Как капитализмът като система уби след 1989 г. стотици хиляди българи

Изследване на учени от Масачузетския технологичен институт показва, че 1 % най-богати американци живеят средно около 15 години повече, отколкото най-бедните 1 %. При това през последните години тази пропаст нараства. [Gylfason, 2017] Така социално-икономическото неравенство и бедност предсрочно убиват милиони хора. Социалната система ги убива 15 години предсрочно. В този смисъл тя е гигантски убиец на по-бедната част от хората на всяко общество.

Това пише за сайта „24 май“ Васил Проданов.

Ако всички сме морално равни, това би означавало, че всички в равна степен би трябвало да имаме право на живот, както е според базисното либерално право от времето на Джон Лок насам. Но това не е така. Капитализмът убива, както е убивал и феодализмът преди Лок, но с други средства. Тогава е убивал чрез произвола на феодалите, сега убива чрез социално-икономическото неравенство. 20 % най-бедни българи нямат същото право на живот, както 20 % най-богати. Те живеят средно десетина години по-малко от най-богатите. Капитализмът ги убива, дрънкайки лицемерно либерални празнословия за права на човека.

Множество изследвания показват, че равнището на убийства в обществото е тясно корелирано със социално-икономическите неравенства. Там, където неравенствата нарастват, растат масовата агресия и убийствата, независимо дали няколко деца убиват клошар, или са пребивани и убивани лекари, медицински сестри, учители, бизнесмени [Daly, 2016]. Днес живеем в най-неравния период в развитието на човечеството, което означава, че днешният неолиберален капитализъм в най-висока степен в историята поражда насилие и убива хора. България е сред страните с най-голямо неравенство в ЕС, което означава, че българският капитализъм е един от най-убиващите и насилващите в Европа.

Изследване на „Алфа рисърч” на двадесетата година от прехода към капитализъм показва, че според 72.8 % от запитаните българи здравеопазването при социализма е било много по-добро отколкото сега. Днес България оглавява европейската класация за отсъствия по болест годишно, а средната продължителност на живота в страната е една от най-ниските в ЕС.

Според Евростат 16 % от населението на ЕС или около 75 милиона страдат от материална и социална депривация. Това означава, че те не могат да си осигурят поне 5 от следните 13 неща: неочаквани разходи; едноседмична почивка през годината извън дома; нямат възможност да вземат заеми, за да си купят или наемат определени неща; да ядат ястие с месо; да отопляват дома си; да имат кола; да заместят старите и увредени мебели с нови; да заменят старите и износени дреги с нови; да имат два чифта обувки; да имат джобни пари за себе си; да имат свободно време за различни дейности; да се съберат с приятели или близки на хапване и пийване; да имат интернет връзка. През 2016 г. най-високо е било равнището на материална и социална депривация в Румъния и България. В Румъния от нея са страдали 50 % от хората, а в България – 48 % [Material and Social Deprivation, 2017] . Половината от населението в България не може да си позволи елементарни неща и мизерства, но 4-5 % могат да си позволят да ходят на Хавайските, Азорските, Бахамските острови и къде ли не на почивка. Социално-икономическата нищета и мизерия, в които е вкарано половината от българското население, съпроводени с разделението във възможностите и шансовете за живот на това население с няколко процента най-богати, е израз и на морално неравенство. Половината от населението на България е жертва на структурното насилие на глобалния капитализъм, вкарал го в капана на безизходицата и недоимъка. Тези хора са по-стресирани, живеят по-малко, умират по-рано, децата им имат по-малки възможности да се развиват.

Кога сме били морално по-равни – при социализма ли, при който всеки имаше право на безплатно здравеопазване и на санаториум, почивка при минимални цени. Или при днешния реставриран капитализъм, където имаме разделението на такива, които имат право да живеят и на такива, които са принудени да умират. И биват убивани от този капитализъм, умирайки от невъзможност да се лекуват, от това че са клошари без дом, от насилие, стрес, безработица и какво ли още не. Убивани от българския капитализъм, при който над един милион българи не са здравно осигурени и нямат право да се лекуват. Убивани повече, отколкото навсякъде другаде в Европа, защото у нас човек трябва да плаща от джоба си за здравеопазване повече, отколкото във всяка друга държава на ЕС. Убивани, защото дори не могат да дъвчат и над 1 милион българи ходят с развалени зъби, защото нямат пари за зъболекар.

