Защо Дянков ще намали лихвите…

“Правителството готви мерки срещу високите лихви по кредитите”. “Намалението” на лихвите ще е увеличение, отбелязва иронично икономистът Любомир Христов по повод на конфликта между банките и клиентите в България. Защото ЮРИБОР-ът е на ненормално ниски нива и в бъдеще може само да расте, пише той. Наистина. Но преди това лихвите по кредити ще паднат и то драстично.Това, което предлага Дянков не е “административно регулиране на лихвите”, а просто привеждане на банкирането у нас към цивилизовани банкови практики. Още едно законово изискване банките да спазват договорите, които сами са съставили.
Не вярвате? Ето: Пламен С сключил договор с Уникредит Булбанк за кредит. В договора пише, че лихвата по кредита е едномесечен ЮРИБОР плюс надбавка. На 5.01.2008 г., когато подписал, ЮРИБОРА бил 4.294 %, а договорената надбавка 2.706 % или общо лихвата към онзи момент била 7.00 %.

Днес ЮРИБОР-ът е = 0.641 %. Ведно с фиксираната надбавка от 2.706 % Пламен би трябвало да плаща в момента 3.347 %.
Пита се, колко плаща Пламен? Трябва да питате банката. Защото тя, както и други нейни посестрими, по собствена “методология” решила, че Пламен трябва да плаща, да речем 7.8 %. Как? Защо? Ами въвела един фактор ли, компонент ли, какво ли, абе – да го наречем “леВония” – в размер на 450 базисни точки или 4.5 процентни пункта, които Пламен не може да намери в договора си.

Не може, защото банката решила, че е добре клиентите й да плащат и “леВония”, но се сетила за това едва през ноември 2008 г.
Пълната история на Пламен е публично достояние Виж сайта на / Л. Христов/.

Та така, Георги, Пламен и хилядите като него първо ще започнат да плащат по 3.5 %, докато ЮРИБОР-ът е ненормално нисък, пък след това – нека им се увеличава. Поели са лихвения риск – да си го носят. Но са поели ПАЗАРНИЯ лихвен риск, отразен в индекса, а не този на банката си.

Дянков знае какво прави този път. В “леВония” има само произвол и никакъв пазар. Който милее за свободен, конкурентен пазар в България, трябва да подкрепи Дянков срещу “леВония”".

Драма с лихви: 6 стъпки към развръзката
 

Банки срещу клиенти. Граждани срещу банки. Томахавките са извадени.Тази война е разбираема, но безсмислена.

Породена е от едностранната и произволна промяна на лихвите по вече отпуснати кредити, която банките започнаха да практикуват през 2008 г., а през 2010 г. Народното събрание благослови тази практика със закон (Закона за потребителския кредит)

Практиката поражда три проблема:

1. Правен – договорът за кредит е извратен и не е договор, не е доброволно съгласие между две равнопоставени страни, а инструмент за принуда на банка над клиент;

2. Икономически – като не могат да сравняват офертите, клиентите не могат да изберат по-добрата. Конкуренцията е блокирана, а пазарът – счупен.

3. Регулаторен – банките са стимулирани за проциклична лихвена политика и им е дадена възможност да прехвърлят всички рискове – лихвен, пазарен, политически, оперативен – върху клиентите. Те пък са в невъзможност да оценят, камо ли да носят тези рискове.

Така се подравя стабилността на банковата система.

За трайно решаване посочените проблеми са необходими следните действия:

1. Доброволни – банките да бъдат призовани да прекратят практиката на едностранна промяна на лихвите като използват само пазарни индекси като референтни лихвени проценти. Законът не им го забранява;

2. Да бъде променена дефиницята на “референтен лихвен процент” в Закона за потребителския кредит (ЗПК). Дефиницията в ЗПК да възпроизведе дефиницията на референтен лихвен процент от Закона за платежните услуги и платежните инструменти, която гласи: “Референтен лихвен процент” е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия лихвен процент и който произтича от общодостъпен източник, който може да бъде проверен от двете страни по договор за предоставяне на платежна услуга.” (т. 28 от допълнителните разпоредби).

3. Да бъде създаден Финансов омбудсман като механизъм за бързо, евтино и безпристрастно извънсъдебно решаване на спорове между финансови институции и техните клиенти.

4. Да бъде дадена възможност на граждани и граждански организации да сезират Конституционния съд.

5. Да бъде учредена силна потребителска организация с експертен капацитет, която да представлява интересите на потребителите в хода на разработването и приемането закони и подзаконови актове в сферата на финансовите услуги.

6. Докато горното не стане – клиентите, които не разбират защо са им повишили или не са им намалили лихвата след като отново са прочели внимателно договора си – да съдят банката.