И как иначе - спешно трябваше да се разсеят основателните забележки на Радев за поетите, но неизпълнени от правителството ангажименти по модернизацията на армията.

След като патроните за „БСП“ и „Решетников“ вече бяха изгърмяни в парламента по-рано през деня, за КСНС бе запазен абсолютния коз – „президентът иска да излезем от ЕС и НАТО“. Цветанът на мисълта обрисува крайно драматична ситуация от кухнята на съвета – как президентът раздал на участниците покъртителна чернова на становище, в която се поставя под въпрос, едва ли не, светата евроатлантическа ориентация на страната. Но след острите възражения на Цветанов, този зловреден текст бил редактиран, а евроатлантизмът – спасен.

От президенството мигом опровергаха лъжливата версия на овчарчето, но отново бе похабена излишна енергия за преливане от пусто в празно. А „нахранените“ медии за пореден път създадоха впечатлението, че в ситуацията има нещо нередно. Така Цветанов запя в двуглас с бившия президент Плевнелиев, който му държи исото и преди дни също брътвеше от телевизора, че наследникът му на поста не е достатъчно правоверен атлантик.

Този спектакъл се разиграва за н-ти път през последната година. Каквото и да каже държавният глава, изневиделица се явява Цветанов и започва да каканиже обичайните си глупости. Провокацията цели да вкара президента в обяснителен режим и да внуши презумпция за виновност.

Ако се съди по словесните гърчове на Цветанов, чиито интензитет расте напоследък, в ГЕРБ явно чувстват, че са на път да загубят състезанието по популярност с държавния глава, особено в частта „почтеност“. И затова хапят, лъжат, манипулират, използват думите като нервно-паралитичен газ. Своего рода новичок.

И докато Цветанов тича превъзбудено по терена с викове „Бият по евроатлантизма!“ и хвърля словесни шашки пред медиите, Борисов се кипри с фалшивата поза на „гълъб на мира“, който отказва да води „войните на президента“. Демек, не ние търсим конфронтация – той ни предизвиква. Разиграва се някаква пошла версия на „Смотаняци“, с тази разлика, че Цветанов не е Чарли Шийн и не е никак смешно.

Борисов, който набута Цветанов в ролята на „лошото ченге“, запазвайки за себе си тази на „доброто“, би трябвало да е наясно, че при високия рейтинг на Румен Радев всяка изстреляна по него стрела се обръща срещу ГЕРБ. И срещу Борисов персонално. Особено когато се върши толкова бездарно. Добре ще е да си върже малко „дясната ръка“, ако все още има контрол над нея. Което съвсем не е сигурно...