През 1989 г. в България има всеобщо и безплатно здравеопазване на всички равнища от раждането до смъртта. Осигурена е равнопоставеност в ползването на здравни услуги и никой не е изключен от тях. Държавата ежегодно увеличава разходите за здравеопазване, които между 1960 и 1989 г. нарастват от 2.77 на 5.74 % от националния доход. До 1989 г. са изградени 4 171 здравни заведения, от които 256 болници с леглови фонд от 111 185 места. На 313 човека през 1989 г. се пада по един лекар, а на 1487 – по един стоматолог. Изградена е система от санаториуми и огромна почивна база, ползвана през отпуските от всички българи при ниски цени [Илиев, 2004: 168-174].

По данни от 1986 г. в страната има 1512 почивни домове със 119 xиляди легла, а също и 401 xиляди лични вили и къщи за почивка. Средната продължителност на живота по отношение на 1939 г. е нараснала с 20 години, т.е. за разлика от предходния капитализъм, който е убил предсрочно милиони хора, социализмът ги е запазил чрез здравната система [Кременски, 2005: 77]. Голяма част от всичко това е унищожено, разпродадено, разграбено след 1989 г. И за да се скрие то, сега се пренаписват учебниците за средните училища и манипулират децата и младежите, че не сега, а тогава хората били убивани.

Да вземем Куба, където здравеопазването е всеобщо и безплатно, да я сравним с България, където то е маркетизирано и огромно количество хора нямат здравни осигуровки. Според Доклада на ООН за човешкото развитие от 2016 г. Куба дава за здравеопазване 10.6 % от своя БВП, а България 4.6 %, т.е. два пъти по-малко; Куба има 67.2 лекари на 10 000 човека, а България 38.7 лекари; средната очаквана продължителност на живота на човек, навършил 60 години в Куба е 23.1, а в България е била 19.2 години [Human Development Report 2016: 225-226]. Къде обществото се грижи за човешкия живот и здраве повече, и то на всички граждани, къде е по-морално – там или у нас? Българският капитализъм е убивал и убива предсрочно милиони хора, но неговите либерални идеолози го славословят колко „демократичен“ и „свободен“ е в сравнение с кубинския социализъм, който не убива, а защитава живота на своите граждани.

През 2004-2010 г. България се е смъкнала до равнището на страната с най-голяма детска смъртност в Европа и заела второ място в света по сърдечно-съдови заболявания. През 2010 г. България и Румъния са страните с най-голяма детска смъртност в ЕС – съответно 9.4 на 1000 деца и 9.8 на 1000 деца умират. При това има тясна връзка между социално-икономическо неравенство и детска смъртност в съответната държава [Health Inequalities in the EU, 2013: 19]. Така в 2014 г. тя е вече страната с най-голяма смъртност в Европа и мрачните демографски прогнози за нейните перспективи бързо се увеличават.

Социално-икономическото неравенство между България и ЕС директно се превръща в неравенство и в здравно отношение. Реставрираният български капитализъм убива хиляди хора. България е на първо място по смъртност в ЕС според Националната здравна стратегия 2014-2020, изготвена от Министерството на здравеопазването. У нас на всеки 100 000 население удар покосява 160 човека, докато средната смъртност в ЕС е повече от три пъти по-ниска – 51 човека. България е на първо място и по починалите от рак, болести на кръвообръщението. Коефициентът на смъртност от болести на органите на кръвообръщението в България е двойно по-висок от този в ЕС – на 100 000 българи умират 592, а в ЕС – 216. Исхемичната болест на сърцето убива 106 души на 100 000 в България, а средно в ЕС са 79. Заради стреса и мизерията всеки втори българин има високо кръвно налягане, основен рисков фактор за инсулт и инфаркт. [Национална здравна стратегия, 2013]. В световен план през същата тази година България е между шесте държави с най-голяма смъртност и в този смисъл най-мащабно лишаване от правото на живот на населението.

Според анализ на сайта на Световния икономически форум коефициентът на Джини по време на скотовъдната епоха в историята на човечеството е бил 0.17. Знаем, че стойност 0 е максимално равенство, а стойност 1 е максимално неравенство. Най-високото равнище на неравенство в античната робовладелска епоха, измерена чрез коефициента на Джини е 0.59, а в САЩ в момента е 0.81. В САЩ са надминали робовладелската епоха, Римската империя и всички предходни епохи на човечеството. Ние в България още вървим нататък. По – нататък в анализа на сайта на Световния икономически форум се цитира проучване, според което големите неравенства в предходните етапи на историята са водили до такава висока конфликтност в резултат на сриването на всяка етика и морал на равенство, че са се решавали по 4 основни начина, пред които сме изправени и ние днес – масова война; революции, които променят системата, а не от типа нежни революции, слагащи изгодни на външен господар управляващи; колапс на държави и катастрофични масови епидемии [Jezard, 2017].

Пред една от тези четири алтернативи сме изправени днес – масова война, революции, колапс на държави, масови епидемии. Това ни чака в резултат на етиката и морала на днешния неолиберален капитализъм.