Как Русия решава проблема с бездомните кучета

Нехуманното отношение към безпризорните кучета и котки отново излезе на дневен ред в навечерието на Световното първенство по футбол в Русия. Независимо от това, че в Русия евтаназията на животни е забранена, тя често се оказа единственият ползван метод за регулиране на числеността на скитащите животни в много региони на страната. По думите на много защитници на животните, отделни представители на властта и фармацевтични фирми са дори заинтересовани от тази практика.

Защо проблемите се изостриха тъкмо сега?

В навечерието на Световното първенство по футбол на сайта за обществените поръчки се появиха оферти за „улавяне и кастриране", но и за „улавяне и умъртвяване" на безпризорни кучета и котки . Зам.-председателката на групата за контрол на числеността на безпризорните животни към градската управа на Москва Елена Иванова-Верховская твърди, че такава практика е имало и преди, но с наближаването на Световното първенство по футбол е „набрала нова скорост“. Работата е в това, че от 11-те града, където ще се играят срещите по футбол, приюти за бездомни животни има само в Москва, Санкт Петербург и Нижни Новгород. В момента се изгражда приют и в Калининград. В повечето градове числеността на безпризорните животни се регулира главно по две програми - за „улавяне и унищожаване“ или за „улавяне, кастриране, ваксиниране и пускане на свобода“.

„Властите обещаха да изградят временни приюти за периода на Световното първенство. Кучетата ще бъдат залавяни, настанявани и кастрирани, а след завършването на Световното първенство - ще бъдат пускани на свобода. Разговорите за това решение бяха проведени преди два-три месеца. Не е възможно обаче този десетилетен проблем да бъде решен за толкова кратко време. Разбира се, няма да успеем да спасим всички животни“, споделя Елена Иванова-Верховская.

Съществуванетона приюти не е спасение

В Москва има 13 обществени приюта за безпризорни животни. А програмата за кастриране и ваксиниране е прекратена през 2008 година. Оттогава насам безпризорните животни се събират и настаняват в обществените приюти. Един път в годината се дава обществена поръчка за улавянето на определен брой животни. „В приютите се води отчет на животните, но местата са ограничени и всички приюти са пренаселени“, споделя Елена Иванова-Верховская. По нейните думи, никой не следи за спазването на капацитетните възможности на приютите, нито пък съществува единен контролен орган. Държавата отпуска доста пари за улавянето на безпризорните животни. През тази година властите са отпуснали 900 милиона рубли. Условията в приютите обаче се влошават непрекъснато. Според Елена Иванова-Верховская, положението може да се подобри чрез подновяване на програмата за кастриране, ваксиниране и пускане на свобода. Тя обаче не вярва, че това ще стане.

Не бива да бъдат пускани на свобода?

Програмата за улавяне и по-сетнешно пускане на животните на свобода, която защитниците на животните смятат за най-хуманна, е на път да бъде спряна. През 2016 година Върховният съд взе решение за спиране на програмата в Ростов на Дон с аргумента, че пуснатите на свобода животни нарушават правото на „благоприятна околна среда". „нищо чудно да отменят програмата и в Санкт Петербург, Нижни Новгород и другаде. Оказва се, че улавянето и настаняването в приюти е разрешено, но не и пускането на животните на свобода. Затова ги избиват под различни предлози. За да спазят закона, властите най-често обявяват безпризорните кучета за болни от бяс или за твърде агресивни“, споделя Елена Иванова-Верховская.

Градската управа провежда търг или направо сключва договор с някаква организация за улавяне на безпризорни животни. Част от тях отиват в приютите, а останалата част – за която няма място там – бива убивана. Активистката Виктория Павленко споделя за случай на нечувана жестокост от района на Подмосковието. „За да се пестят приспивателни средства, изгаряха кучетата живи“, казва тя в разговор с ДВ. Според нея, много често търговете се печелят от недобросъвестни фирми. „И кучетата биват умъртвявани още по време на транспорта", добавя тя.

Какво трябва да се направи?

Защитниците на животните смятат, че трябва да бъде гласуван единен закон „за отговорно отношение към животните". Подобен законопроект беше приет на първо четен. Приемането му на второ и трето четене обаче се отлага постоянно. „От липсата на законодателна база печелят фирмите, занимаващи се с улавянето на безпризорни животни, както и чиновниците от градските управи, защото убийството на скитащите животни е най-корупционната и неефективна практика в света“, казва Елена Иванова-Верховская. Според нея, от тази практика печелят и някои фармацевтични фирми. И най-вече онези, които търгуват с медикаменти за умъртвяване на животни. Миналата есен защитниците на животните обявиха безсрочна гладна стачка пред парламента, настоявайки за бързото приемане на закона „за отговорно отношение към животните“. До този момент парламентът не е реагирал.